Увеличаващата се доходност на глобалните държавни облигации след началото на войната на Съединените щати с Иран в края на февруари качва разходите по заемите за най-големите развити икономики в света и засилва натиска върху вече напрегнатите публични финанси. Проучване на „Файненшъл таймс“ показва, че страните от Г-7 вече са осигурили допълнителни 16 милиарда долара за обслужване на държавните задължения. Това число може потенциално да достигне 34 милиарда долара до края на първото тримесечие на 2027 г., ако доходността остане висока, пресмятат експертите въз основа на плановете за емитиране на държавни облигации и пасивен състав на всяка държава.
Съединените щати имат най-голям дял от увеличението досега – приблизително 10.6 милиарда долара, което съответства на позицията им на най-голямата икономика от Г-7 и най-големия пазар на държавни облигации в света. Ако доходността остане на сегашните нива, Вашингтон ще трябва да плати още 21.7 милиарда долара допълнителни лихвени разходи до края на първото тримесечие на 2027 година.
Доходността на американските облигации се повишава рязко през последните седмици заради задълбочаващите се тревоги на инвеститорите за дълговото бреме на страната и растящите съмнения, че политиците могат да овладеят инфлацията, свързана с войната на президента Доналд Тръмп в Иран.
Засегнати са и другите големи икономики, включително Обединеното кралство, Италия, Германия и Япония, като по-високите инфлационни очаквания са свързани с шока в енергийните доставки след затварянето на Ормузкия проток.
Националният дълг на Съединените щати надхвърли 40 трилиона долара на 18 август 2026 г., а годишните лихвени плащания изскочиха над 1 трилион долара за първи път в историята. Доходността на 30-годишните американски държавни облигации достигна 5.33% на 18 август 2026-а -най-високото ниво от 2007 г. насам. Книжата приключиха седмичната си търговия на 28 август с годишна възвръщаемост от 5.13 процента.
Великобритания е в подобно сложно положение. Доходността по държавните облигации достигна невиждани стойности от 1998 г. насам, а нетната лихва по дълга за 2026/27 г. се оценява на 109 милиарда британски лири.
Прогнозните разходи за обслужване на дълга на Франция са около 59 милиарда евро за 2026 г., а лихвените плащания на Италия е могат да погълнат приблизително 9% от държавните приходи до 2028 година.
Дългосрочната доходност на Япония се приближава до 30-годишните си върхови равнища, тъй като глобалният натиск върху разходите за обслужване на заемите се разпространява през границите.
В Г-7 като цяло лихвените плащания надвишават разходите за отбрана в повечето страни членки от 2024 г. насам. Прогнозира се, че държавният дълг на развитите пазари ще нарасне с 4.2 трилиона долара и да достигне 75.8 трилиона долара до края на 2026 г., което се равнява на приблизително 104% от общия им БВП. Съотношението на дълга към БВП на повечето страни от Г-7 е на или над прага от 100 процента. Германия остава изключение, защото е запазила по-строгите конституционни ограничения върху разходите.
Въпреки че допълнителните разноски по задълженията остават малки спрямо общите публични разходи, икономистите предупреждават, че те увеличават напрежението върху държавните баланси във време на нарастващи дефицити и по-големи изисквания за харчене. По-високите лихви се разглеждат и като по-широк риск за пазарите на акции и кредити, особено ако доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ надхвърли 5 процента.
Мохит Кумар – главен европейски икономист в Jefferies, посочва, че повишаващите се лихви са сред най-големите рискове за пазарите на фирмени книжа и кредити и предупреждава, че по-нататъшните увеличения вероятно ще предизвикат негативна реакция на акциите и същевременно ще свият печалбите чрез по-високите разходи за обслужване на задълженията. Той добавя, че намаляването на дефицитите става още по-трудно в среда на по-високи лихви, тъй като правителствата следват експанзионистични и потенциално по-популистки политики преди избори.
Други икономисти посочват допълнителни сили, които могат да тласкат доходността нагоре, включително политическа нестабилност в Съединените щати, Франция, Япония, Обединеното кралство и евентуално Германия, както и по-високи разходи за отбрана, инфраструктура, демографски и зелени ресурси.
Анализаторите също така обръщат внимание, че масираните инвестиции, свързани с изкуствения интелект, биха могли да отклоняват капитали от държавния дълг, докато солидните очаквания за растеж подкрепят по-рискови активи и намаляват търсенето на облигации „убежище“, каквито са например държавните ценни книжа.
Джеймс Найтли от „Ай Ен Джи“ отбелязва, че по-високите разходи по заемите вече натежават върху икономическата активност в Съединените щати чрез финансиране на домакинствата и корпорациите, пазарът на жилища е в застой, а лихвите по ипотеките рискуват да надскочат 7 процента.
Мишел Мартинес от „Сосиете женерал“ коментира, че държавните емитенти все повече се конкурират за спестявания със свързаните с изкуствения интелект инвестиционни нужди и структурни разходи. Джанлука Салфорд от „Морган Стенли“ пък смята, че промяната може да представлява връщане към по-нормалната лихвена среда отпреди 2010 г., а не да е неуправляем структурен срив.
Източник: Banker.bg
