Броени дни преди срещата на върха на НАТО на 7 и 8 юли турската столица прилича повече на град, който се подготвя за грандиозно събитие, отколкото за поредния международен форум. Централни булеварди са ремонтирани, фасадите са обновени, а новото международно летище, разположено значително по-близо до центъра на града от досегашното, ще бъде използвано за посрещането на държавните и правителствените лидери. Около президентския дворец ще бъде изградена мащабна зона за сигурност, а близо 70 000 служители на полицията, жандармерията и специалните служби ще охраняват форума.
Домакинството е внимателно режисирано от президента Реджеп Тайп Ердоган, който вижда в срещата възможност да представи Турция като незаменим фактор за сигурността на Европа и Близкия изток. Но независимо от усилията на Анкара, фокусът няма да е върху домакините, нито върху Близкия изток, а върху Доналд Тръмп и новия натиск срещу европейските съюзници.
Само седмица преди форума постоянният представител на САЩ в НАТО Матю Уитакър отправи послание, което не оставя място за дипломатически интерпретации. Според него Тръмп очаква всички държави членки „незабавно да поемат курс“ към разходи за отбрана и свързана със сигурността инфраструктура в размер на 5% от брутния вътрешен продукт. Американската администрация смята, че след години на обещания и постепенни увеличения е дошло време за конкретни действия.
Посланието идва въпреки решението, взето на срещата на върха в Хага миналата година, когато лидерите на НАТО приеха новата рамка за финансиране на отбраната. Тя предвижда до 2035 г. съюзниците да отделят 3.5% от БВП за основни военни разходи и още 1.5% за критична инфраструктура, киберсигурност, логистика, устойчивост и други инвестиции, свързани със сигурността.
За европейските държави това беше компромис, който отчита различните възможности на националните икономики. За Белия дом обаче темпото остава незадоволително.
Разликата между позициите е показателна за начина, по който Доналд Тръмп възприема НАТО. Ако през годините европейските ръководители говореха предимно за солидарност, колективна отбрана и общи ценности, американският президент неизменно постави акцент върху разпределението на финансовата тежест. Според него сигурността не може да бъде устойчива, ако Съединените щати продължават да поемат непропорционално голяма част от разходите.
Още по време на първия си мандат Тръмп превърна този въпрос в основна тема на отношенията си с Алианса. Срещата на върха през 2017 г. в Брюксел беше белязана от публичните му критики към европейските съюзници за недостатъчните инвестиции в отбрана. Година по-късно напрежението достигна нов връх, когато според редица свидетелства зад затворени врата той е поставил под въпрос бъдещето на американското участие в НАТО, ако европейските държави не увеличат военните си бюджети.
Тогава тези предупреждения изглеждаха като част от характерния стил на Тръмп. Днес обаче те звучат по различен начин, защото междувременно Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна, европейските държави ускориха въоръжаването си, а въпросът за отбранителните способности вече не е политическа декларация, а ежедневна необходимост.
Данните на НАТО показват колко съществена е промяната. За първи път от приемането на целта през 2014 г. всички 32 държави членки вече достигат минималния праг от 2% от БВП за отбрана. Само преди няколко години подобен резултат изглеждаше трудно постижим. Но днес този праг вече не е достатъчен.
Най-големи инвестиции прави Полша, която през 2025 г. отделя близо 4.5% от своя БВП за военни разходи. Варшава планира ново увеличение и през следващата година. Балтийските държави също се движат с впечатляващо темпо. Латвия възнамерява още тази година да достигне почти 5% от БВП, а Литва вече планира разходи над тази граница. За държавите на източния фланг на НАТО войната в Украйна промени фундаментално възприятията за риска и необходимостта от ускорено превъоръжаване.
В противоположния край остава Испания. Правителството на Педро Санчес отказва да подкрепи новата цел от 5% и заявява, че ще запази военните си разходи около 2,1% от БВП.
Предизвикателства има и пред други европейски дстрани. В Чехия бюджетните ограничения поставят под въпрос възможността страната устойчиво да запази нивото от 2%, а политическият спор между президента Петър Павел и премиера Андрей Бабиш за това кой трябва да представлява Прага на срещата в Анкара допълнително изостри вътрешнополитическото напрежение.
В Италия дебатът за отбраната придоби ново измерение след изявленията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, че стотици американски военни самолети са използвали италиански бази по време на кризата около Иран. Премиерът Джорджа Мелони реагира остро, обвинявайки Рюте, че създава погрешно впечатление за италианско участие във военни операции.
