България може да изтегли допълнителни 3.8 млрд. евро дълг за финансиране на текущия бюджетен дефицит и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Във вторник депутатите в парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на второ четене измененията в удължителния закон за бюджета за 2025 г., без да има никакви предложения между двете четения.
Дебат по същество нямаше, а цялото обсъждане премина в процедури, коментари и размяна на реплики. Още в началото на заседанието от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се обърнаха към финансовото министерство (МФ) с въпрос защо не са предоставили писмено информация за текущото състояние на бюджета и за прогнозираните приходи и разходи в следващите 2 – 3 месеца, които бяха определени от зам. финансовия министър Людмила Петкова като „критични“ за някои плащания.
За предоставянето на тези данни се заговори още на първо четене – както в комисия, така и в зала. Но и сега МФ единствено изчете прогнозите си, а депутатите можеха само да си записват „като ученици“, както сам каза Венко Сабрутев от ПП.
Нямаме елементарна писмена диря къде е държавата. При условие, че беше поискано няколко пъти, не разбираме защо не можем да постъпим тези данни“, каза Сабрутев.
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че управляващите правят всичко възможно да скрият информацията с реалното състояние на финансите на страната, давайки си възможност да теглят дълг само на база изявления в медиите за „окаяното състояние на финансите“.
Подобно мнение изрази и Мартин Димитров от ДБ, според когото тази поправка в закона без писмена обосновка представлява „празен чек“, който се дава на МФ.
В отговор председателят на комисията, Константин Проданов, посочи, че депутатите на практика искат „бюджет 2026 да бъде предоставен в аванс“.
Върху бюджета все още се работи и се надявам да бъде внесен за разглеждане в НС до края на месеца и тогава ще имаме конкретните числав, допълни той.
Топящи се резерви
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова също се включи и изведе данни, които показват с колко бързи темпове се топи държавният резерв и защо се налага тегленето на този дълг. Според статистиката, фискалният резерв на България е бил:
- През януари 2026 г. – 7.1 млрд. евро;
- Февруари – 6.1 млрд. евро;
- Март – 5.3 млрд. евро;
- Април – 5.2 млрд. евро;
- Май – 4.7 млрд. евро.
С други думи, от началото на годината до май резервът се е свил с 2.4 млрд. евро, или почти колкото е очакваният дефицит за месец май – 2.5 млрд. евро.
Петкова обясни, че обикновено разминаването между големите плащания (пенсии, социални плащания и други в началото на месеца) и големите постъпления (от данъци, които се получават в средата на месеца) се покривало с резерва, но в момента той е на много ниски нива – толкова ниски, че в началото на юли, след превеждането на пенсиите и други социални плащания, в него ще останат само 68 млн. евро, без да се броят средствата в неприкосновения Сребърен фонд.
Когато фискалният резерв намалява, тези дисбаланси се компенсират все по-трудно. Критично е положението за месеци август и септември, затова е предложено лимитът за дълга да е 3.8 млрд. евро“, добави тя.
Впоследствие имаше опити да се даде почивка на комисията или тя да се отложи за днес следобед, за да може МФ да разпространи данните, но предложенията така и не бяха приети. Бившият финансов министър Асен Василев направи предложение вместо 3.8 млрд. евро, държавата да си вдигне тавана за дълга до 2.1 млрд. евро, които по неговите сметки са реално необходимата сума, но и тази идея не бе одобрена.
Източник: Economic.bg
