„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Футболът e война по други правила, но за Луц Айгендорф той се превърна в смъртна присъда. В спортната история на миналия век има много бегълци, обявени за „предатели“, но малцина са платили толкова скъпо за мечтата си да играят в свободния свят. Това е разказ за един гениален защитник, който дръзна да излъже една от най-страшните тайни служби в света – Щази, и за това как играта му на котка и мишка завърши на един тъмен остър завой в Западна Германия.
Как един спринт към свободата завърши в лапите на тайните служби
През 70-те години Луц Айгендорф е перлата в короната на източногерманския футбол. Той е капитан на Динамо (Берлин) – любимия отбор на Ерих Милке, шефа на Щази. Луц има всичко: пари, слава, красива съпруга. Любовта на феновете и най-вече на Милке му дава статут на недосегаем. Наричат го „Бекенбауер на Изтока“ заради елегантния му стил и невероятния поглед върху играта.
Проблемът е, че Луц мечтае за нещо повече – за живот отвъд Берлинската стена. При всяко гостуване на Запад той вижда блясъка, пълните стадиони и свободата, която неговият кафез, макар и златен, не може да му предложи. И така, през март 1979 година, след приятелски мач в Гисен, Айгендорф прави нещо немислимо. Докато съотборниците му се качват в автобуса за връщане към ГДР, той скача в едно такси и изчезва.
За Ерих Милке бягството на Айгендорф не е само загуба на изключителен кадър, а лично унижение. Шефът на Щази побеснява. В Източен Берлин съпругата на Луц и малката му дъщеря са поставени под 24-часово наблюдение. Щази задейства план за психологическо унищожение: агент се „влюбва“ в жената на Айгендорф, за да я разведе с него и да прекъсне последната му връзка с дома.
Междувременно в Западна Германия Луц започва отначало. След наказание от ФИФА, той подписва с Кайзерслаутерн, а по-късно преминава в Айнтрахт (Брауншвайг). Той е щастлив, дава интервюта, в които критикува режима в ГДР, и вярва, че е в безопасност. Но Луц допуска една фатална грешка – той подценява дългата ръка на Щази.
Фаталният завой на „Алфа Ромео“
На 5 март 1983 г. Луц Айгендорф излиза от местна кръчма в Брауншвайг и се качва в своята Алфа Ромео. Малко по-късно колата му излита от пътя и се забива в дърво със скорост, която не съответства на трасето. Луц умира в болницата два дни по-късно.
Официалната версия на полицията е „шофиране в нетрезво състояние“. Но нищо не се връзва. Свидетели твърдят, че той е изпил само две бири. Години след падането на Стената, историци и следователи разкриват истината в архивите на Щази. Луц не е катастрофирал сам. Той е бил заслепен от фаровете на друг автомобил и вероятно упоен с газ или принуден да изпие огромно количество концентрат под заплаха от пистолет от агенти, пратени от Берлин.
Луц Айгендорф е символ на това, че дори най-големите привилегии не могат да заменят правото на избор. Неговите окачени бутонки не останаха на пирон в съблекалнята, а бяха захвърлени в калта край един германски път. Трагедията му ни напомня, че футболът през онези години е бойно поле на идеологии, в което човешкият живот често струва по-малко от един трансфер. Айгендорф избяга от системата, но тя го настигна, за да покаже на света, че свободата има цена, която понякога се плаща с кръв.
Автор: Кристин Попова
Източник: Актуално
