Емил Ангелов е главен изпълнителен директор и зам.-председател на управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“. Преди да стане част от ръководния екип на „Главболгарстрой Холдинг“ АД през януари 2024 г., Емил Ангелов работи в банковия и финансовия сектор повече от 30 години, заемайки висши мениджърски позиции в различни банкови и лизингови групи както с българска, така и с международна собственост.
След 2019 г. Емил Ангелов сменя основния си професионален фокус и се пренасочва към сектора на недвижимите имоти и строителството, отново на високи мениджърски позиции. Има богат опит в управлението на активи като основател, член на борда и акционер на една от първите компании за управление на активи в България, лицензирани от Комисията за финансов надзор през 2005 г.
Намираме се в момент, в който за първи път от години има стабилна политическа конфигурация с широко мнозинство в Народното събрание. Как изглежда тази ситуация през Вашата перспектива на изпълнителен директор на „Главболгарстрой Холдинг“ – компания от реалния сектор?
Това е изключително рядък и оптимистичен момент, в който политическата възможност съвпада с икономическата необходимост. Вече няма място за оправдания с политическа фрагментация – въпросът е не дали, а колко бързо ще започнат реформите.
Какво всъщност е заложено на карта пред икономиката ни в следващите няколко години?
Заложена е траекторията на развитие на България за десетилетие напред. Имаме шанса да преминем от икономика на отложените решения към ускорен структурен растеж. Големите реформи – в инфраструктурата, институциите и дигитализацията – изискват време, но те променят бизнес средата необратимо. Силните лидери се разпознават по това, че имат смелостта да положат основите на процеси с дълъг хоризонт, работейки с мисъл за следващото поколение, а не просто за следващия изборен цикъл.
Нека говорим конкретно – кое е най-голямото предизвикателство пред текущата икономическа политика?
Предизвикателството е в заявеното и обещаното пред обществото и възможностите и балансът на държавния бюджет. От една страна, имаме правилен фокус върху икономическия растеж, технологиите и модернизацията на инфраструктурата. От друга – силен акцент върху социалните политики и запазването на конкурентни данъчни нива. Проблемът е, че тези две линии, в комбинация с ангажиментите ни в рамката на еврозоната и разходите за сигурност, които няма как да избегнем, поставят бюджета под сериозен натиск. Решението обаче не е в орязването на инвестициите, а в промяна на финансовия модел.
Какъв е работещият финансов модел в такава ситуация?
Единственият работещ и модерен подход е изваждането на значителна част от капиталовите разходи – в размер на 1,5–2 милиарда евро годишно – извън държавния бюджет. Това става чрез внедряването на мащабни публично-частни партньорства (ПЧП), концесии и финансиране през частни инвестиции. При правилно структуриране ангажиментите на държавата по тези проекти е възможно да не се класифицират като бюджетен дефицит. Така държавата може да инвестира в хората, докато частният капитал изгражда инфраструктурата. Не трябва да се пести от капиталови разходи, а да се прехвърлят към частния сектор, който сектор може да бъде активна част от решението, а не просто изпълнител на държавни поръчки.
Реалистично ли е да видим резултати от ПЧП модела в рамките на един управленски мандат?
Не само е реалистично, но е и напълно постижимо да се извърви най-важната, фундаментална част от пътя. Ако новото мнозинство демонстрира политическа воля и бързо концентрира институционален капацитет – например чрез специализирана национална структура за концесии с ранг на министерство, която да обедини експертизата от различните държавни ведомства – процесите могат да стартират веднага. Изработването, не на формална, а ясна национална концесионна програма, изготвянето на анализите и провеждането на прозрачни, международни търгове ще даде силен тласък на икономиката.
Да, изпълнението и строителството на големи обекти като магистрали, жп линии, пристанища или енергийни мощности може да навлезе в реална фаза към края на мандата, но голямата победа за политиците ще бъде внедряването на самия работещ модел. Лидерството не се измерва само с рязане на ленти, а с доверието, което държавата изгражда пред инвеститорите.
От гледна точка на бизнеса – и конкретно на групи като „Главболгарстрой“ (ГБС) – има готовност за участие още в началните етапи: структуриране на проектите, партньорства с международни инвеститори и EPC изпълнители, както и осигуряване на необходимото финансиране за проектите.
И накрая, за да се мотивира цялата система, държавата може да приложи един изпитан корпоративен подход – да съсредоточи всичките си усилия към един или два ключови проекта в напреднала фаза и да ги реализира успешно чрез концесия и/или ПЧП и да покаже нагледно на обществото и бизнеса, че моделът работи. Успехът на първите проекти бързо ще повлече останалите напред.
Изминахте дълъг път във финансовия и банковия сектор. Какво се промени за Вас, когато преминахте в реалната икономика начело на строителен лидер като „Главболгарстрой“?
Промяната беше в мащаба на конкретиката – метафорично казано, стъпване на здрава земя. Във финансите работиш с модели, анализи, отчети, прогнози и таблици. В реалния сектор тези цифри изведнъж придобиват плътна физическа форма – превръщат се в пътища, тунели, мостове, заводи, газопроводи, сгради и болници. Но фундаменталните принципи на управление са универсални– дисциплина, последователност и способност да изграждаш доверие. В компания като ГБС това доверие се изгражда ежедневно – както вътре в екипа, така и с партньори, възложители и институции.
„Главболгарстрой“ има над 55-годишна история. Как компанията се позиционира в настоящия икономически контекст?
Днес корпоративната група представлява стабилна, технологично развита и финансово устойчива организация с около 3000 висоko мотивирани и отдадени специалисти и работници. През тези вече 56 години, ролята на ГБС се трансформира от изпълнител и строител към стратегически партньор. В днешните условия това означава не само строителство, а управление на сложни проекти и поемане на дългосрочни ангажименти, включително и финансови.
Строителните обекти, които виждате из цялата страна с нашия бяло-син знак по огради, кранове, мостове, тръбопроводи, шосета и строителна техника, не са НАШИ, а са проекти на нашите възложители – ние просто влагаме най-доброто от себе си, за да им помогнем да реализират бизнесите си и така да модернизираме страната.
Именно тази комбинация от инженерна експертиза, финансова дисциплина и международни партньорства позиционира „Главболгарстрой“ като естествен участник в бъдещите големи инфраструктурни проекти в страната и региона.
Как изглежда бъдещето пред компанията в технологичен план?
Развиваме се в две направления. Първото е технологичното обновление – инвестираме активно в техника, автоматизация и правим първи стъпки във внедряване на AI решения. Второто е участието ни в следващото поколение комплексни инфраструктурни проекти. Тук виждаме ГБС като част от международни консорциуми с водещи EPC компании и инвеститори. Благодарение на изградени стратегически партньорства, компанията има капацитет в момента да участва както в реализацията, така и във финансовото структуриране на проекти в енергийна, транспортна и индустриална инфраструктура.
Бъдещето на региона зависи от стратегически партньорства между силни местни компании и водещи международни EPC компании. Виждаме своята роля в управлението на проекти с висока сложност и дълъг хоризонт – в пътната и железопътната модернизация, както и в стратегическата енергийна инфраструктура, включително новите ядрени мощности и ПАВЕЦ-и.
Ако трябва да обобщите личната си мениджърска философия?
Животът и бизнесът не са спринт, а маратон. И в двата аспекта въпросът никога не е бил кой ще излезе пръв в краткосрочен план чрез популизъм или бързи ефекти. Истинският успех се измерва с това кой ще изгради модел, който да издържи целия път докрая и да работи устойчиво десетилетия наред.
Текстът е част от бр. 133 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
