Интервюто е част от специалното електронно издание по европейския проект COREJIO – „Картографиране на възможностите на справедливия преход: Инвестиционни профили и добри примери от Стара Загора, Перник и Кюстендил“.
Отговорите на вицепремиера по европейските средства Атанас Пеканов датират от средата на юли и поставят на фокус най-наболелите теми около усвояването на средствата по Фонда за справедлив преход, причините за забавянето на плащанията, новите механизми за тяхното ускоряване и дългосрочната визия за икономическа диверсификация на трите въглищни региона.
Г-н Пеканов, наскоро съобщихте, че са договорени около 40% от средствата по Фонда за справедлив преход, а реално разплатените са едва около 7.5%. Какви са основните причини за този незадоволителен резултат и какви конкретни стъпки предприемате за ускоряване на процеса?
Действително, има значително забавяне в реализирането на подкрепата по Фонда за справедлив преход (ФСП). Към момента са договорени 616 млн. евро от ресурса по Фонда (почти 42%), а на бенефициентите са разплатени едва 118 млн. евро (8%). Ако трябва да поставя тези данни в контекст, средният процент на плащания по програмите в рамките на Кохезионната политика към момента е 24%, т.е. 3 пъти по-висок. Тази съпоставка ясно показва изоставането в подкрепата за прехода на въглищните региони към нисковъглеродна икономика.
Причините за това изоставане са комплексни. На първо място е значителното забавяне в подготовката и отварянето за кандидатстване на процедурите за финансиране. То се дължи на липсата на ясна визия за зеления преход, липсата на приоритизация на мерките, а и на капацитет. Не трябва да подценяваме и липсата на проектна готовност „на терен“.
В по-широк план, обаче, причините за забавянето на подкрепата по Фонда са много по-комплексни и дълбоки – те са политически, структурни, икономически и социални. Преходът на въглищните региони е един от най-сложните процеси на икономическа трансформация. Той изисква дългосрочна визия, политическа стабилност, воля за провеждане на реформи и устойчивост в политиките.
Смятам, че днес вече разполагаме с по-ясна посока и необходимата политическа решимост. Затова усилията ни сега са насочени към наваксване на натрупаното изоставане до края на настоящия програмен период. Това е и непосредственото предизвикателство пред нас днес. До края на годината България трябва да заяви за възстановяване от Европейската комисия средства по ФСП в размер над 440 млн. евро. Загубата на тези средства е риск, който правителството не може да си позволи.
Затова още от самото начало на мандата на правителство работим изключително интензивно за ускоряване изпълнението по Фонда. В момента финализираме План за действие, включващ съвкупност от взаимно допълващи се мерки. Сред тях са създаването на нов финансов инструмент, чрез който да бъде подпомогнат преходът на въглищните региони, наддоговаряне по процедурите с най-голям интерес от страна на кандидатите и промяна на модела на заявяване на средства към ЕК – от възстановяване на реално извършени разходи към т.нар. финансиране, несвързано с разходите – т.е. за постигнати резултати. Вече имаме зелена светлина от Европейската комисия по мерките и смятам, че чрез изпълнението му ще успеем да преодолеем риска от загуба на средства.
В крайна сметка е важно да не допуснем загуба на средства по Фонда за справедлив преход, но още по-важно е тези средства да доведат до реална икономическа диверсификация и устойчиви инвестиции, да насърчат създаването на нови работни места и да подкрепят прехода на пряко и косвено засегнатите от лица.
Европейската комисия поставя силен акцент върху резултатите, а не само върху разходването на средствата – т.е. Брюксел иска реална трансформация и стимулиране на регионите след края на въглищата. Кои са конкретно проектите, според Вас, които биха имали реален ефект в Стара Загора, Перник и Кюстендил, и на какъв етап на изпълнение са?
Действително, смисълът на Фонда за справедлив преход не е самоцелно усвояване на средства, а тези средства да доведат до устойчива трансформация на регионалната икономика, създаване на нови работни места, разширяване на индустриалната база и икономически растеж. Затова през последния месец правителството се опитва да идентифицира стратегическите инвестиции, които имат най-голям потенциал да допринесат за тази трансформация.
Нашето виждане е, че най-голям ефект могат да имат няколко типа инвестиции. На първо място са индустриалните и технологичните паркове. Те сами по себе си не са крайна цел, а инструмент за привличане на стратегически инвеститори. Ако разполагаме с подготвени терени, необходимата техническа инфраструктура и предвидима регулаторна среда, възможностите за привличане на нови индустриални инвестиции, внедряване на иновации и развойна дейност значително нарастват.
Особено важни са инвестициите в производства с висока добавена стойност – оборудване за чисти технологии, електроника, компоненти за възобновяема енергия, системи за съхранение на енергия, нисковъглеродни производства и решения, свързани с кръговата икономика. Именно подобни инвестиции повишават производителността, разширяват индустриалната база и създават предпоставки за мобилизиране на частен капитал в дългосрочен план.
Не по-малко важни са инвестициите в умения. Фондът за справедлив преход е създаден именно за да подкрепи хората от въглищните региони при прехода им към нови икономически дейности. Квалификацията и преквалификацията са ключови за този процес.
Друг фундаментален елемент на прехода към нисковъглеродна икономика е рекултивацията на минните терени и подобряването на местната инфраструктура, но те следва да бъдат разглеждани като част от по-широка стратегия за икономическо развитие на тези райони, а не като крайна цел.
Трите региона сега се смятат за въглищни икономики. Спрямо особеностите им, как Вие, а и правителството като цяло, си представяте тяхната трансформация – доминирани от един сектор или по-диверсифицирани?
