Европейската централна банка (ЕЦБ) ще повиши лихвите на 10 септември за втори и последен път в рамките на цикъл на затягане на паричната политика, който може да се окаже най-краткият ѝ от 15 години. Това показва анкета на Reuters сред икономисти, публикувана в четвъртък.
Повечето участници в проучването смятат, че поскъпването на енергията едва ли ще се прехвърли в по-широк и траен инфлационен натиск.
Войната в Близкия изток отново се изостри през последните дни, а доходността по облигациите по света нарасна рязко през последната седмица. Въпреки това икономистите, които следят ЕЦБ, запазват очакванията си, че централната банка няма да иска допълнително да натоварва и без това крехката икономика.
„На фона на проблемите с публичните финанси и рязко покачващата се доходност по облигациите все още ни е трудно да си представим, че ЕЦБ наистина би искала да налее още масло в огъня“, коментира Карстен Бжески, глобален ръководител „Макроикономика“ в ING. Той очаква увеличение на лихвата с четвърт процентен пункт през септември, но не и нови стъпки след това.
С други думи, трудно е да си представим, че ЕЦБ би била готова да рискува рецесия, за да се справи с това, което засега остава класически шок от страна на предлагането“, допълва той.
Инфлацията в еврозоната се ускори до 3.3% през август и се отдалечи още повече от целта на ЕЦБ от 2%. Основната причина обаче са по-високите цени на енергията, което засилва аргументите в полза на повишение на лихвите през септември.
Малцина очакват още едно увеличение
Икономистите обаче не са убедени, че след септември ЕЦБ ще трябва да вдига лихвите отново. Това се разминава с очакванията на пазарите на лихвени фючърси, където в цените вече е заложено и трето увеличение.
Всичките 65 икономисти, участвали в анкетата на Reuters между 31 август и 3 септември, очакват ЕЦБ да повиши депозитната си лихва с 0.25 процентни пункта до 2.50% следващата седмица. За сравнение, подобно развитие прогнозираха 83% от анкетираните през август и 72% преди заседанието през юли, когато ЕЦБ остави лихвите без промяна. За последно централната банка ги повиши през юни.
Около 91% от икономистите очакват депозитната лихва да приключи годината на ниво от 2.50%, а 78% прогнозират тя да остане там поне до средата на следващата година. В предишното проучване тези дялове бяха съответно 80% и 63%.
„Що се отнася до периода след септември, причината да очакваме ЕЦБ да спре с увеличенията е, че според нас инфлацията ще се доближи до целевото равнище в хода на следващата година“, казва Пиа Фромлет, икономист за еврозоната в SEB.
Все пак има риск инфлацията да се окаже по-висока от прогнозираното“, допълва тя.
Ако прогнозите от анкетата се сбъднат, това ще бъде най-краткият цикъл на повишаване на лихвите на ЕЦБ от 2011 г. Тогава централната банка вдигна лихвите два пъти в отговор на рязкото поскъпване на петрола – решения, които днес много централни банкери смятат за грешка.
През тази година икономистите вече шест пъти повишават прогнозата си за инфлацията през 2026 г., като тя вече достига 2.9%. Това е най-сериозната поредица от корекции нагоре в рамките на една година от 2022 г.
Именно през 2022 г. ЕЦБ последва останалите големи централни банки и започна най-агресивния си цикъл на затягане на паричната политика от десетилетия, за да овладее рекордната инфлация, подхранвана отчасти от руската инвазия в Украйна.
Войната с Иран остава ключов риск
Прогнозите за инфлацията през настоящото и следващото тримесечие са повишени съответно до 3.2% и 3.3% спрямо очакваните преди месец 3.0% и 3.2%.
Според икономистите инфлацията няма да се върне до целта на ЕЦБ от 2% преди края на 2027 г., а базисният ценови натиск – тоест инфлацията без най-волатилните компоненти като енергията и храните – вероятно ще се засили през следващите няколко тримесечия.
Засега сред ръководството на ЕЦБ няма особено желание да се дава сигнал за допълнително затягане на паричната политика след септември. Една от причините е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават сравнително стабилни, заявиха наскоро няколко източници пред Reuters – оценка, която съвпада и с резултатите от анкетата.
Тази нагласа обаче може сравнително бързо да се промени, особено ако войната с Иран се проточи или ескалира.
Високите цени на дизела, бензина и храните са нещо, което потребителите усещат много пряко. Ако този натиск продължи, краткосрочните им очаквания за инфлацията вероятно отново ще се повишат. А тогава възниква и риск от по-силен натиск върху заплатите“, коментира Ален Дюре, главен икономист за Европа в Natixis.
Очакванията са икономиката на еврозоната да нарасне с 0.8% тази година и с 1.2% през 2027 г.
Източник: Economic.bg
