„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Левски и ЦСКА постигнаха нещо историческо в Европа тази година. И двата отбора ще играят в основна фаза на някой от континенталните клубни турнири за пръв път от 16 години. Но на какво се дължи това? След като и двата родни гиганта прекараха години на мъки в кралификационните кръгове, сега представянето им изглежда не просто убедително, обещаващо. Е, причините не са една и две, но резултатите са на терена.
На терена се вижда всичко
Там смятам да търся и основните виновници за успеха. Такова представяне, особено на европейската сцена, не може да бъде случайно. Особено когато е подкрепено с постоянството, което безспорно и Левски, и ЦСКА показват. Така че тази възможност е отхвърлена. На втори план идва късметът. Да, той може да покрие както „сините“, така и „червените“ в някои ситуации, но победи над противници, които не са никак слаби, няма как да се дължат само на него.
ЦСКА не впечатли в Европа последния път
На най-дълбоко равнище – в основите, се крие истината. Последните пъти, когато Левски и ЦСКА играха в Европа бяха, съответно, през сезон 2010/11 и 2021/22. Да, „червените“ играха по-скоро, но за сметка на това не впечатлиха кой знае колко. Последното им участие е в груповата фаза на Лигата на Конференциите. Тогава те спечелиха само 1 точка в група с Рома, Бодьо/Глимт и Зоря Луганск. Тогава „армейците“ записаха равен в домакинството на норвежците, но само толкова.
Треньор на ЦСКА в този период беше Стойчо Младенов. Този му период начело на „червените“ трая малко над 8 месеца. В състава на Младенов личаха имената на Густаво Бусато, Валентин Антов, Иван Турицов, Брадли Мазику, Амос Юга, Георги Йомов, Жорди Кайседо и още много други, силни за онези години футболисти на ЦСКА. Но тогава те изглеждаха като опълченци на терена, дори срещу Зоря Луганск, а в родното първенство се отлагаха мачове на поразия, само и само да се запазят силите на трези футболисти. Как се очаква да са силни в Европа, щом не могат да издържат на този прословут сгъстен цикъл?
Левски, никой не помни последните в групата
От другата страна, Левски игра за последно в групите на Лига Европа. Да, тогава представянето на „сините“ беше значително по-впечатляващо, но е толкова отдавна, че едва ли има значение в момента. И все пак, по една победа срещу Гент и Спортинг Лисабон, равенство срещу Лил и три загуби оставят Левски на последното четвърто място със седем точки. Втори е френският тим с една точка повече, но историята не помни кой не се е класирал само с една точка по-малко от втория.
Тогава треньор на Левски е Ясен Петров, който беше заменен още през следващия сезон. А „синята“ фланелка носеха футболисти като Елин Топузаков, Христо Йовов, Жоазиньо, Гара Дембеле и други, които допринасяха доста за успехите на Левски. Но това са личности от миналото, които няма как да имат директно влияние върху това, което се случва на терена днес.
Днес ЦСКА остави Христо Янев да работи
Какво вижжаме като погледнем ЦСКА днес? Треньор е Христо Янев. Без много опит, не е най-големият тактически гений, но има силни мотиваторски качества. Това е профилът му, погледнат на повърхността. Но в основата на успеха му се вижда друго. Той води „червените“ вече повече от десет месеца. На пръв поглед това не е много, но трябва да се върнем чак до Саша Илич, който беше начело на ЦСКА повече време от Янев – малко над една година. И въпреки че работи само 10 месеца с тези футболисти, Христо Янев успя да изгради страхотен отбор, с който да е боеспособен както в Европа, така и в местното ни първенство. Където дори играе с почти на 100% различен състав.
„Червените“ не просто не продават звездите си, а привличат нови
А за да има възможност да играе силно с два състава, Христо Янев трябва да разполага със силни футболисти. В днешно време ЦСКА има силни играчи във всяка една линия. Фьодор Лапоухов вдига цената си с всяко спасяване, докато Теодор Иванов се превръща във все по-сигурен лидер на защитата. Джеймс Ето’о е на друго ниво, докато Жоел Цварц дойде и веднага започна да вкарва. Това не е нито случайно, нито плод на късмета. Здравата работа за изграждане на силен отбор няма как да остане без награда, а тя вече е на лице – ЦСКА победи съперници като Карабах и Макаби Тел Авив, подсигури си участие в Лигата на Конференциите и влиза в плейофите на Лига Европа като фаворит.
Но когато дадеш време на треньора да работи и запазиш ядрото на състава цяло, вместо да продаваш футболсити, само и само да спечелиш някое евро, обикновено става така. Машината се сработва и носи резултати.
Хулио Веласкес е първият от Мъри насам
Същото се отнася и за Левски. В момента Хулио Веласкес може спокойно да се нарече най-добрият треньор в България. Той е отличен мотиватор и показва способност да нагажда състава си според ситуацията. Той работи на „Герена“ от сезон 2024/25, като трябва да прелистим историческите книги чак до Станимир Стоилов, за да намерим човек, който е бил начело на Левски поне толкова време, колкото Веласкес. Испанският специалист също успя да изгради колектив на много високо ниво.
Левски има много силно ядро
Причината за това отново е на терена. Силното ядро, което Левски изгради през последните години, като запази основните си футболсити и продаде тези, които не бяха нужни на „Герена“. Настоящият трансферен прозорец е перфектният пример. Освободиха се няколко места след раздяла с излишни играчи, а на тяхно място пристигнаха футболисти, които бяха интегрирани в първия отбор много бързо. всичко това се дължи на упоритата работа в правилната посока, която вършат през последните години българските клубове.
Българските клубове са готови за следващото стъпало
И след като изградиха стабилните състави и се научиха да не сменят треньори като носни кърпички и да непродават звездите си с цел моментна печалба, родните грандове започнаха да изкачват следващото стъпало. Привличането на големи имена, които са оставили пиковите си години зад гърба си също не е случайно. Пристигането на големи имена в Левски и ЦСКА като Стефано Сенси, Жан-Филип Гбамен и Марко Груич също не е случайно. Няма много по-добри начаини да бъде вдигнато нивото на отбора. Всичкият опит, който футболисти, играли на най-високо ниво и печелили големи трофеи е безценен в отбори от ранга на българските.
Нищо не идва случайно или с късмет
Нашите футболисти могат само да се учат и да попиват от такива личности. Да, те може да не са типичните световни суперзвезди, но са играли за отбори като Интер, Ливърпул Евертън и Порто. Разбират големия футбол, силата на европейските вечери и какво означава да печелиш, било то и в България. И това също не е случайно, но за да стигнат и нашите отбори до това ниво, трябва да свършат още много работа. А ние сме длъжни да ги подкрепяме. Защото големите резултати и трофеи не идват случайно или с късмет. Те са плод на нещо друго. Нещо, което се вижда на терена.
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: От ръба на пропастта до прага на Шампионска лига: Това ли е най-силният Левски от 17 години?
Източник: Актуално