Бъдещето на тези региони не би трябвало да бъде в замяната на една зависимост с друга. В продължение на десетилетия икономиката им беше изградена около въгледобива и въглищната енергетика. Именно тази силна концентрация ги направи толкова уязвими днес. Една от основните поуки от развитието на въглищните региони е, че зависимостта от един-единствен сектор създава значителни икономически рискове. Затова европейската политика за справедлив преход поставя акцент върху икономическата диверсификация, иновациите и развитието на нови индустрии с висока добавена стойност. Целта е икономиката на всеки от тези региони да стъпи върху няколко взаимно допълващи се сектора, които създават устойчив растеж и качествена заетост.
И тук е важно да подчертаем, че справедливият преход не означава деиндустриализация, а модернизация на индустриалната база. България има силни производствени традиции и именно върху тях трябва да стъпим. Променя се профилът на индустрията – от зависимост от въглищната енергетика към по-модерни, технологични и нисковъглеродни производства с висока добавена стойност. Европейското финансиране трябва да ускори именно тази промяна.
Например регионът на Стара Загора има потенциал да остане един от основните енергийни центрове на страната още дълго време, защото енергийната сигурност остава важен национален приоритет. Затова ще бъдат приоритизирани инвестиции в нови индустриални производства, свързани с енергетиката, чистите технологии, съхранението на енергия. Но паралелно с това е важно още сега да се създадат предпоставки за структурна промяна в регионалната икономика чрез развитие и на индустриални и технологични паркове, привличане на нови инвеститори, насърчаване на нисковъглеродни производства с висока добавена стойност. Други ключови инвестиции, които ще се реализират в този регион, са насочени към подобряване на промишления капацитет за насърчаване на отбранителните способности.
За Перник акцентът е върху модернизацията на индустриални терени, логистични центрове, нови производствени предприятия и по-доброто интегриране с икономиката на Софийския регион.
За Кюстендил по-голяма роля за трансформацията на икономиката ще има подкрепата за преработващата промишленост, биоикономиката, хранително-вкусовата промишленост.
Мерките за подкрепа на всеки регион трябва да бъдат съобразени със спецификите и потенциала му. В крайна сметка успехът на прехода няма да се измерва с това дали сме заменили въглищната икономика с друга едносекторна икономика. Той ще се измерва с това дали сме изградили по-устойчива, по-диверсифицирана и по-конкурентоспособна регионална икономика, която да привлича частни инвестиции и създава качествени работни места.
Кои са силните и слабите страни на трите региона – от гледна точка на човешки потенциал, инфраструктура, местно управление, регулаторна среда и т.н.?
И трите региона разполагат със съществени конкурентни предимства, които могат да бъдат използвани като основа за успешен преход.
На първо място това е човешкият капитал. В продължение на десетилетия там са изграждани кадри с технически, инженерни и индустриални умения, които могат успешно да бъдат използвани и в нови производства.
Втората силна страна е наличната индустриална и енергийна инфраструктура, която е едно от най-сериозните конкурентни предимства на трите региона. Ключовото тук е тя постепенно да бъде надградена чрез нови инвестиции, модерни производства и иновации, а не да бъде изгубена.
Разбира се, съществуват и предизвикателства. В различните региони те имат различно проявление, но най-общо могат да бъдат обобщени като зависимост от ограничен брой големи работодатели, неблагоприятни демографски процеси, необходимост от по-бързи административни процедури и нужда от по-тясно партньорство между местните власти, бизнеса и образователните институции.
Затова ролята на държавата е преди всичко да създаде условия за развитие – качествена инфраструктура, предвидима инвестиционна и регулаторна среда, работещи индустриални и технологични паркове и ефективна политика за привличане на частни инвестиции.
Подобен подход вече се прилага в редица европейски въглищни региони – например Лужица в Германия, Силезия в Полша и Моравско-силезкия регион в Чехия, където публичните инвестиции създават условия за мобилизиране на частен капитал, развитие на индустриални клъстери и разширяване на индустриалната база.
Синдикатите осъществиха картографиране на трите региона по отношение на компетенциите на хората и техните очаквания за прехода, от които стана ясно, че повечето искат да останат в енергийния сектор и да запазят сравнително високите си възнаграждения, особено в Стара Загора. Възможно ли е това, според Вас, при настоящия пазар на труда и икономическите перспективи?
Тези нагласи са напълно логични. Енергийният сектор традиционно осигурява стабилна заетост, високо квалифицирани работни места и възнаграждения над средните за страната. Естествено е хората да искат да запазят тази сигурност.
В същото време е важно да имаме визия как ще изглеждат тези региони в дългосрочен план. Именно тук е ролята на Фонда за справедлив преход. Неговата цел не е да финансира съществуващи въглищни дейности, а да подпомогне структурната промяна на регионалната икономика чрез нови инвестиции, икономическа диверсификация и създаване на качествени работни места.
Реалистичната цел е значителна част от хората да останат в своите региони, но постепенно да намерят реализация в нови предприятия, които използват тяхната квалификация и умения и предлагат конкурентни възнаграждения. Именно затова привличането на частни инвестиции, развитието на индустриални и технологични паркове и изграждането на нови производствени мощности е толкова важно. Ако успеем да създадем условия за предприятия с висока добавена стойност, има всички основания да очакваме, че ще се запази и високото качество на заетостта.
Това предполага предвидима инвестиционна среда, добре подготвени индустриални терени, активно участие на местните власти и партньорство между бизнеса, образователните институции и държавата. Именно така в редица европейски региони преходът се превръща не в процес на деиндустриализация, а в модернизация на индустриалната база.
Това е и смисълът на справедливия преход – да съчетае икономическата конкурентоспособност със социалната устойчивост и целите на европейската зелена трансформация.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
