Представители на визуалните изкуства смятат, че не получават достатъчно внимание от Министерството на културата. Темата коментира в предаването „Лице в лице“ по bTV изпълнителният директор на фондация „София диша“ Суни Данаджъ. По думите ѝ има отворено писмо от 90 представители на визуалните изкуства до министъра на културата. „То тръгна още миналия месец – на 11 юни, и ще остане отворено до момента, в който ние се консолидираме като представители на визуалния сектор. Защото в момента имаме тази историческа възможност, при едно стабилно правителство, което не се сменя на всеки 3 месеца, както беше през последните няколко години, да зададем конкретна стратегия и посока за развитие на този сектор“.
„Под „визуални изкуства“ имаме предвид художници, скулптори, графици, дигитални изкуства, гейминг индустрията, дигитален арт, AI, разширена и добавена реалност. Това са всички части от културно-творческите индустрии“, посочи тя.
Тя поясни,че артистите искат да подадат ръка на Министерството на културата и на практика търсят диалог с тях. „За визуалните изкуства има заделени средства, но въпросът не е във финансирането. Въпросът е в начина, по който тези средства се разходват, и как да променим насърчаването на този сектор, така че тези пари да бъдат използвани по най-добрия начин“.
„Не става въпрос да кажем: „Дайте ни пари“ или „Кой ще ни даде пари?“. Искаме да кажем, че средствата, които се отпускат за визуалните изкуства, от една страна, са недостатъчни. Но дори да се увеличат четирикратно, няма да свършат работа, ако няма ясна посока какво правим с тях“, обясни Данаджъ.
По думите ѝ има различни програми към Министерството на културата, които финансират подобни проекти. „Но тук е важно да се отбележи нещо – хората си мислят, че един художник завършва академията, прави една изложба, финансирана от Министерството на културата, и на третия ден вече е световноизвестен. Няма такова нещо“.
„Съществува ясна професионална йерархия, която от години може да се проследи както на Запад, така и на Изток. Един художник завършва образование – или дори може да не е завършил, но ако е, след това трябва да извърви своя път. Той трябва да работи с галерии, с куратори, да участва в различни резидентски програми, да се запознае с колегите си извън България. Защото темата е какво показваме на света и къде са нашите творци. Те са изключително добри“, коментира Данаджъ.
Според нея няма никаква стратегия по какъв начин се разходват тези средства. „Имаме пазар, който е много млад и неразвит. Имаме общински и държавни галерии, които също са сериозно недофинансирани. Но проблемът е, че Министерството от години акцентира върху един сектор за сметка на останалите в културата“. „Говоря за сценичните изкуства. Служебният министър също каза, че основният фокус на министерството е там“, посочи тя.
„Представителите на визуалните смятаме, че получаваме недостатъчно внимание от Министерството. Има много какво да се развива и ние сме готови за това. От началото на годината сме отправяли предложения. Аз лично съм ги поставяла пред едно правителство, после пред второто, а сега и пред третото. Няма отговор на нашите писма“, обясни Данаджъ..
„Това, което искаме да направим сега, е да подпомогнем техния процес. Защото държавата инвестира в подготовката на кадри по визуални изкуства чрез поне два университета – Националната художествена академия и Великотърновския университет. Къде след това се реализират тези хора? Може ли някой да отговори? И двата университета са към Министерството на културата“, коментира тя. Данаджъ попита, ако държавата няма желание да стимулира този сектор, тогава защо изобщо инвестира в него?
„Ние също сме културни оператори от независимия сектор. Плащаме данъци и не искаме те да се разходват нецелесъобразно. Така че въпросите са двустранни. Искаме спокойно да повдигнем тази тема и да проведем диалог, защото такъв няма от години“, сподели тя.
Източник: Актуално
