На 6 септември, в Деня на Съединението, „Варненско лято“ посреща за първи път в България Радиосимфоничния оркестър на Берлин – един от големите европейски радиооркестри, с главния диригент Владимир Юровски и солистката Юлия Фишер. В програмата са Бетовен и Брамс – музика, в която историята, човешката свобода и европейската идея звучат не като музейни понятия, а като жива художествена материя.
В този контекст разговаряме с Марио Хосен – артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. В този разговор маестро Хосен говори за отговорността към една 100-годишна традиция, която не бива да се превръща в реликва, за културната дипломация на музиката и за способността на един фестивал да бъде пространство за европейско общуване. На 6 септември тази идея получава особено ясен символен образ: българската памет за Съединението среща голямата европейска симфонична традиция в една концертна вечер. Защото, както подсказва самият Хосен, традицията не се съхранява, като бъде поставена под стъклен похлупак. Тя остава жива само когато има смелост да бъде продължена.
––––––––––––––––––-
Фотограф: Oskar Schmidt
Маестро, на 6 септември във Варна за първи път в България гостува Радиосимфоничният оркестър на Берлин – с Владимир Юровски и Юлия Фишер. Какво означава за Вас да поставите точно този концерт в центъра на стогодишното „Варненско лято“? И защо Бетовен и Брамс са правилният музикален език за един такъв исторически момент?
За мен този концерт е един от символичните върхове на стогодишното издание. Радиосимфоничният оркестър на Берлин, с главния си диригент Владимир Юровски и солистката, изключителната цигуларка Юлия Фишер, представят не просто изключително високо изпълнителско ниво, а една жива европейска музикална традиция. Присъствието им за първи път в България именно във Варна показва какво място може и трябва да заема фестивалът върху културната карта на Европа. Германия и нейната класическа музикална традиция, Бетовен и Брамс са естественият език за подобен исторически момент, защото в тяхната музика личното се превръща в универсално. В нея има драматизъм, хуманизъм, свобода и вяра в човешкия дух. Това е музика, която идва от историята, но винаги говори за настоящето и бъдещето. С подобни премиерни гостувания предлагаме на нашата публика и гостите на Варна исторически програми, надграждайки и продължавайки делото на менторите и основателите на ММФ „Варненско лято“, какъвто е бил и Панчо Владигеров – традиция и история, която Варна пише в момента, ние развиваме и отправяме в бъдещето на фестивала.
Още: От Колекция Stradivarius до младите таланти: Европейският музикален фестивал представя 7 концерта през есента
Има нещо символично в това, че именно на 6 септември – Деня на Съединението, във Варна се срещат музиканти от различни европейски традиции. Възможно ли е един фестивал да бъде форма на културно „съединение“, което политиката понякога трудно постига?
Датата 6 септември носи изключително силна символика. В Деня на Съединението във Варна се срещат българската историческа памет и музиканти, въплъщаващи различни европейски традиции. Това е много повече от календарно съвпадение, то е символ на стремежа на българската нация към европейска културна съпричастност и духовна свобода. Един фестивал действително може да бъде форма на културно съединение. Политиката често подчертава различията, докато музиката обединява хората чрез споделеното преживяване. Тя не премахва проблемите, но създава пространство, в което се възприемаме преди всичко като човешки същества и като част от общата европейска култура. За мен това е едновременно отговорна фестивална политика и истинска културна дипломация. Ако поканиш голям оркестър единствено заради известното му име, това все още не е достатъчно. Музиката не може сама да подпише мирен договор или да разреши политическа криза, но може да промени начина, по който хората възприемат една страна и нейната култура. Тя може да създаде доверие там, където официалният език не успява. Най-добрите посланици на Европа, на нейната култура и цивилизация, винаги са били творците.
Берлински радиосимфоничен оркестър
Когато един фестивал навършва 100 години, кой всъщност носи по-голямата отговорност: традицията към настоящето или настоящето към бъдещето? Вие като артистичен директор къде поставяте границата между уважението към наследството и необходимостта да го нарушавате?
