Голяма част от парите по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), които Европейският съюз отпусна на държавите за саниране на домовете след пандемията, не постигат сериозни енергийни резултати. Вместо средствата да се насочват стратегически към сградите, които харчат най-много, милиарди евро отиват за лесни и бързи ремонти „на парче“. За това предупреждава Европейската сметна палата (ЕСП) в своя най-нов одит.
Проблемът е, че без ясна промяна в правилата, Европа рискува да похарчи огромни суми, без реално да намали сметките за ток и отопление и без да постигне екологичните си цели.
Какво всъщност плаща ЕС?
За да разберем защо одиторите са критични, трябва да изясним трите основни типа ремонти, които ЕС използва, когато финансира саниране:
- „Лек“ ремонт (до 30% спестена енергия): Това са козметични или частични подобрения (например само подмяна на дограма или поставяне на соларен панел), при които няма гаранция, че цялата сграда ще стане по-топла;
- „Среден“ ремонт (между 30 и 60% спестена енергия): Комбинация от няколко мерки, която подобрява сградата до известна степен. Именно тук са отишли 83% от всички средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ);
- „Дълбоко“ или основно саниране (над 60% спестена енергия): Това е цялостен, мащабен ремонт (пълна изолация на покрив, стени, подмяна на инсталации), който превръща една стара сграда в ефективен дом.
Големият проблем е, че в официалния Регламент на ЕС за парите след пандемията изобщо не е записано изискване за „дълбоко“ саниране. Държавите са имали кратки срокове да разпределят общо 43 млрд. евро и затова са избрали най-лесния път – да раздадат парите бързо за по-леки ремонти, вместо да планират сложните основни обновления, се посочва в одита.
Това създава т.нар. „заключващ ефект“ (Lock-in effect). Когато една сграда се ремонтира наполовина, тя остава на ниско ниво на ефективност, но собствениците и държавата няма да инвестират в нея отново в близките 15 – 20 години. Така възможността за истинско обновяване се „заключва“.
Хартиени спестявания срещу реалния живот
Одиторите разкриват и друг парадокс: държавите масово отчитат дейността си пред Брюксел с „кухи“ числа – колко квадратни метра са ремонтирани или колко блока са завършени, но почти никой не мери колко точно енергия е спестена в действителност. От 111 проверени големи програми в Европа само 3 са имали реални цели за икономия на енергия.
За изчисленията се ползват познатите Сертификати за енергийни характеристики (СЕХ) – документите, които показват класа на сградата от А до G. Одитът обаче доказва, че те не са надеждно мерило заради т.нар. „пропаст в характеристиките“ (Performance gap). Това е разликата между изчисленото на хартия (теоретично) потребление на една сграда и това, което хората реално харчат и плащат като сметки.
Проучванията в проверените държави (Белгия, Италия, Литва и Кипър) показват големи разминавания. При най-старите и несанирани блокове компютърните програми изчисляват теоретично потребление, което е с до 400% по-високо от реалното. Причината е проста: софтуерът предполага, че хората топлят идеално цялата площ, докато в реалния живот бедните домакинства пестят и топлят само една стая. Когато се направи ремонт, на хартия се записва огромно спестяване, което в реалността изобщо не съществува. Допълнително, проверките в Италия и Литва показват, че между 9 и 50% от самите сертификати са пълни с чисто технически грешки.
Примерът „Италия“
Най-ясно липсата на икономическа логика се вижда в италианската схема Superbonus, за която отиват близо една трета от европейските пари за саниране. При нея държавата е поела изцяло разходите – тоест ремонтът за гражданите е бил напълно безплатен, а фирмите са надували цените безконтролно.
Резултатът? Цената за спестяването на единица енергия се оказва четири пъти по-висока от първоначалните разчети. Освен това Централната банка на Италия открива силен „ефект на мъртвото тегло“ (Deadweight effect) – оказало се, че близо една трета (27%) от хората, получили безплатни помощи, са били достатъчно богати и са можели с лекота да си направят ремонта сами, без да товарят европейските данъкоплатци.
Позицията на Европейската комисия
Европейската комисия не се съгласява напълно с критиките. От Брюксел напомнят, че парите от Фонда за възстановяване са по-специален инструмент – те се изплащат срещу свършена работа (постигнати етапи и цели), а не срещу касови бележки за реални разходи. Според Комисията, изискването държавите да постигат поне 30% средно спестяване, за да получат финансиране, е сериозен напредък спрямо предишните години. По техни изчисления, програмата все пак ще спестява енергия, равна на потреблението на 1.2 млн. домакинства.
Въпреки това, за да има по-голяма яснота, Комисията обеща до края на 2026 г. да промени методологията си и да обяснява по-открито на сайта си, че отчитаните досега „спестени мегавати“ всъщност са теоретични изчисления, а не реално измерени икономии по електромерите.
Източник: Economic.bg
