Лятната интервенция на министъра на финансите на Съединените щати Скот Бесънт вече доведе до съпротива и въпроси за доверието на финансовите пазари в него. Сега той трябва да издържи „изпитите“ пред колегите си от глобуса. Преди срещата на финансовите министри на Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, на 31 август, Бесънт обеща да върне разговора между водещите световни икономически политици към основната тема за стимулиране на растежа. „Ние наистина настояваме за американска програма за растеж за останалата част от света“, коментира той пред CNBC.
В случая обаче предизвикателството пред Бесънт при продажбата на това послание е, че най-големите заплахи за глобалния растеж тази година идват от високите цени на енергията и други последици от войната на американския президент Доналд Тръмп срещу Иран, както и от въздействието на американските мита, които отново са във фокуса на вниманието с началото на нова търговска война срещу Канада, която е член на Г-20.
Най-големите икономики от Г-20 нарастват с темпове, които са под средните за последните 10 години. Според прогнозите на Международния валутен фонд за растежа на реалния БВП през 2026-а, сред тях са Съединените щати, Китай, еврозоната, Обединеното кралство, Канада и Австралия. Темпът на икономически ръст на Япония и Мексико се очаква да е равен на средния, а на Индия, Бразилия и Южна Корея – да го надхвърли.
В изявление преди срещата на Г-20, германският министър на финансите Ларс Клингбайл каза, че планира да се застъпи за прекратяване на вредните за световното стопанство конфликти, включително митническите спорове и войните в Иран и Украйна, по време на разговорите си със своите колеги. „Всичко това е отрова за икономическото развитие в световен мащаб“, каза Клингбайл.
Докато Бесънт смята дерегулацията в американски стил като ключ към отприщването на растеж, висш европейски служител заяви, че подобни ходове биха имали ограничено въздействие в свят, дестабилизиран от американските действия.
Освен това, на първо място в съзнанието на много от неговите колеги са интервенциите на американския финансов министър това лято за укрепване на йената, намаляване на разходите по дългосрочните заеми и заплахата с нови санкции за всеки, който прави бизнес с Иран. Пазарите имат много въпроси за първите две акции, докато третата може да нанесе удар на членове на Г-20 като Китай и Индия и дори на европейски финансови институции.
Сушил Уадхвани – мениджър на активи и бивш член на паричния комитет на „Банк ъф Ингланд“, смята, че неубедителната интервенция на Бесънт по обратното изкупуване на облигации може да има последствия. „Опитът да се превземе пазара с воден пистолет вероятно е неразумен“, коментира Уадхвани. „Министрите на финансите трябва да запазят доверието на пазара за лошите времена.“
Йената пък загуби голяма част от спечеленото след интервенцията на Бесънт в края на юли и се търгува в близост до 160 за един щ. долар.
Въпреки това, за членове на Г-20 като Япония и Аржентина, които са се възползвали от неговите мерки, американският министър на финансите е важен съюзник. „Той е много важен за Япония“, посочва Такахиде Киучи – изпълнителен икономист в Nomura Research Institute и бивш член на борда на „Банк ъф Джъпен“, който казва, че американската помощ за укрепване на японската парична единица е засилила връзката между Вашингтон и Токио.
В Европа обаче гледната точка е различна, защото продажбите на евро по време на интервенцията за покупка на йени, без за това да са били уведомени предварително европейските централни банкери, оставиха горчив вкус. Пазарната намеса бе възприета до голяма степен като политически подарък за Япония, а не като ефективна икономическа стратегия, посочва европейски служител.
Що се отнася до пазарите на държавни ценни книжа, скорошната нестабилност се дължи на вътрешни фактори, като нивата на задлъжнялост и съмненията за това колко бързо ще се проявят подобренията в производителността на изкуствения интелект, добавя служителят.
Проблемът, пред който са изправени другите членове на Г-20, е, че политиката на САЩ неизбежно се отразява на световната икономика с последици за всички.
