Българската асоциация по рециклиране (БАР) настоява да се оттегли проектът на МОСВ, свързан с намаляването на продуктовите такси за електрически и електронни отпадъци. Според Асоциацията, намалението е изкуствено, икономически нецелесъобразно и може да струва 600 млн. евро санкции на България. Също така промените биха запазили линейния модел „произведи – използвай – изхвърли“, вместо да подкрепят развитието на кръговата икономика, посочва в прессъобщение организацията.
Проектът, с който БАР не е съгласна, е предложение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за намаляване на държавните такси за рециклиране на електронно и електрическо оборудване с между 40 и 90%. Според организацията, това би довело до недостатъчен ресурс за събиране на отпадъците, което ще натовари финансово малките общини, където тази услуга е по-скъпа. При неизпълнение на задълженията ЕК може да глоби България, което ще се отрази на националния бюджет.
По закон всеки производител или вносител на битова електроника е задължен да заплаща такса за събирането и оползотворяването на отпадъка от продукта, който вече е продал. Идеята на продуктовата такса е търговецът предварително да подсигури финансово рециклирането на създадения от него отпадък. Таксата може да се плаща директно към държавното Предприятие за управление на проекти за опазване на околната среда към МОСВ (ПУДООС), към частни компании с лиценз за оползотворяване или търговците сами да рециклират своите продукти.
В мотивите към промените в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на държавната продуктова такса МОСВ посочва, че се цели създаване на по-предвидима и конкурентна среда за бизнеса, „без компромис с високите екологични стандарти и ангажименти“ на България.
Поредното съкращаване на продуктовите такси обслужва лобистки интереси и ще струва 400 – 600 млн. евро от бюджета глоби от Европейската комисия“, заяви БАР в прессъобщение.
Според Асоциацията, предложеният проект е икономически нецелесъобразен и противоречи на основните принципи и цели на Закона за управление на отпадъците, на европейската политика и на принципа „замърсителят плаща“. Това „създава впечатление, че приоритет се отдава на тесни корпоративни и чуждестранни интереси за сметка на националния и обществения интерес“.
Организацията предупреждава, че предложеният проект не решава съществуващ екологичен или обществен проблем, а създава „сериозен риск“. Със съкращаването на държавната такса преработвателите не биха могли да осъществят пълното събиране на над 130 хил. тона отпадъци от електроника годишно, според данните.
Данъкоплатците може да се окажат потърпевши
Според БАР, най-същественият проблем, който настоящите промени създават, е че държавата няма изградена алтернатива на действащата система. Това означава, че малките и отдалечени населени места могат да се окажат без логистика на отпадъците, тъй като там тя е най-скъпа и най-сложна.
Също така организацията предупреждава за риск, свързан с предвидения от ЕС собствен ресурс за несъбраните отпадъци. Става въпрос за предвидена от 2028 г. ставка от 2 евро за килограм несъбрани отпадъци електроника. При недостатъчна събираемост финансовата тежест ще се отрази върху националния бюджет, като потенциалната щета възлиза между 400 и 600 млн. евро под формата на глоби към Брюксел.
„Несъобразените“ размери на таксите
БАР акцентира върху това, че действащите размери на продуктовите такси са определени през 2008 г., когато икономическите условия са били различни. Оттогава насам разходите за труд, транспорт, енергия, технологии са нараснали значително. По официални данни на Националния статистически институт (НСИ) натрупаната инфлация от май 2008 г. до март 2026 г. е 78.2%.
Също така организацията заяви, че не става ясно по каква методика са определени новите размери на продуктовите такси. БАР припомня, че още при първото предложение на МОСВ, обявено за обществено съгласуване през април 2026г., е изразила „категоричното си несъгласие“ за намаляване на размера на таксите.
В частична предварителна оценка на въздействието към първоначално предложения проект БАР идентифицира редица отрицателни последици, сред които:
- сериозно намаляване на финансовите ресурси на организациите по оползотворяване;
- затруднения при изпълнението на целите за събиране и рециклиране;
- влошаване на качеството на услугите и ограничаване на инвестициите;
- риск от фалити и консолидация в сектора;
- увеличаване на нерегламентираното изхвърляне;
- увеличаване на разходите и натоварването на общините;
- повишен риск от санкции от страна на Европейския съюз.
Един от основните аргументи за намаляване на продуктовите такси е свързан с предполагаемото им отражение върху крайните цени на електрониката. Този аргумент не е „достатъчно обоснован“, според БАР. Продуктовата такса представлява минимален дял от крайната цена на електроуредите – в много случаи под 1%. Следователно, намаляването на таксата с няколко евро не гарантира, че тази разлика ще бъде прехвърлена към потребителя.
Подкопаване на кръговата икономика и екодизайна
Продуктовата такса има не само финансова, но и екологична функция. Тя трябва да създава стимул за производителите да разработват продукти, които са по-дълготрайни, могат да бъдат ремонтирани, повторно използвани, лесно рециклируеми.
Асоциацията по рециклиране предупреждава, че този вид отпадъци не представляват обикновен битов отпадък. Значителна част от него съдържа опасни вещества и компоненти, вкл. фреони, тежки метали и други материали, чието безопасно третиране изисква специализирана инфраструктура. Количествата електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара, нарастват значително, като годишно в България се пускат на пазара около 200 хил. тона електроника.
Източник: Economic.bg
