Преработващата промишленост е секторът, който привлича най-много преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България. Според данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник, секторът е привлякъл 11.273 млрд. евро към 31 декември 2025 г. Сумата представлява близо една трета от всички чужди вложения в нефинансовия сектор на страната през миналата година (участия в собствения капитал и нетните задължения на местните дружества).
Брутният външен дълг на България доближава 70 млрд. евро към края на юни 2026 г., което се равнява на 55.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани в понеделник. Според тях, спрямо края на юни 2025 г., когато показателят е бил 54.3 млрд. евро (46.8% от БВП), нарастването е с 28.2%.
България и останалите държави членки разполагат с по-малко от месец, за да представят окончателните си искания за плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Крайният срок за това е 30 септември 2026 г., а заедно с тях страните трябва да приложат и всички доказателства за изпълнените реформи и инвестиции. Това напомнят от Европейската комисия (ЕК) в съобщение към медиите.
Близо 88 млн. евро ще бъдат насочени към съвместни проекти между бизнеса и науката за разработване и внедряване на нови технологии. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация публикува за обществено обсъждане нова процедура по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ).
В интервю за Economic.bg Ивелина Николова от Schneider Electric очертава как електрификацията, автоматизацията и дигитализацията могат да се превърнат в основа за по-ефективна и конкурентоспособна индустрия. Тя обяснява защо енергийната трансформация не изисква непременно огромни инвестиции и пълна подмяна на оборудването, как предприятията могат да започнат с малки и измерими стъпки и защо управлението на енергията все повече се превръща в стратегически бизнес въпрос. Разговорът засяга още ролята на изкуствения интелект и центровете за данни, киберсигурността на все по-свързаната енергийна инфраструктура и възможността България до 2030 г. да премине от потребител към създател на технологии и устойчиви индустриални решения.
До 30 – 40 дни се очаква да бъде възложено изработването на подробен устройствен план (ПУП) за третия участък от магистрала „Русе – Велико Търново“ – между Бяла и старопрестолния град. Това съобщи регионалният министър Иван Шишков при инспекция на строителството край русенското село Пейчиново.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) прекрати обществената поръчка за проектиране и строителство на жп участъка Видин – Срацимир с прогнозна стойност 282.4 млн. евро без ДДС. Решението е взето на 28 август, а мотивът е необходимост от съществени промени в условията на процедурата заради установени още при откриването ѝ пропуски, които според възложителя не могат да бъдат отстранени, без да се изменят първоначално обявените условия.
БДЖ пуска в редовна експлоатация първите две доставени електрически мотриси Alstom Coradia Stream. От 1 септември новите влакове ще обслужват направленията Пловдив – Свиленград, Пловдив – Асеновград, Свиленград – София и София – Перник, съобщиха от БДЖ.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) окончателно утвърди по-високата цена на природния газ за септември. От утре „Булгаргаз“ ще доставя суровина на крайните снабдители и на топлофикациите на цена 41.60 евро/MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Това е поскъпване с 5.5% за месец.
Източник: Economic.bg
