„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Има български спортисти, които някога са били сред най-добрите в света, печелили са титли и са побеждавали големи имена, но днес имената им постепенно са останали в сянката на по-популярни легенди. Никола Динев е един от тях. Двукратен световен и петкратен европейски шампион по класическа борба, той прекарва години сред най-силните тежкоатлети на планетата, но така и не успява да спечели най-желания спортен трофей – олимпийския. Историята му обаче е много повече от списък с медали: тя започва в бедност, минава през дом за сираци, световни титли, пропуснати олимпийски шансове и дори един объркан химн на световно първенство.
От дом за сираци до световния връх: Пътят на Никола Динев
Динев е роден през 1953 г. в Нова Загора и детството му е далеч от блясъка, който по-късно ще го заобикаля по световните подиуми. Баща му се разболява от рак, семейството живее трудно, а Никола прекарва две години като ученик в пансион за сираци в Стара Загора. Именно там започва да се оформя като борец. Първоначално участва в народни борби, а след това попада при треньора Динко Петров, който развива огромния му физически потенциал. Още като млад Динев показва, че може да стигне далеч, а през 1973 г. печели световната титла при младежите в Маями Бийч.
Два пъти световен и пет пъти европейски шампион
Само четири години по-късно идва и големият пробив при мъжете. На Световното първенство в Гьотеборг през 1977 г. Динев става световен шампион в класическата борба и се превръща в един от най-страховитите състезатели в тежката категория. По-късно добавя още една световна титла – през 1982 г. в Катовице, както и три сребърни медала от световни първенства. На европейско ниво е още по-впечатляващ – пет пъти се качва на върха, като печели титлите през 1977, 1980, 1982, 1983 и 1986 г. В продължение на повече от десетилетие името му е сред тези, които всеки съперник трябва да познава.
Олимпиадата, която така и не успя да покори
Именно затова олимпийската му история изглежда толкова болезнена. Динев участва на Олимпиадата в Монреал през 1976 г., но в свободната борба, въпреки че основните му успехи са в класическия стил. Завършва пети, но години по-късно разказва, че е имал сериозни проблеми да получи възможност да представя България в класическия стил заради огромната конкуренция в лицето на Александър Томов. Така човек, който вече е сред най-добрите в света, не успява да стигне до олимпийския медал, който според собствените му думи е можел да спечели.
Най-болезненият пропуск обаче идва през 1984 г. Динев е в разцвета на кариерата си, но България бойкотира Олимпиадата в Лос Анджелис. Вместо на олимпийския тепих той участва на Игрите на дружбата в Будапеща и печели турнира, като по-късно разказва, че е победил шестима борци, участвали на последното световно първенство. За него това е доказателство, че е бил готов да се бори за олимпийското злато. Шансът обаче така и не идва.
„Шуми Марица“ вместо „Мила Родино“
Първата му световна титла пък е свързана с една от най-куриозните истории в кариерата му. След победата в Гьотеборг през 1977 г. Динев се качва на почетната стълбичка, но вместо „Мила Родино“ зазвучава „Шуми Марица“. Българинът приема, че е допусната грешка, слиза от стълбичката и напуска церемонията. Налага се награждаването да бъде повторено, а Динев отново получава златния медал – този път под звуците на правилния химн. Историята става още по-интересна, защото на церемонията присъства кралят на Швеция Карл XVI Густав, който лично поздравява българския шампион и го уверява, че винаги е добре дошъл в страната.
Кралят на Швеция не забравя българския шампион
Години по-късно тази покана се оказва повече от любезност. След края на активната си кариера Динев работи като треньор в Швеция, а по-късно се установява в Испания. Той има образование по ветеринарна медицина и спорт, занимава се с треньорска дейност и продължава да бъде свързан с борбата. Кариерата му приключва официално през 1988 г., но след нея животът му далеч не става по-лесен.
Шампионът, който си отиде в беднотия
Последните години на Динев са тежки и са в ярък контраст с времето, когато е бил световен шампион и един от най-силните борци в света. В последните си интервюта той говори за финансовите трудности и за това, че пенсията му е едва 218,11 лева, докато само лекарствата му струват 211 евро. На 1 юни 2019 г. Никола Динев умира на 65 години.
Днес името му не е сред първите, които изникват, когато говорим за великите български спортисти. А би трябвало да бъде. Той е двукратен световен и петкратен европейски шампион, човек, който започва от изключително трудно детство и стига до световния връх, а след това оставя следа и като треньор. Единственото голямо отличие, което липсва в колекцията му, е олимпийското злато – не защото не е бил достатъчно добър, а защото в решаващите моменти обстоятелствата не му позволяват да стигне до него.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Отписваха я, а стана най-бързата жена в света: Българката, чийто рекорд стои на пиедестал вече 39 години
Източник: Актуално
