„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Какво нещо е футболът. Какво нещо е животът. Само преди няколко години големият въпрос около Левски не беше дали отборът може да се класира за Шампионската лига. Въпросът беше дали клубът изобщо ще оцелее. „Сините“ преминаха през тежка финансова и управленска криза, огромни задължения и период, в който бъдещето им зависеше от даренията, абонаментните карти и безрезервната подкрепа на привържениците. Тогава Европа изглеждаше като далечен спомен от една друга епоха. Днес Левски е само на два мача от най-голямата клубна сцена в света.
Левски закономерно е на крачка от Шампионска лига
Победата с 1:0 над Кайрат в Казахстан не донесе просто класиране за плейофите на Шампионска лига. Тя сложи символичния край на годините, през които клубът се бореше преди всичко със самия себе си. Само преди няколко години в Левски се говореше за оцеляване. Днес цяла „синя“ България мечтае – не за оцеляване, а да бъде част от най-силните клубове в света. И това не е случайност, а закономерен резултат.
Особено впечатляващ е начинът, по който Левски достигна дотук. „Сините“ извървяха целия път – от първия квалификационен кръг, където преминаха през шампиона на Босна – Борац Баня Лука. После възпитаниците на Веласкес преминаха и през шампионите на Румъния и на Казахстан – Университатя Крайова и Кайрат, и заслужиха правото да се изправят срещу АЕК Атина за място в същинската фаза на Шампионска лига.
В шестте си европейски мача до момента Левски остана непобеден – пет победи и едно равенство. Българският шампион не се промъкваше с късмет и не разчиташе единствено на индивидуални проблясъци, а точно обратното – искаше да покаже, че е по-добрият отбор, че може да контролира срещите и че може да печели по различни начини. Този отбор на Левски е истинска наслада за феновете на футбола откъм игра, а на всичкото отгоре постига и резултати.
Хулио Веласкес промени Левски
Най-голяма заслуга за преобразяването безспорно има Хулио Веласкес. Испанецът изгради много повече от добър титулярен състав. Той създаде отбор, който има ясна игрова идентичност, самочувствие и вяра, че може да победи всеки съперник. Левски знае кога да пресира, кога да задържи топката и кога да се прибере, за да защити резултата. Футболистите изглеждат готови да се жертват един за друг, а колективът стои над отделните имена.
Веласкес успя да съчетае качество, дисциплина и характер. Нещо повече – той върна усещането, че Левски не трябва да влиза в европейските мачове със страх и да се надява на чудо. Днес именно испанецът и неговите футболисти творят чудесата.
Най-силният Левски от 17 години?
За последно Левски игра в плейофите на Шампионска лига през 2009 година, когато беше спрян от Дебрецен. Сега „сините“ отново са достигнали последното стъпало преди същинската фаза на турнира. И напълно резонно да се запитаме: това ли е най-силният Левски за последните 17 години? Вероятно е рано за окончателна присъда. Но настоящият Левски вече притежава нещо, което липсваше на много от предишните състави – шампионска титла, европейска последователност и усещането, че развитието тепърва започва.
Левски вече постигна най-голямата си победа
Класирането за плейофите носи и огромна стратегическа победа. Левски вече си гарантира участие поне в основната фаза на Лига Европа. Това означава европейски мачове до зимата, сериозни приходи, натрупване на коефициент и възможност клубът да продължи да надгражда. Следва АЕК Атина – по-силен, по-богат и по-опитен съперник. Гръцкият шампион логично ще бъде фаворит. Но този Левски вече показа, че не се съобразява с предварително разпределените роли.
Преди години феновете събираха пари, за да спасят клуба си. Днес същият този клуб е на два мача от Шампионска лига. Само този контраст е достатъчен, за да разберем колко дълъг път е извървян. Левски още не е в същинската фаза на турнира. Голямата мечта все още предстои. Но едно вече е сигурно – „сините“ отново са фактор, отново принадлежат на Европа и отново дават на своите привърженици правото да мечтаят без ограничения.
А след всичко, през което премина този клуб, може би именно това е най-голямата победа.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: Инфанти(л)ноизацията на футбола: Джани и Дони играят, „красивата игра“ губи
Източник: Актуално
