Русия негласно помагала на Иран да разработва усъвършенствани свръхзвукови крилати ракети в един от най-значимите известни трансфери на стратегически военни технологии от Москва към Техеран. В многогодишната тайна програма с кодово име C430L са ангажирани някои от най-опитните руски ракетни специалисти, чиято задача е да помогнат на Ислямската република да създаде нов клас оръжия, способни да заплашват американските самолетоносачи и други военни кораби в Близкия изток. Разследване на „Файненшъл таймс“ е разкрило програмата, започнала през 2023 г. и продължаваща по време на американско-израелската война срещу Иран, чрез изтекла руска кореспонденция, записи за пътувания и анализ на военни патенти.
Основната цел на C430L е да помогне на Техеран да разработи система за задвижване с „ramjet“ – постояннотоков въздушнореактивен двигател (ПВРД), който позволява на крилата ракета да поддържа полет с няколко пъти по-висока скорост от скоростта на звука. Експерти по ракетни технологии и военни твърдят, че технологията почти сигурно е предназначена за противокорабни и наземни крилати ракети.
„Това е трансфер на стратегически силно чувствителна военна технология от Русия, която иранците искат да придобият от десетилетия“, посочва Фабиан Хинц – експерт по ирански ракети и старши анализатор в Conflict Armament Research – британска организация за проследяване на оръжия. „Програма като тази би изисквала политическо одобрение от най-висшестоящите кръгове на Русия.“
Свръхзвуковите крилати ракети съчетават скорост със способността да летят на ниска височина, съкращавайки времето, с което сложните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана разполагат, за да ги открият и атакуват. Това е особено важно за Иран в Персийския залив, където Съединените щати и техните регионални съюзници използват усъвършенствани сухопътни и морски отбранителни системи.
Техеран е изградил и е провел летателни изпитания на системата за задвижване с ПВРД, въпреки че няма доказателства, че e разположил свръхзвукови крилати ракети, произведена с руска помощ.
„Това би дало на иранците качествено нова стратегическа оръжейна система, която би могла да застраши корабите на ВМС на САЩ“, предупреждава Джим Ламсън – бивш военен анализатор в ЦРУ, специализиран по въпросите на Иран, който в момента работи в Центъра за изследвания „Джеймс Мартин“.
Изтеклата кореспонденция показва, че разговорите по програмата са продължили и това лято. Тя е част от все по-тесните стратегически военни отношения между Русия и Иран. Техеран е доставил на Москва щурмови дронове „Шахед“ – важна част от руската война в Украйна, и е помогнал на Москва да започне производството им в Русия. Украйна и западни представители обвиняват също Москва, че е предоставила помощ на Ислямската република на бойното поле по време на войната със Съединените щати и Израел, включително сателитни изображения, поддръжка на дронове и компоненти за оръжия.
Тайната програма за реактивни двигатели ПВРД „показва, че Русия се опитва да разшири войната в Украйна и да въвлече Съединените щати в различни сценарии на военните действия“, смята Никол Гражевски – професор в университета Sciences Po в Париж. „Русия не се интересува толкова от червените линии в региона.“
Програмата за помощ при свръхзвуковите ракети е организирана от „Рособоронекспорт“ – руският държавен износител на оръжие, който координира проекта с „НПО Машиностроения“. Вашингтон санкционира „НПО Машиностроения“ през 2014 г., описвайки я като голяма руска ракетна компания, отговорна за системи за крилати ракети, изстрелвани от кораби, подводници и наземни платформи, както и за работа в подкрепа на стратегическите ядрени сили на Русия, включително междуконтинентални балистични ракети.
Изтекли записи за пътувания, прегледани от „Файненшъл таймс“, показват, че руски служители от сферата на оръжейния експорт и няколко висши инженери от „НПО Машиностроения“ са правили многократни пътувания до Иран, преди договорът за C430L да бъде подписан официално с Министерството на отбраната и логистиката на въоръжените сили на Ислямската република през ноември 2023 година.
До 2025 г. „НПО Машиностроения“ е получила голямо количество ирански технически материали, свързани със системата за задвижване с ПВРД. След това руски инженери са анализирали данни от ирански полетен тест и са изпратили на Техеран подробен набор от въпроси за това как се е представила системата. Те са питали за промени в горивната система, стабилността на горенето, всмукателния въздух и дюзата на двигателя. Инженерите са искали да знаят също дали двигателят е продължил да работи, след като телеметрията, предоставена от Иран (данни, показващи как се е държал двигателя по време на полет) е приключила по-малко от минута след началото на теста.
През април 2025 г. „Рособоронекспорт“ предложил да изпрати делегация от около две дузини руски специалисти в Иран за технически консултации по C430L. Програмата вече е била в ход когато през 2024 г. Путин заплаши да отмъсти за западните трансфери на усъвършенствани ракети с голям обсег на Украйна, като „достави наши оръжия от същия клас в региони по света, където ще бъдат нанесени удари по чувствителни обекти на онези страни, които правят същото с Русия“.
