След сравнително високата дефлация през юни цените отново тръгват нагоре. През юни ХИПЦ се понижи с 0,5% на месечна база, а през юли се повиши с 0,6%. Въпреки че цените се повишават, годишната инфлация по ХИПЦ спада от 5,2% през юни до 4,4% през юли. Причината е, че през юли 2025 г. месечната инфлация е била значително по-висока – 1,4%. Спрямо декември 2025 г. инфлацията е 4,1%. Увеличението се движи най-вече от ресторантите и хотелите (+4,6%), развлеченията, спорта и културата (+3,8%) и жилищата, водата, електроенергията, газа и други горива (+1,6%) и е концентрирано в летните услуги и регулираните енергийни цени, които бяха увеличени от КЕВР на 1 юли. Същевременно, облеклото и обувките намаляват с 2,9%, а храните и безалкохолните напитки с 0,8%.
Можем да разграничим три периода за инфлацията от началото на годината до юли. През януари-февруари тя се увеличава общо с 0,8%, или около една пета от крайното натрупано увеличение. През март-април натрупаната инфлация скача от 0,8% до 3,7% – това са 2,9 процентни пункта, или 70% от натрупаното увеличение. През май-юли нетно са добавени само още 0,4 процентни пункта, защото увеличенията през май и юли са компенсирани от юнския спад. Началото на основния инфлационен импулс е през март (заради конфликта между САЩ и Иран) – тогава транспортът е водещ, с месечно поскъпване от 4,3%. Най-голямото повишение на ХИПЦ е през април – 1,8%; тогава транспортът поскъпва с още 6,9%.
През май увеличението се забавя, като по-голям натиск идва от поскъпването на сезонни услуги. През юни спадовете в транспорта и храните понижават общия индекс, а през юли туристическите и свързани услуги връщат индекса до 4,1%. Зад натрупаните 4,1% стоят най-вече транспортът (1,26 процентни пункта) и ресторантите и настаняването (1,1 процентни пункта) – двете групи обясняват около 57% от общото натрупване. Храните имат най-голямото тегло в потребителската кошница – 22% – но поскъпват само с около 0,6% и допринасят приблизително 0,13 процентни пункта. Относно смяната на валутата, официалната оценка на Евростат не установява статистически значим ефект през януари-март.
Впечатленията за поскъпване
В проучване на ЕК от февруари 66% от анкетираните очакват еврото да доведе до инфлация, а едва 21% го свързват с ценова стабилност. А в юлското наблюдение на потребителите на НСИ1 балансът на оценките за поскъпване през последните 12 месеца остава много висок – 73,9 пункта по балансовата скала; същевременно балансът на очакванията за следващите 12 месеца е паднал от 26,4 през април до 14,4 през юли. Най-новата оценка за поскъпване през последните 12 месеца е третата най-висока през юли от 2001 г. насам (след 2008 и 2022 г.) и дванадесетата най-висока от всички 103 в периода 2001-2026 г.
От друга страна, оценката за очакваната инфлация от 14,4 е четвъртата най-ниска сред наблюденията през юли, единадесетата най-ниска от 103-те наблюдения (при факта, че в данните има историческа корелация между по-силна оценка за поскъпването в миналото и по-силна оценка за бъдещето). Само в последните години се появява комбинация от много висока оценка за вече преживяното поскъпване и значително по-умерени бъдещи очаквания. И през 2026 г. раздалечаването е особено високо; потребителите продължават да оценяват преживяното поскъпване като много силно, но все по-малка част очакват цените да продължат да растат със същото темпо.
Режимът за наблюдение на цените
Високата обществена чувствителност към поскъпването получава отговор чрез цялостен режим за наблюдение на цените – в Закона за защита на потребителите влиза едногодишна забрана за икономически необосновано увеличение на цените на всички стоки и услуги, предлагани на потребители. Търговците трябва да предоставят информация за начина, по който са задали цените си и при липса на достатъчно информация увеличенията се приемат за необосновани, а КЗП може да поиска данни за разходите и ценообразуването. Също така, търговците на дребно с оборот над 25 млн. евро трябва ежедневно да публикуват цените на определени стоки, които КЗП да съпоставя с изчислена от държавата „справедлива стойност“. Отклонения от над 10% се считат за основание за наблюдение и проверка. Режимът надхвърля предоставянето на информация на потребителите и дава на администрацията роля да оценява самата икономическа логика на ценовите решения.
Извън опасенията за икономическа несъстоятелност на концепцията за справедлива стойност, друг проблем е, че архитектурата на режима не съвпада добре със структурата на текущата инфлация. Най-видимите и подробно разработени инструменти са насочени към стоките и особено към храните, но от началото на годината те са поскъпнали едва с 0,6%, значително под общата натрупана инфлация от 4,1%. Текущият инфлационен натиск идва в по-голяма степен от сезонни и трудоемки услуги, туризма, транспорта и регулираната енергия – области, върху които механизмът за наблюдение няма особено въздействие. Естествено, при храните са най-често наблюдаваните от потребителите цени и усещането за инфлацията на много хора е доста по-високо от реално отчетените данни – балансът от 73,9 доказва колко широко разпространено остава то. Затова мерките на правителството са съсредоточени тук, въпреки че инфлацията се движи основно в други компоненти на потребителската кошница.
Подходящ фокус на държавната политика би бил върху източниците на разходния натиск и условията, които позволяват той да се пренася към останалата икономика. Транспортът има най-голям принос за натрупаната инфлация през годината и неговото поскъпване се дължи в голяма част на конфликта в Близкия изток. Разходите за енергия и превоз участват в производството и дистрибуцията на почти всички стоки. БНБ също очаква по-високите енергийни цени и вторичните им ефекти да поддържат инфлацията през 2026 г. По-смислени национални мерки могат да включват насърчаване на конкуренцията и сигурността на доставките на горива и енергия, премахване на транспортни и логистични ограничения, прозрачност при определянето на регулираните цени и по-сдържана фискална политика, която да не усилва вторичните ефекти от енергийния шок чрез допълнително стимулиране на търсенето. Публичните ресурси могат да се насочат към инвестиции, които намаляват енергийните и логистичните разходи. Мерки като ценовия портал могат да подобрят информираността на потребителите, но ограничаването на инфлацията ще зависи от намаляване на разходите и разширяване на предлагането.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
