„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Повечето хора се научават да живеят с ограниченията, наложени им от природата или обстоятелствата. Когато шансовете в преследването на мечтите им изглеждат неблагоприятни, те се оттеглят на заден план и се примиряват с отчайващото мълчание. Ромарио не направи това. За момче, родено в крайната бедност в Рио де Жанейро, чиито родители едва успявали да си позволят лекарства за астмата му, изглежда, че той никога не е допускал мисълта, че изобщо има ограничения, камо ли да ги приеме. Може би тази убеденост се е зародила, когато футболът се превърнал в лек за дихателните му проблеми.
Самоувереният тийнейджър, който промени историята на бразилския футбол
Когато не можел да заспи през нощта, Ромарио взимал топката и отивал с баща си да рита. Тези тренировки късно през нощта помогнали да се положат основите на величието. Въпреки че бързо надминал нивото на младежките отбори на Вашку да Гама и направил професионалния си дебют в началото на 1985 година, шансовете все още били срещу Ромарио. С ръст едва 167 сантиметра и опит да си изкарва прехраната като нападател, той постоянно бил подценяван. Ромарио обаче притежавал самоувереност, граничеща с абсурда.
На 19 години в ролята си на резерва той отишъл при треньора си и му казал, че заслужава да играе на мястото на Роберто Динамите – капитанът, който бе прекарал над 15 години в клуба и бе известен с головата си ефективност. Треньорът нямал намерение да изгони легендарния си нападател заради един недоказал се младок и отхвърлил искането с усмивка. Той всъщност изобщо не искал да използва Ромарио. По тази причина помолил собственика на клуба да привлекат още играчи, но бил насочен към академията. В крайна сметка се стигнало да компромис – Ромарио да играе като крило в подкрепа на ветерана на върха на атаката. Няколко месеца по-късно Динамите отсъства и младият бразилец заема позицията му на №9. Още в първия си мач той отбелязва два гола. Точно както беше предупредил треньора си, той оправдал очакванията и скоро вече бил една от сензациите в Бразилия.
„Ромарио-манията“ заля Бразилия
Ромарио се превърнал в голямата звезда на Вашку, а головете му помогнали на тима да спечели няколко трофея през следващите години. „Ромарио-манията“ обхванала Бразилия, но останалият свят все още не бил усетил огромната аура, която обгръщаше феномена, наричан „Нахалния дребосък“. Това се променило през 1988 година. Бразилците изпратили впечатляващ състав от играчи на Олимпийските игри в Сеул. Бъдещи легенди, спечелили Световната купа, като Клаудио Тафарел, Бебето, Мазиньо и Жоржиньо, били в състава, но именно ниският нападател привлякъл вниманието на целия свят.
Ромарио станал голмайстор на турнира със седем гола. Той се разписал и във финала срещу Съветския съюз, въпреки че „селесао“ не стигне до триумф. Това, обаче, нямало значение, защото тайната била разкрита. Всички искали 22-годишния нападател. Барселона и Реал Мадрид опитали да го привлекат в Испания, но той избрал да премине в носителя на Купата на европейските шампиони – ПСВ. Престоят на Ромарио в Нидерландия не преминал съвсем благополучно. Той често пропускал тренировки заради мрачните студени дни в ниската земя и се прибирал до Бразилия, за да играе плажен футбол, вместо да се мъчи с дългите дистанции в студената нидерландска зима.
Труден период на климатизация за купонджията Ромарио
Имало и друг проблем. Ромарио не бил от типа хора, които водят тих живот – той бил голям купонджия. Организирал прочути партита в дома си и обожавал да ходи по клубове, като често оставал навън до ранни зори. Алкохолът никога не бил проблем. Футболистът просто не успявал да се възстанови за мачовете на тима, въпреки че спял по цял ден в дена на двубоя, за да бъде „свеж“. Въпреки разминаването в културите, мотивацията на Ромарио да продължи да се изидига все по-далеч от бедността го изтласкала напред. В крайна сметка той купил на семейството си къща с прислужница и шофьор.
Големият пробив в Европа
Ромарио се вписал безпроблемно още от самия си дебют и завършил сезона с 25 гола в 33 мача. Попаденията продължили да валят за бразилеца. По време на третата си година в ПСВ той бил неудържим – 30 гола в 30 мача, които му донесли трета поредна награда за голмайстор на Ередивизи. Животът му извън терена и фактът, че не помагал особено на отбора си в защита, бързо повишили напрежението в съблекалнята. Съотборниците му започнали да му се дразнят, а ръководството го привикало на среща с молба да бъде по-сериозен и да се откаже от навика си да ходи на партита. Желанията им били посрещнати с мълчание.
Йохан Кройф довел Ромарио в Барселона
Той все пак прекарал още един сезон в Айндховен. Макар че бил контузен през повечето време, той бил безмилостен. Ромарио завършил като голмайстор на новосъздадената Шампионска лига, въпреки че ПСВ не бе преминал втория кръг на груповата фаза. Това лято дошъл моментът да си тръгне. Йохан Кройф горял от желание да привлече бляскавия бразилец в прочутия си отбор на Барселона и в крайна сметка успял. Един от най-паметните му моменти с каталунците е победата с 4:0 над Манчестър Юнайтед, при която блести заедно с българина Христо Стоичков.
Престоят му в Барселона бил кратък, но взривяващ. 27-годишният нападател дебютирал с хеттрик в Ла Лига. Ромарио нямал никакъв проблем да оправдае очакванията, които сам беше създал – това беше първият от петте хеттрика, които отбеляза в първенството през този сезон. Спечелвайки наградата за голмайстор на Ла Лига с 30 гола в 33 мача, Ромарио сякаш бележел голове за удоволствие. Барса беше купила „разрушителя на Шампионската лига“ от ПСВ, за да се възползва от тази репутация, но той отбелязал само два гола по пътя към загубата с 0:4 от Милан във финала през 1994 година. Когато отношенията му с Кройф се влошили, Ромарио решил да се върне в родината си и да се присъедини към Фламенго, но едва след като спечели световната титла.
Попаденията на Ромарио помогнали на Бразилия да достигне финала на Мондиал 1994. Единствено Италия деляла „селесао“ от трофея. През първото полувреме Ромарио отправил удар с глава, който бил лесно спасен. През второто полувреме той се озовал на задната греда с шанс, който изглеждаше, че е обречен да реализира, но се препънал и топката излезла в аут. Мачът стигнал до дузпи. Бразилия пропуснала първия си удар, а Италия – не. Ромарио излязъл втори и вкарал. След като Роберто Баджо изпратил топката над гредата, Бразилия вдигнала трофея, а Ромарио спечелил „Златната топка“. Така Ромарио за пореден път доказал величието си. Малкият бразилец не бил лесен характер нито на терена, нито извън него, но въпреки това успя да покори света.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Българинът, който вкара 4 гола в мач за титлата и се превърна във футболна икона в Швейцария
Източник: Актуално
