Генеративният изкуствен интелект може да създаде за секунди песен – с мелодия, текст, аранжимент и дори вокално изпълнение. Това, което изглежда като технологично чудо, всъщност е резултат от сложен процес на обучение, основан на анализ на огромни количества авторска музика.
Именно този процес поставя един от най-важните въпроси пред музикалната индустрия: ако изкуственият интелект се учи от произведения, създадени от хора, как трябва да бъде уредено използването на този творчески труд?
Как машината „учи“ музиката?
За разлика от човека, който се учи чрез слушане, усърдна практика и вдъхновение, генеративният изкуствен интелект се обучава чрез анализ на данни. Разработчиците му създават огромни обучителни масиви, които могат да съдържат милиони аудиозаписи, нотни записи, текстове на песни и информация за жанрове, инструменти, темпо и тоналност. След това те се преобразуват в математически модел. Алгоритъмът не възприема песента като човек – той не усеща емоцията, историята или посланието зад нея. Вместо това анализира нейните характеристики: ритъм, хармония, мелодична линия, структура, динамика и звукови особености.
Обучение чрез откриване на закономерности
По време на обучението моделът непрекъснато прави прогнози – коя нота или акорд е най-вероятно да последва. Ако прогнозата му не съвпадне с оригиналния пример, системата коригира своите параметри и опитва отново. След огромен брой изчисления моделът започва да открива повтарящите се характеристики, които правят един стил разпознаваем – от ритъма до начина, по който се изгражда музикалната форма.
Така моделът може да научи например, че определени хармонични последователности са характерни за поп музиката, че диско музиката има специфичен ритмичен модел, а рок баладите следват определена структура.
Как се създава нова песен от ИИ?
След приключване на обучението генеративният модел може да получи инструкция като:
„Създай поп песен с пиано, китара и женски вокал.“
В отговор системата започва да изгражда композицията – създава мелодия, избира хармония, оформя ритъм, структура и аранжимент.
Представете си модел, обучен върху хиляди песни на ABBA, Queen и Bee Gees. Той няма задача да копира конкретни произведения , а вместо това анализира общите характеристики на тези песни – от вокалните решения до инструменталния подход.
Именно тези знания му позволяват да създаде нова песен със сходно музикално усещане, без тя непременно да бъде копие на конкретно произведение.
Скоростта на машината срещу човешкия творчески процес
Една от най-големите промени, които генеративният изкуствен интелект носи в музиката, е скоростта, с която може да създава ново съдържание.
Докато един автор може да прекара дни, месеци или дори години в създаването на песен – от първата идея до завършения запис, то генеративните музикални платформи могат да създадат нова композиция само за няколко минути.
Точният брой песни, създавани ежедневно с ИИ, трудно може да бъде измерен, тъй като голяма част от генерираното съдържание никога не се публикува. Данните от водещи платформи обаче показват мащаба на промяната. Например Suno AI съобщава за милиони създадени песни от своите потребители за кратък период след старта на платформата, което показва възможността за генериране на огромен обем музика за много кратко време.
За сравнение, създаването на едно единствено музикално произведение от човек обикновено изисква значително повече време. Написването на текста и мелодията може да отнеме от няколко часа до седмици, а цялостният процес – аранжимент, запис, изпълнение, обработка и мастеринг – често продължава месеци и дори години.
Човешката музика също ползва съществуващи произведения
Използването на музика не е ново явление, а музикалната индустрия вече е развила практики като семплиране, интерполация и адаптация.
MC Hammer – „U Can’t Touch This“ използва емблематичния бас риф от „Super Freak“ на Rick James; Coolio – „Gangsta’s Paradise“ е базиран на „Pastime Paradise“ на Stevie Wonder; Dua Lipa – „Love Again“ включва семпъл от „Your Woman“ на White Town; Eric Carmen – „All By Myself“ е вдъхновена от Втория концерт за пиано на Сергей Рахманинов.
При тези случаи обаче използването на съществуващо произведение се извършва чрез лицензиране, договаряне и зачитане на авторски права. Създателите на оригиналните произведения получават освен признание, но и възнаграждение за своя труд.