C430L е част от по-широк модел на тайна технологична помощ, която Иран е търсил от Русия и Китай, докато е укрепвал военните си способности през последните години. По-рано тази година „Файненшъл таймс“ разкри, че Москва се е съгласила да достави на Техеран преносими зенитно-ракетни комплекси „Верба“, а Корпусът на гвардейците на ислямската революция тайно е придобил китайски сателит с висока резолюция, който по-късно е използвал за наблюдение на американски военни бази в Близкия изток по време на иранските ответни атаки с ракети и дронове тази година. Впоследствие Вашингтон санкционирал китайския доставчик Earth Eye за предоставени сателитни изображения на Иран по време на войната, позволили нанасянето на иранските военни удари срещу американските сили.
В комбинация, програмите показват как Техеран е използвал руски и китайски технологии, за да се справи със слабостите във въоръжените си сили – от противовъздушната отбрана и бойното разузнаване до разработването на по-модерни ударни оръжия. По време на американско-израелската война от края на февруари, Иран използва дронове и прецизни ракетни удари, за да нанесе значителни щети на американски военни бази и други фиксирани цели в Близкия изток, но досега не е успял да нанесе сравними щети на американските военноморски активи.
Сред пътувалите многократно до Иран високопоставените ракетни инженери на „НПО Машиностроение“ в процеса на подготовката за подписването на договора в края на 2023 г. е Александър Дергачев – тогавашен заместник-ръководител на производителя на отбранителна техника, който е главен конструктор на ракети с морско изстрелване и крилати ракетни комплекси. Александър Чебаков – ръководител на отдела за проектиране на въздушно-реактивни двигатели на „НПО Машиностроение“ (двигатели, които засмукват въздух от атмосферата, за да генерират тяга) също е посетил Техеран три пъти през 2023 година.
Руски патенти, разгледани от „Файненшъл таймс“, показват, че Чебаков е специалист по свръхзвукови ramjet двигатели за крилати ракети. Той е посочен като изобретател на патенти, обхващащи управлението им, наред с други неща.
Друг висшестоящ специалист на „НПО Машиностроение“, пътувал до Техеран – Юрий Прохорчук, е работил по високоскоростни ракетни системи. Според руските документи той е ръководител на отдела по аеродинамика и балистика на конструктора на ракети и е посочен и като изобретател в отделен патент за хиперзвукова крилата ракета с ПВРД, предназначена да поразява кораби и наземни цели.
В третото пътуване на инженерите до Ислямската република през юли 2023-а се е включил и Владислав Кузмичев – ръководител на отдела за отбранителни технологии и космос на „Рособоронекспорт“. По-късно той е договорил контракта от името на държавната компания с Министерството на отбраната и логистиката на въоръжените сили на Иран, според документи, прочетени от „Файненшъл таймс“.
Иран разработва все по-усъвършенствани балистични ракети, включително оръжия, които описва като хиперзвукови, и има вътрешна индустрия, произвеждаща турбореактивни и турбовентилаторни двигатели за по-бавни крилати ракети. Но овладяването на свръхзвукова крилата ракета с въздушно-реактивно задвижване, позволяващо устойчив полет през атмосферата с няколко пъти по-висока скорост от скоростта на звука, остава основна технологична празнина в арсенала му.
Опитите на Техеран да запълни тази празнина – чрез вътрешно военно инженерство, незаконни чуждестранни поръчки и усилия за разглобяване и анализ на чуждестранни системи – датират от десетилетия назад и са координирани на най-високо ниво. През 2016 г. тогавашният министър на отбраната на Иран заяви, че страната ще разработи свръхзвукови противокорабни ракети. Две години по-късно двама ирански дипломати са били арестувани в Украйна, докато се опитвали да се снабдят с части и документация за свръхзвуковата противокорабна ракета Х-31А от съветската епоха.
През 2019 г. иранска компания, свързана с отбраната, показала на тогавашния върховен лидер аятолах Али Хаменей местно разработен двигател с реактивна система ПВРД, а през август 2023 г. свързаната с Корпуса на гвардейците на ислямската революция информационна агенция „Тасним“ съобщи, че страната е започнал тестове на прототип на свръхзвукова крилата ракета.
Според Фабиан Хинц, разработването на функциониращо оръжие, базирано на двигател с реактивна система ПВРД, е изключително трудно, отбелязвайки, че само малък брой държави притежават техническите познания за това. „Руснаците са съсредоточили усилията си върху тази технология от много дълго време“, посочва Хинц. „Хората често мислят за трансфера на технологии единствено като за изпращане на чертежи, части или цели ракети, но е изключително ценно да накараш 60-годишен инженер да прелети и да реши проблема, използвайки опита си.“
За Иран овладяването на ПВРД би могло в крайна сметка да му позволи да проектира различни оръжия по тази технологията, да подобри следващите поколения и да намали зависимостта си от чуждестранни доставчици.
„Ако руснаците успеят да помогнат на иранците да решат техническите си проблеми, мисля, че това ще бъде една от най-влиятелните области на руската военно-техническа помощ за Иран през последните години, с дългосрочни ползи за иранската отбранителна промишленост“, коментира Ламсън.
От кореспонденцията е видно, че C430L продължава и през 2026 г., след началото на войната между Съединените щати и Израел срещу Иран, като Русия подготвя технически доклади за Техеран, а двете страни обсъждат следващата фаза от програмата за развитие. Писмо на „Рособоронекспорт“ от юни 2026 г. показва, че двете страни все още преговарят за елементи от следващата фаза и планират по-нататъшни дискусии за руските технически доклади. Не е ясно дали следващата фаза на програмата е започнала.
Източник: Banker.bg