Впрочем кризата около Иран се превърна в нов източник на напрежение между Вашингтон и европейските съюзници. Тръмп не крие разочарованието си от реакцията на част от партньорите в НАТО. Той посочи, че няколко европейски държави са отказали или са ограничили достъпа до свои военни бази, поискани от американските сили, а други са отправили публични критики към действията на Съединените щати. В свои изявления американският президент посочи Испания, Германия, Франция, Италия и Великобритания като държави, които според него не са демонстрирали достатъчна солидарност.
Тази тема почти сигурно ще присъства в разговорите в Анкара. Макар официалният дневен ред да включва укрепването на източния фланг, увеличаването на производството на въоръжение, подкрепата за Украйна и изпълнението на новите цели за отбранителни разходи, малцина дипломати очакват, че срещата ще премине без остри дискусии за ролята на Европа в споделянето на тежестта с Вашингтон.
Рюте търси баланс, а Турция демонстрира амбиции
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наследи поста в момент, когато Алиансът трябваше едновременно да поддържа подкрепата за Украйна, да ускори превъоръжаването си и да избегне нова криза в отношенията със САЩ. Миналата седмица Рюте посети Вашингтон в опит да намали напрежението. За разлика от своя предшественик Йенс Столтенберг, който често защитаваше европейските позиции, сегашният генерален секретар избра по-прагматичен подход. По време на разговорите той подчерта, че именно натискът, упражняван от Доналд Тръмп през годините, е ускорил увеличаването на европейските военни бюджети.
Рюте е представил на Тръмп данни за рязкото нарастване на инвестициите в отбраната и е посочил, че европейските съюзници вече отделят стотици милиарди долари повече за сигурност в сравнение с преди две години.
Този подход предизвика критики сред част от анализаторите, които смятат, че генералният секретар прави прекалено големи политически отстъпки пред Белия дом. За други обаче основният приоритет е запазването на трансатлантическото единство в период, когато Русия продължава войната си срещу Украйна, а европейската сигурност преминава през най-сериозната си трансформация след края на Студената война.
Самият Тръмп даде знак, че оценява усилията на Рюте. След последната им среща той го определи като „страхотен лидер“ и „отличен генерален секретар“, като заяви, че сегашното ръководство на НАТО е допринесло за промяна в начина, по който администрацията му гледа на Алианса. Въпреки това генералният секретар няма да може да избегне най-трудните теми. Освен споровете за отбранителните разходи лидерите ще обсъдят ускоряване на производството на въоръжение, преодоляване на фрагментацията в европейската отбранителна индустрия и намаляване на регулаторните пречки пред съвместните проекти между Северна Америка и Европа.
Очаква се по време на срещата да бъдат обявени нови договори за производство на въоръжение и военна техника на стойност десетки милиарди долари. Според Рюте тези инвестиции не само ще повишат отбранителните способности на Алианса, но и ще създадат стотици хиляди работни места в отбранителната индустрия от двете страни на Атлантическия океан.
Съществено място в дневния ред ще заеме и Украйна. Президентът Володимир Зеленски ще участва в заседанието на Съвета НАТО–Украйна, създаден през 2023 г. с цел да задълбочи политическата координация между Киев и съюзниците. Очакванията обаче за големи политически решения остават ограничени. Въпреки продължаващата военна подкрепа липсва консенсус за официална покана за членство.
Съединените щати и Германия продължават да настояват, че въпросът не може да бъде решен, докато войната продължава. В същото време Алиансът ще се стреми да изпрати ясен сигнал към Москва, че няма намерение да намалява подкрепата си за Киев въпреки продължителния конфликт.
За Турция пък домакинството има собствено стратегическо значение. През последните години страната успя да увеличи влиянието си както в Черноморския регион, така и в Близкия изток. Военната ѝ индустрия се превърна в един от най-бързо развиващите се сектори на икономиката, а турските безпилотни системи, бронирана техника и военноморски проекти вече заемат важно място в европейските програми за сигурност.
Паралелно с това Анкара поддържа канали за комуникация както с Киев, така и с Москва, което ѝ позволява периодично да влиза в ролята на посредник. Тази комбинация от военен потенциал и дипломатическа активност дава на Ердоган възможност да представя Турция като незаменим партньор за НАТО.
За Ердоган присъствието на Доналд Тръмп само по себе си е дипломатически успех. Самият американски лидер призна, че е обмислял да пропусне форума, но е променил решението си след разговор с Ердоган. Подготовката на срещата обаче не минава без критики. Международни правозащитни организации изразиха тревога след арестите на стотици активисти, адвокати и представители на синдикални организации по обвинения, свързани с тероризъм. Според тях турските власти използват мерките за сигурност, за да ограничат критичните гласове преди форума.
Срещата в Анкара няма да промени стратегическата посока на НАТО за една нощ, но може да покаже дали организацията е способна да остане политически единна в момент, когато върху нея се упражнява натиск от всички страни.
Източник: Banker.bg