ИИ песни и кавъри, които достигат до милиони слушатели
Генеративният изкуствен интелект не се използва само за създаване на напълно нови композиции. Все по-често той се прилага и за създаване на версии на съществуващи песни – чрез промяна на вокали, стил, жанр или изпълнителско звучене. Това създава нова категория съдържание, при която границата между кавър, ремикс и изцяло генерирана музика става все по-трудна за определяне.
Един от най-известните примери е „Heart on My Sleeve“ – песен, създадена от потребител в Tik-Tok с псевдонима Ghostwriter, която използва изкуствен интелект за генериране на вокали, наподобяващи гласовете на Drake, Bad Bunny и The Weeknd. Песента бързо се разпространи в социалните мрежи и предизвика международна дискусия за правата върху гласа, артистичната идентичност и използването на вокални модели без съгласието на изпълнителите.
Друга ярка илюстрация за възможностите на генеративния изкуствен интелект е „Papaoutai (Afro Soul)“ – ИИ обработка на световния хит на Stromae. Оригиналната песен се превръща в международен успех още през 2013 г., но новата версия показва как съвременните технологии могат да преобразяват вече познати произведения, като променят тяхното звучене, стил и вокално изпълнение. „Papaoutai (Afro Soul)“ привлече значително внимание онлайн, тъй като много слушатели я възприеха като реално ново изпълнение, без първоначално да осъзнаят, че вокалът е създаден изцяло с помощта на изкуствен интелект. Случаят показва колко убедително генеративният ИИ вече може да създава нови интерпретации на позната музика и поставя важни въпроси за авторството, правата върху гласа и границата между човешкото изпълнение и технологичното възпроизвеждане.
Между иновацията и защитата на творческия труд
При обучението на генеративен ИИ моделът анализира огромни каталози от произведения, за да изгради способността си да създава музика.
Ако човешките музикални произведения са източникът на знания, следва ли авторите им да дават разрешение за това използване и да получават справедливо възнаграждение?
Това вече е предмет и на съдебни спорове. Германската организация за колективно управление на права GEMA води дела срещу платформите Suno AI и OpenAI, твърдейки, че техните модели са обучавани с произведения от репертоара на нейните членове без необходимото разрешение.
В Съединените щати големите звукозаписни компании Sony Music Entertainment, Universal Music Group и Warner Music Group, чрез свои звукозаписни дружества и с подкрепата на Recording Industry Association of America (RIAA-Асоциацията на звукозаписната индустрия в САЩ), заведоха съдебни дела срещу платформите Suno AI и Udio заради използване на защитени звукозаписи без разрешение, за обучение на генеративни музикални модели.
Изходът от тези дела ще има значение за цялата творческа индустрия. Те ще определят дали обучението на изкуствен интелект с произведения, защитени от авторско право, представлява допустимо използване или процес, който изисква предварително разрешение и справедливо възнаграждение.
Авторите трябва да бъдат част от бъдещето на изкуствения интелект
Решението не е в спирането на технологиите, а в създаването на правила, които поставят авторите в центъра на промяната.
Сред най-активните защитници на тази позиция е Бьорн Улвеус – съосновател на ABBA и президент на Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори (CISAC). Като автор на едни от най-разпознаваемите песни в историята на популярната музика, той защитава идеята, че развитието на изкуствения интелект трябва да се случва в партньорство с творците, а не за сметка на техния труд.
CISAC, чийто член е и българското сдружение МУЗИКАУТОР настоява за подход, основан на три основни принципа – прозрачност, съгласие и справедливо възнаграждение. Авторите трябва да знаят кои произведения се използват за обучение на генеративни модели, да могат да вземат информирано решение за подобно използване и да получават справедлив дял от стойността, която се създава чрез техните произведения.
История на промени и нови технологии – как да бъде запазена стойността на човешкото творчество?
Историята на музиката винаги е била история на промени – от появата на звукозаписа, радиото и дигиталните платформи до днешната ера на изкуствения интелект. Всяка нова иновация е променяла начина, по който музиката се създава, разпространява и достига до публиката, но в основата ѝ винаги остава човешката идея, емоция и творческият избор.
Бъдещето не трябва да противопоставя създателите на музикални произведения и технологичните инструменти. То трябва да намери баланс, в който те се развиват заедно.
Истинският въпрос не е дали изкуственият интелект ще промени музикалната индустрия – тази промяна вече започна, а дали авторът ще остане в центъра на творческия процес.
Източник: Актуално