Традицията не е нещо неподвижно. Тя е жива само когато всяко следващо поколение поеме отговорността да я преосмисли и продължи. Затова бих казал, че настоящето носи най-голямата отговорност – и към онези преди нас, и към онези, които ще дойдат след нас. Като артистичен директор не искам нито да пазя наследството под стъклен похлупак, нито да го разграждам само заради желанието да бъдем модерни. Необходимо е да познаваш исторически философията на една традиция, за да имаш правото и смелостта да я променяш и развиваш. Моята цел е фестивалът да запази своята историческа памет, но едновременно с това да остане любопитен, свободен и отворен към новото, към най-високите еталони и света.
В програмата тази година сте събрали оркестри и музиканти от Берлин, Лондон, Милано, Виена и други европейски музикални центрове. Това културна дипломация ли е или просто добра фестивална политика? И докъде, според Вас, изкуството може реално да променя отношенията между държави и общества?
За мен двете неща не си противоречат. Когато един фестивал събира на една сцена големи артисти и оркестри от различни европейски музикални центрове, той създава пространство за среща. Именно в това виждам смисъла на една отговорна фестивална политика. Изкуството не може да реши политическа криза, но може да създаде доверие там, където официалният език не успява. Музиката променя начина, по който възприемаме другия, неговата страна и култура. Тя е един от най-силните инструменти на културната дипломация.
Още: „Софийски музикални седмици“ продължават през есента с премиери, големи годишнини и специални международни гости
На 100-годишнината на „Варненско лято“ беше валидирана специална пощенска марка – малък предмет, който превръща историята на фестивала в нещо, което може да пътува през времето и пространството. Какво трябва да направим днес, за да може след още 100 години тази марка да не бъде просто спомен за една славна история, а свидетелство, че сме успели да продължим тази история?
Пощенската марка е малка по своя формат, но огромна като символ. Тя превръща стогодишната история на фестивала в послание, което може да пътува през държави, поколения, време и пространство. Но нашата задача не е просто да отбележим историята чрез един подобен акт, а да създадем условия тя да продължи. Това означава устойчиви институции, международни партньорства, присъствие на големите световни сцени и медии, подкрепа за младите музиканти и, разбира се, вярна публика. След още сто години тази марка трябва да свидетелства не само че сме имали славно минало, а че през 2026 година сме имали визията и отговорността да отворим следващата страница.
Какво трябва да направи „Варненско лято“ през следващите години, за да не се превърне тази история просто в музейна реликва? Има ли риск юбилеите да ни накарат да гледаме прекалено много назад?
Най-големият риск на юбилеите е да превърнат историята в удобна витрина. Да се възхищаваме на миналото, без да поемем риска да изградим бъдещето. „Варненско лято“ трябва да продължи да кани най-значимите европейски и световни артисти, но и да създава собствени продукции, премиери, академии, симпозиуми и срещи между поколенията. Международният симпозиум, посветен на славянската музика, е част от тази идея – фестивалът да бъде не само сцена, но и място за знание, дебат, срещи и нови творчески импулси. Историята има смисъл само когато поражда бъдеще.
След 100 години „Варненско лято“ вече има право на собствена легенда. Ако след още 100 години някой отвори архивите на фестивала и види Вашето име като негов артистичен директор, какво бихте искали да пише между редовете?
Бих искал между редовете да се чете, че сме съхранили традицията именно защото сме имали смелостта да я развиваме и променяме. За мен тези две неща не си противоречат. Надявам се да остане свидетелството, че по време на стогодишнината „Варненско лято“ не се е затворило в своето славно минало, а е утвърдило Варна като място за среща на големи артисти, световни оркестри, европейски култури, млади таланти и нови идеи. Че сме защитили българската музикална фестивална история като естествена част от европейското наследство и сме създали мостове, които продължават отвъд едно юбилейно издание. Не бих искал да остане написано единствено, че сме организирали прекрасни концерти. Бих искал да се усеща, че сме вярвали в силата на музиката да съединява хората и че сме имали визията, смелостта и отговорността да подготвим фестивала за неговия втори век.
Събитието е под почетния патронаж на Н. Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Германия в България. Билети могат да се закупят на касата на ФКЦ Варна и онлайн: Eventim.bg.
Източник: Актуално
