През първото тримесечие на 2026 г. българската икономика отчита ръст в производителността на труда, воден от експанзията и повишената часова ефективност в сектора на услугите. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), брутният вътрешен продукт (БВП) на едно заето лице се увеличава реално с 1.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
Разширението на Околовръстното шосе на Пловдив се отлага далеч във времето, тъй като ключовият инфраструктурен проект за града се намира в изключително начална фаза. Реалното строителство няма да започне скоро, а издаването на разрешения за строеж за отделните участъци се очаква едва през 2027 – 2028 г. Това стана ясно от изказване на министъра регионалното развитие Иван Шишков в отговор на депутатски въпрос по време на парламентарния контрол в петък.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) глоби обяви, че е глобила „голяма верига хранителни магазини“ заради заблуждаваща търговска практика. Причината – потребители са подали сигнали, че има невярна и подвеждаща информация в рекламни брошури и мобилно приложение на търговеца относно обхвата и условията на ценови промоции.
България наруши правилата за бюджетен дефицит през 2025 г., а заради лавинообразния ръст на разходите бюджетите за 2026 и 2027 г. са се насочили към още по-лош резултат. Поради това от страната ни се очаква да представи стратегия за надеждна фискална консолидация с убедителни мерки в нея.
Европейската комисия върви „твърдо“ към процедура по свръхдефицит на България. Това заяви финансовият министър Гълъб Донев по време на пленарно заседание в петък. Уточнението на вицепремиера идва след твърдения на опозицията по-рано тази седмица, че процедурата може да бъде избегната.
Към момента са договорени едва 40% от средствата по Фонда за справедлив преход, а реално разплатени са само 7.5%. Това заяви вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов по време на парламентарния контрол в петък.
Политиката на сближаване – най-видимият инструмент на европейската солидарност, е изправена пред безпрецедентна трансформация. Тя вече не е просто фонд за изграждане на пътища и пречиствателни станции, а трябва да отговори на геополитическия натиск, енергийния преход, демографския срив и надпреварата за критични технологии.
Липсата на ключови транспортни коридори е в основата на огромния дисбаланс в стандарта на живот между Северна и Южна България. Този инфраструктурен дефицит не просто спъва икономиката, но е и главната причина за драматичното обезлюдяване на цели региони, като Северозапада. Диагнозата за пряката връзка между транспортната инфраструктура и развитието на икономиката постави министърът на регионалното развитие Иван Шишков по време на дискусия за бъдещето на кохезионната политика в рамките на Green Transition Forum 6.0.
Европа е изправена пред екзистенциален икономически избор – мащабиране или маргинализация. Докато континентът генерира 18% от световния БВП, той държи едва 12% от глобалния финансов пазар – капиталов вакуум, който изсмуква европейските спестявания към САЩ. С това предупреждение бившият италиански премиер и президент на Института „Жак Делор“ Енрико Лета зададе тона на дебата за конкурентоспособността по време на Green Transition 6.0.
Новият многогодишен бюджет на Европейския съюз трябва да претърпи промени, основани на няколко принципа – да стане по-гъвкав, по-стратегически и по-опростен. По този начин Блокът ще стане по-конкурентоспособен и ще се справя по-лесно с бъдещите кризи. Около това мнение се обединиха участниците в дискусията „Europe’s €2 Trillion Question“ на тазгодишния форум Green Transition 6.0.
Кръговата икономика вече не е само екологична необходимост, а икономическа и индустриална стратегия за Европа. Това каза европейският комисар по околна среда, устойчивост на водите и конкурентна кръгова икономика Йесика Русвал по време на форума Green Transition Forum 6.0, цитирана от БТА.
Канадската минна компания DPM Metals Inc. (преди Dundee Precious Metals) обяви ключово ново откритие на висококачествено златно-медно порфирно орудяване в България. Новата зона, наречена „Южен Брезен Порфир“ (BSP), се намира в югоизточната част на проучвателната лицензия „Брезен“ и е в непосредствена близост до концесията на действащия рудник „Челопеч“.
Въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM) вече не е просто теоретичен дебат в кулоарите на Брюксел, а сурова бизнес реалност. От 1 януари 2026 г. вносителите на въглеродно-интензивни стоки – цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електричество и водород – вече попадат под новата регулация. Макар реалното закупуване на сертификати да предстои през 2027 г., индустрията бие тревога, че CBAM заплашва да декапитализира ключови сектори, да прехвърли непосилни разходи върху фермерите и да отвори вратички за нелоялен внос.
Европейската комисия (ЕК) официално даде старт на процедура по прекомерен дефицит (EDP) срещу България. В сряда ЕК публикува т. нар. доклад съгласо чл. 126, параграф 3, с който се оценява доколко държавите членки спазват критериите за размер на дълга и на бюджетния дефицит.
Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се забави през тази и следващата година. Това се посочва в най-новите глобални прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувани в сряда. Според тях, растежът на българския БВП ще се забави от 3.1% през 2025 г. до 2.5% през 2026 г. и 2.3% през 2027 г.
