„Прогресивна България“ ускори приемането на промените в Закона за държавния служител, които определят длъжностите с висок корупционен риск и въвеждат тест за почтеност за кандидатите за тях. Законопроектът е част от ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, а крайният срок за приемането му е 31 август. Затова правната комисия започна работа по текстовете веднага след парламентарната ваканция, а утре те ще бъдат разгледани и на извънредно заседание на Народното събрание.
По време на обсъждането обаче от „Демократична България“ изразиха опасения, че начинът, по който са разписани промените, може да ограничи ефекта от новия механизъм. Тестовете ще се прилагат основно при бъдещи назначения на длъжности, свързани с обществени поръчки, концесии, европейски средства и управление на публични финанси и имущество. Така настоящите служители на тези позиции няма да бъдат проверявани.
Предвиден е и преходен период, през който нови назначения ще могат да се извършват без тест за почтеност заради липсата на техническа готовност. От Министерския съвет посочват, че това изключение е необходимо, докато бъде създадена системата за провеждане на тестовете, и твърдят, че мярката е съгласувана с Европейската комисия.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ определи периода като прекалено дълъг и предупреди, че в следващите години високорискови длъжности могат да продължат да се заемат от хора, които не са преминавали през проверка за почтеност. Тя настоя и настоящите служители да бъдат включени в процедурата в определен момент.
Представителят на Министерския съвет Турхан Апдула (бел. ред. – съветник на вицепремиера Атанас Пеканов) защити предложените текстове с аргумента, че Институтът по публична администрация няма възможност да проведе тестове на всички служители едновременно. Той посочи още, че настоящите служители преминават през атестации и че съществуват други механизми за контрол.
От ГЕРБ също поставиха въпроса защо настоящите служители няма да бъдат тествани и след осигуряването на техническа възможност. Рая Назарян предложи да бъде записано изрично, че всички служители на длъжности с висок корупционен риск ще преминат през тест за почтеност.
В края на обсъждането беше поставен и въпросът защо е необходимо приемането на закона, ако съществуващите механизми вече гарантират почтеността на държавните служители. От Министерския съвет отговориха, че въвеждането на тестовете е ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост и изпълнението му е необходимо, за да бъдат получени средствата по него.
Според вносителите промените трябва да се прилагат поетапно и представляват начало на по-широка антикорупционна реформа.
Източник: Banker.bg
