Внезапно покачване на цените на енергийните ресурси и храните са основните рискове пред изпълнението на държавния бюджет за 2026 г. Това се посочва в мотивите към проектобюджета за тази година, публикувани от Министерството на финансите. Също така ведомството посочи като „опасност“ и фрагментирането на пазарите, което би довело до намаляване ефективността на веригите на доставки и до ограничаване движението на международно търгуваните стоки.
Оценка на макроикономическите ефекти
За да бъде направена оценка на макроикономическите ефекти, ведомството представя симулация с по-високи цени на суровия петрол сорт „Брент“ и природен газ за Европа (Dutch TTF). В доклада си финансовото министерство приема, че затрудненията в международната търговия, произтичащи от военния конфликт в Близкия Изток, ще продължат и след второто тримесечие на годината. В резултат средната цена на суровия петрол ще е малко над 100 долара за барел през 2026 г., което е поскъпване с 22.1% спрямо базовия сценарий. Относно природния газ, очаква се цената му да достигне около 67 евро/МВтч, или с 40.7% по-висока спрямо основния сценарий през 2026 г.
На ниво европейски съюз, икономиката на Блока се очаква да бъде най-сериозно засегната, в сравнение с другите големи конкуренти, предвид силната зависимост на Съюза от вноса на енергийни суровини. По-високите цени ще ограничат реалния разполагаем доход на домакинствата в основните търговски партньори на България, което ще предизвика забавяне на реалното потребление, се посочва още в доклада.
Какви са рисковете пред България?
Резултатите от извършената симулация показват, че инфлацията в България ще е по-висока с 1 процентен пункт (пр. п.) през 2026 г. спрямо първоначалната прогноза. Промените на международните цени на енергийните ресурси ще се отразят и в повишение на дефлатора на БВП (показател, който служи като коректив, премахващ ефекта на инфлацията, за да се разбере реалният растеж на икономиката) през текущата и следващата година.
Несигурната външна среда и по-скъпите суровини пък се посочват като причина за ограничена инвестиционна активност в страната. От доклада става ясно, че това ще стане с известно забавяне спрямо останалите компоненти на БВП и се очаква това да се отрази негативно през 2027 г.
Според прогнозите на финансовото ведомство, външното търсене ще е по-слабо спрямо базовия сценарий, което ще се отрази неблагоприятно върху растежа на износа на стоки и услуги. Вносът, от своя страна, също се очаква да бъде по-нисък в резултат на влошеното вътрешно търсене и износ. Отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се увеличи през 2026 г. Балансът на текущата сметка ще следва тенденциите във външната търговия и динамиката на цените на внос и износ, което ще доведе до увеличаване на дефицита.
Предвид ограниченото предлагане на работна сила в страната, не се очаква това да се отрази на коефициента на безработица. Прогнозира се реалният растеж на БВП за 2026 г. да бъде по-нисък с 0.2 пр. п. спрямо предвидения сценарий. През 2027 г. нивото на БВП по текущи цени леко ще надвиши този в базовия (с 0.2%), поради по-високия дефлатор на БВП, посочват още в доклада.
Източник: Economic.bg