По-ниска партийна субсидия, индексация на COVID добавките към сегашните пенсии и премахването на тези допълнителни 30 евро за новите пенсионери след 1 юли 2026 г. Такива промени в удължителния закон за бюджета прие Народното събрание на второ четене в четвъртък.
Румен Спецов, назначен от кабинета „Желязков“ за особен търговски управител на дружествата на „Лукойл“ в България, е сменен заради непрозрачност, липса на отчетност и незаконосъобразност. Това съобщи министърът на икономиката Александър Пулев, който даде брифинг в Министерския съвет след края на правителственото заседание.
Финансовият министър Гълъб Донев обяви, че „реалният“ дефицит за 2026 г. е 7.4% от прогнозната стойност на брутния вътрешен продукт (БВП). Той направи уточнение, че огромната сума, равняваща се на около 8.5 млрд. евро, е изчислена на база на всички „прехвърлени и неразплатени разходи“ от 2024 г. насам и при положение, че не се предприемат спешни мерки.
Министърът на икономиката Александър Пулев е внесъл предложение за смяна на Румен Спецов като особен търговски управител на дружествата от групата „Лукойл“ в България. Това обяви премиерът Румен Радев преди началото на редовното правителствено заседание в сряда. Решението предстои да се гласува от Министерския съвет.
България се намира в различна геополитическа ситуация – традиционните вериги на доставки се преначертават, а страната се превръща във врата за товаропотоците от Средна Азия и Близкия Изток към Европа. Но готови ли сме да поемем този трафик? Отговорът е по-скоро отрицателен – инфраструктурата изостава, държавният бюджет е недостатъчен, а регулациите задушават бизнеса.
Нарастващи цени на енергията, спад в индустриалната конкурентоспособност и реален риск от деиндустриализация на Европа. Това не са просто апокалиптични прогнози, а реалните заплахи, идентифицирани в най-новия доклад на Warsaw Enterprise Institute (WEI), озаглавен „В търсене на оптималната климатична политика“.
Българската народна банка (БНБ) извърши превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 281 млн. евро. Средствата представляват печалбата на централната банка за 2025 г. и се прехвърлят в съответствие със Закона за БНБ.
България остава държавата с най-високата инфлация в еврозоната, показват експресните оценки на Евростат. През май Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се е покачил с 6.3%, след като месец по-рано средното поскъпване на живота достигна 6.2% – отново най-високото ниво сред всички 21 държави членки на валутния съюз.
България зае първо място по производителност на мобилните мрежи сред държави със сходно икономическо развитие, изпреварвайки страни като Португалия и Чехия. Това показват най-новите мащабни данни от платформата за независим мониторинг на телекомуникационните услуги nPerf, събрани в периода от 1 януари до 29 април 2026 г.
След като леко се забави през април, нарастването на бюджетния дефицит отново се ускори през май. Предварителните данни на Министерството на финансите показват, че към края на месеца „дупката“ е нараснала с около 750 млрд. евро и вече е 2.5 млрд. евро (2% от прогнозния БВП). Припомняме, че допустимото ниво, което би могло да спаси България от санкции при очакваната процедура по свръхдефицит, е 3% за цялата година.
Съкращаване на срокове и изискуеми документи, електронизация на услуги, обслужване на едно гише или без нужда да се посещава администрацията физически, оперативна съвместимост между регистрите, намаляване на административни режими.
Българският енергиен сектор отбелязва поредна значима крачка в прехода към възобновяема енергия. Базираната в Пловдив компания „Сънтера РЕ“ (Sunterra RE) официално обяви, че е получила разрешения за експлоатация и е стартирала втория етап от своите системи за съхранение на енергия в батерии (BESS). С това общият капацитет за съхранение на компанията достигна приблизително 1.3 GWh, а комбинираната инсталирана мощност надхвърли 397 MW.
Ипотечното кредитиране в България започна постепенно да забавя своя темп на растеж след въвеждането на еврото. Според официалните данни на Българска народна банка (БНБ), обемът на жилищните кредити достига почти 18 млрд. евро към края на април 2026 г., като нараства с 27.1% за година. За сравнение, през март увеличението бе 27.5%, а през януари – 27.9%.
Управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) подготвят законодателни промени, които да позволят на правителството да изтегли 3.8 млрд. евро дълг. Причината – в момента в държавната хазна не разполага с достатъчно средства за да финансира задължителните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), а работата с удължителен закон за бюджета сега не позволява да се емитират повече облигации.
Ако инфлационните очаквания сред домакинствата и фирмите в България останат завишени, това ще затрудни работата по овладяването на цените в страната. Такова предупреждение отправи управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на конференция в Рейкявик, Исландия.
Инфлацията в България продължава да достига нови върхове. Към май средното годишно поскъпване на стоките и услугите в страната е стигнало 7% при отчетени 3.5% в първия месец на годината, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Според тях, от януари насам цените се покачват с все по-бързи темпове – през април инфлацията достигна 6.8%.
Източник: Economic.bg
