Високата енергийна интензивност на българската икономика и зависимостта ѝ от внос на енергоизточници я прави особено уязвима към негативните последици от кризата в Близкия изток, която неминуемо ще се отрази както на нея, така и на целия регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това стана ясно по време на уебинар на компанията за кредитно застраховане „Кофас“ в четвъртък.
На него експертите представиха своите прогнози за икономически растеж в ЦИЕ тази година на фона на продължаващото вече 3 месеца блокиране на Ормузкия проток.
Според тях, през 2026 г. българската икономка ще се разрасне с 2.2% при очаквания за 2.6% през януари. Както Economic.bg писа, веднъж вече „Кофас“ понижи своите оценки. Това стана през април, когато прогнозите бяха за 2.4% ръст на БВП,, а причината за понижението бе комплекса – както ефектът от Ормуз, така и ниската производителност на труда, слабата институционална среда и политическата несигурност.
Като недостатъци бе изтъкнато още, че:
- България има най-висока енергийна интензивност на икономиката с голяма разлика (спрямо други страни), като са необходими почти 300 кг нефтен еквивалент за производството на 1000 евро БВП;
- България е с приблизително 42% зависимост от енергиен внос;
- България показва почти 100% зависимост от вноса на природен газ. Тази почти пълна зависимост засилва уязвимостта, породена от високата енергийна интензивност на страната.
България е сред страните, които са изложени на много по-сериозен риск заради шока в потреблението“, отбеляза икономистът за региона на ЦИЕ Матеуш Дадей.
Той посочи, че страната ни е започнала 2026 г. „в добра позиция“, но високата енергийна интензивност и шоковете в предлагането заради Ормузкия проток ще повлияят на това. Като обяснение той каза, че има страни от ЦИЕ, където домакинствата харчат повече за горива, а подкрепата за пазарите на горива или е била нищожна, или несъществуваща. В тази група попадат Литва, България, Румъния и други.
Затова те ще усетят по-силно увеличение на цените. Тези държави ще бъдат изложени на много по-сериозен натиск от страна на шока в потреблението“, обобщи Дадей.
Полша например е сред по-слабо засегнатите страни, защото, по думите на Дадей, е успяла да „трансформира риска“. През пролетта страната намали значително ДДС и акцизите върху горивата, с което сви държавните приходи и увеличи бюджетния дефицит, но помогна на пазара на енергия.
Там, където държавната намеса е била по-силна, това просто означава, че правителството е поело значително по-голяма част от риска върху собствения си баланс – например както в Испания“, каза още Дадей.
Цените ще растат
По време на уебинара бе изведена и статистика за движението на инфлацията в региона.
Според Дадей, от март месец насам инфлацията в страните от ЦИЕ се ускорява, като България е сред държавите с най-силен ръст още от началото на годината.
Смятаме, че инфлацията ще продължи да се ускорява и през следващите месеци и тримесечия, а картината е много подобна и по отношение цените на производителите“, предупреди той.
На този фон индустриалният сектор все по-често говори за риск от стагфлация – комбинация от висока инфлация и икономическо забавяне. Според Дадей, еврозоната остава по-уязвима заради крехкото си възстановяване, докато страните от ЦИЕ все още изхождат от по-високи нива на икономически растеж.
Източник: Economic.bg
