Когато застанеш безкористно зад нападнатия, имаш някакво понятие за базова справедливост, „битият, бит…“ не е принцип, а подлизурство, смята Арман Бабикян
Живеем във време на квазипазарни понятия като „кошница с грижа“, „справедлива цена“, „волунтаризъм“.
Партийни секретари и други запевчици пак обясняват как без вожда и учителя няма да се съмне. Като „Малкия хладилник“, например.
Появиха се хора, които определят кои са излишни в политиката и кога медиите трябва или не трябва да говорят.
От една страна стои ясен диктатор – Путин, от другата е объркан военен, който се „бори“ за мир, без никакви дипломатически действия за постигането на мир.
Как точно сме борци за мир, като нашата оръжейна индустрия изнася оръжия за над 50 държави.
Радев иска мир, без да прави никакви дипломатически ходове за мир. Не увещава агресора за мир, но пък отказва участие в Коалицията на желаещите, защото тези хора разпалвали война, помагайки на нападнатия.
Имаме власт, която мълчи и крие истината от избирателите си.
Турция винаги се е отнасяла с България като с приятел, но българските политици продават охотно местата, на които са седнали.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ ПР-експертът Арман Бабикян, съосновател на гражданско движение „Ние идваме!“.
Още от интервюто:
Как изглежда от ПР гледна точка образът на политическия продукт „Прогресивна България“?
Каква връзка може да има между прогресивни намерения и ретроградни идеи?
Защо Радев никога не се обръща с призив за мир към Кремъл?
Изтъргуван ли е провалът „Боташ“ за турски стратегически интереси в района?
Може ли една власт да преуспее чрез двойни стандарти?
Вижте други събеседници в СТУДИО БАНКЕРЪ
Източник: Banker.bg