Енергийният шок от войната в Иран може да забави глобалния растеж, както и да отнеме сериозни процентни пункта от увеличението на БВП на: Канада (около 0.5%), еврозоната (0.4%), Обединеното кралство, Мексико, световния БВП (по 0.3% всеки), Австралия (0.2%), САЩ и Япония (по 0.1%). Единствено Китай, Южна Корея и Бразилия ще добавят, съответно 0.1%, 0.7% и 0.8% към растежа си., според промените в прогнозите на МВФ след старта на конфликта в Залива.
Войната с Иран и скокът в цените на енергийните продукти доведоха до засилване на щатския долар по-рано тази година. Последните интервенции на Бесънт обаче отслабиха позициите му. Което поставя китайските парични стратези в „леко неудобно положение“, според Кристъфър Бедор – заместник-директор на изследванията за Китай в Gavekal Dragonomics.
Народната банка на Китай е дала да се разбере, че не иска юанът да поскъпва много над сегашните си стойности и се приближава до границите на своята толерантност, посочва Бедор. „При равни други условия, китайските власти вероятно биха предпочели американската политика да стане по-ясна и да доведе до възстановяването на долара.“
Най-голямата пречка за растежа на Китай в краткосрочен план остава войната с Иран и необходимостта от пълно отваряне на Ормузкия проток, дори когато Вашингтон се стреми да увеличи икономическия натиск върху Техеран и търговските му партньори.
Бесънт говори открито и за използването на резервния статут на долара като икономическо оръжие, за да накара съюзниците и враговете да се подчинят на волята на Белия дом. Дълбоките и динамични пазари на Америка и нейната водеща валута носят значителни ползи на партньорите, но „те вече не са безусловни“, посочи той през юни. „Нашето партньорство сега носи очаквания. И в някои случаи, недоговаряеми задължения.“
Последните действия на Бесънт повдигнаха въпроси дали той се превръща в най-влиятелния икономически политик във Вашингтон, тъй като председателят на Федералния резерв Кевин Уорш е на път да се препъне на прощъпулника. Нейтън Шийтс – ветеран от Федералния резерв и Министерството на финансите, който сега е главен глобален икономист на „Ситигруп“, отбелязва, че активността на Бесънт, в съчетание със статута на новобранец на Уорш и предпочитанието му за по-ограничени комуникации, е създал необичаен момент, в който министърът на финансите е по-доминиращата фигура.
„Струва ми се, че в момента Бесънт е големият брат, а Уорш – малкият“, коментира Шийтс. Подобно на много братя, двамата изглежда не са единодушни за приоритетите си. Бесънт, който трябва да обслужва дълг от 40 трилиона долара, се стреми да намали разходите по заемите. А Уорш отвръща, че е насочил вниманието си към овладяването на упорито високата инфлация – послание, което той отправи на 29 август в Джаксън Хол, на фона на дебат във Федералния резерв за необходимостта от по-високи лихвени проценти.
Връзката между двамата се следи отблизо извън Съединените щати и може да има последици в дългосрочната битка за първенството на долара. Разминаването между Бесънт и Уорш „е отслабило доверието в американските институции“, смята Жаклин Ронг – главен икономист за Китай в „БНП Париба“. Това „вероятно засилва решимостта на китайските власти да диверсифицират разпределението на активите в чужбина и да ускорят интернационализацията на китайския юан“.
За инвеститорите, след тазседмичната среща на най-влиятелните икономически политици в света, един от ключовите въпроси е дали последните ходове на Бесънт са тактически или част от по-широка стратегическа промяна.
Междувременно, световната икономика досега успява да преодолее енергийния шок от Ормузкия залив и получава рамо от масивните инвестиции в центровете за данни и друга инфраструктура с изкуствен интелект. Този бум започна отвъд Атлантика, но сега се превръща в по-широк двигател на растеж, заяви пред репортери миналата седмица управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.
Фондът очаква 3% ръст на глобалния БВП през 2026-а, но предупреждава, че рисковете са в негативна посока. За да опише предизвикателствата, Георгиева направи аналогия с устойчивия кораб във филма на Кристъфър Нолан „Одисея“ – флагман, който в крайна сметка потъва в края на епоса на Омир. Засега, обобщи Георгиева, световната икономика е малко като древния кораб във филма – цепи бурни морета и „се съпротивлява на мощни насрещни ветрове“.
Източник: Banker.bg
