Според ново изследване насочването на вниманието към болката изглежда помага на организма да се възстанови по-бързо – докато съзнателното насочване на вниманието към нещо друго има обратния ефект.
„Умът над материята“ е популярен начин на мислене за преодоляване на трудностите.
Стиснете зъби. Игнорирайте дискомфорта. Пренебрегнете болката и ще излезете от другата страна по-силни от преди.
Е, може би ще ви изненада да научите, че игнорирането на дискомфорта невинаги е най-добрият подход към физическите сигнали, които собственото ви тяло изпраща.
Според екипа изследователи, ръководен от невролога Лирон Розенкранц от Университета „Бар-Илан“ в Израел, резултатите „установяват причинно-следствена връзка между вниманието и регулирането на имунната система в жив организъм, което предполага, че процеси, смятани обикновено за автономно регулирани – като възпалителните реакции, се влияят от волевото насочване на вниманието“.
Изследването е публикувано в Nature Human Behaviour.
Възпалението често е първата защитна линия на организма срещу инфекция или нараняване. Имунният отговор се активира, като се насочва към засегнатото място, причинява затопляне и подуване и привлича имунни клетки, които да се справят със заплахата.
В същото време нервната система изпраща сигнали към мозъка, за да го информира, че нещо не е наред. Това може да се усеща като сърбеж или парене.
Предишни изследвания при хора показват, че насочването на вниманието далеч от това усещане може субективно да намали неприятното му въздействие.
Но никой досега не беше изследвал дали това пренасочване на вниманието влияе и върху самия имунен отговор.
За да разберат, изследователите използвали стандартния кожен прик-тест с хистамин, който се прилага за установяване на алергии.
Хистаминът предизвиква малка алергоподобна реакция: надигната, подута област, наречена уртика, заобиколена от зачервяване, наречено флеър. И двете реакции могат да бъдат измервани в продължение на около 20 минути.
При първия експеримент 37 здрави доброволци преминали през теста два пъти, в отделни сесии.
В едната сесия участниците били инструктирани да обръщат голямо внимание на усещанията, идващи от възпаленото място върху кожата. В другата им било казано да насочат вниманието си другаде, като гледат увлекателни видеоклипове.
Във втори експеримент с 20 участници процедурата била подобна, но фокусът бил променен. Това било важно, защото позволило на изследователите да проверят дали резултатът се дължи именно на вниманието, а не на конкретното нещо, върху което участниците се концентрирали.
И тук нещата станали наистина интересни.
Интензивността на дискомфорта, който участниците изпитвали, била в съответствие с резултатите от предишните изследвания. Участниците съобщавали за по-силни усещания, свързани с възпалението, когато се концентрирали върху него, отколкото когато били разсейвани.
Но важната част – самият имунен отговор изглежда бил по-добре регулиран, когато участниците насочвали вниманието си към усещането.
В първия експеримент средният размер на уртиката при условието с фокусирано внимание бил само 3,5 милиметра, в сравнение с 5,0 милиметра при разсейване. Зоната на зачервяване също била по-малка – 10,6 милиметра срещу 14,0 милиметра.
Около 90% от участниците показали по-силно възпаление, когато били разсейвани, а реакциите под формата на уртика и флеър били средно около 1,5 пъти по-големи при разсейване.
При фокусирано внимание уртиката също показала признаци на по-бързо отшумяване. След 20 минути почти 90% от участниците в групата с фокусирано внимание имали уртика, която била стабилна или намалявала, в сравнение с едва 46% при разсейване.
След това, във втория експеримент, на участниците били показвани абстрактни фигури. В едната сесия те трябвало да използват фигурите като напомняне да насочват вниманието си към раздразнената кожа. В друга сесия трябвало да се концентрират върху самите фигури, като размишляват дали те биха могли да съществуват в реалния свят.
Резултатите били почти същите. Възпалението било около 1,6 пъти по-слабо при насочено навътре внимание, а отново около 90% от участниците показали по-силна възпалителна реакция, когато били разсейвани.
Тогава възниква следващият въпрос: защо?
Именно тук разликите в усещането за дискомфорт се оказали полезни.
Изследователите предположили, че когато обръщаме внимание на дадено усещане, това увеличава значимостта на сигнала за мозъка и едновременно му предоставя информация за степента на раздразнението. На свой ред това позволява на организма да регулира имунния отговор по-прецизно.
За да проверят тази хипотеза, изследователите повторили теста, но използвали лидокаин, за да обезчувствят мястото. И наистина ефектът, свързан с вниманието, станал по-слаб.
Той обаче не изчезнал напълно. Подуването било по-голямо, отколкото когато хората обръщали внимание на мястото при запазено усещане, но все пак било по-малко, отколкото когато участниците били разсейвани.
Това подсказва, че се случва още нещо.
След като наблюдавали автономната нервна система на участниците, изследователите не открили разлики в показатели като сърдечната честота, електропроводимостта на кожата и температурата на кожата. Но открили разлика в вариабилността на сърдечната честота.
Вариабилността на сърдечната честота е косвен показател за активността на парасимпатиковата, или вагусната, нервна система, която участва в регулирането на възпалението.
Важно е, че увеличаването на вариабилността на сърдечната честота, свързано с насоченото навътре внимание, се запазило дори когато усещането било намалено чрез лидокаин.
Затова изследователите смятат, че насочването на вниманието може да прави две неща. От една страна, то казва на мозъка: „Хей! Обърни внимание!“ От друга, може да активира определени нервни пътища, които участват в регулирането на възпалението.
Важно е обаче да не правим прекалено големи изводи. Това изследване далеч не означава, че можем да „измислим“ как да се избавим от сериозно заболяване само със силата на мисълта. Експериментът включва само 57 души и разглежда малка, сравнително незначителна и временна имунна реакция.
Изследователите все още не знаят дали този ефект се проявява при инфекции, хронично възпаление, автоимунни заболявания или нещо извън конкретната експериментална кожна реакция.
Но резултатите показват нещо интересно за вниманието.
Това, на което обръщаме внимание, може да променя начина, по който възприемаме света, но изследването предполага, че то може също така да играе скрита роля в начина, по който тялото реагира на сетивната информация.
И това би могло да даде на учените нов инструмент за разбиране на функционирането на организма и за разработване на начини за лечение на различни заболявания.
„Като цяло“, пишат изследователите, „тези резултати показват, че субективното сетивно преживяване е активен фактор в регулирането на имунната система и разширяват предсказателните и алостатичните модели на взаимодействието между мозъка и тялото, като включват вниманието като активен регулаторен компонент.“
Четете още: Боровинки срещу грозде – кое съдържа повече витамини и хранителни вещества
Източник: Banker.bg
