Между 2002 и 2024 г. стоковият износ на България нараства от 6,1 млрд. на 44,2 млрд. евро, или повече от седем пъти, и преминава през значителни структурни промени, както се вижда от ново изследване на ИПИ, достъпно тук. Част от увеличението се дължи на инфлацията, но промяната в мащаба и структурата на износа е значителна.
Ако сравним с Румъния, Унгария, Чехия и Словакия – икономики със сходен преход и интеграция в единния европейски пазар, развили различни експортни структури – България отчита най-високия средногодишен номинален растеж на износ от 9,5%. През 2024 г. износът на човек в България е по-висок от този в Румъния, но значително под равнищата в Чехия, Словакия и Унгария. Износът на стоки достига 42% от БВП, при 26% в Румъния и над 70% в останалите три страни.
По-голямо значение на европейските пазари
Европейският съюз придобива все по-голямо значение за българските износители. Делът му нараства от 55,7% в началото на периода до 64,6% през 2024 г. Германия става водещият пазар, а Румъния се изкачва от единадесето до второ място сред партньорите на България.
Същевременно българският износ постепенно се разпределя между по-широк кръг пазари. Географският индекс на Херфиндал–Хиршман (HHI) намалява в дългосрочен план, което означава по-голямо разнообразие на пазарите.
България преминава към по-смесен индустриален профил
Още по-видима е промяната в продуктите, които България реализира на външните пазари. През 2002 г. почти една пета от стоковия износ се състои от облекла. До 2024 г. техният дял намалява до 2,7%, а желязото и стоманата също губят голяма част от предишната си тежест.
На преден план излизат електрическите машини и оборудване, медта, горивата, машините и механичните уреди. Увеличава се значението на превозните средства, прецизните инструменти и фармацевтичните продукти. Оръжията и боеприпасите също се превръщат във важна позиция.
Така българският износ придобива по-смесен индустриален профил. В Словакия, Чехия и Унгария голяма част от износа е организирана около автомобилостроенето, електрониката, машините и батериите, а Румъния постепенно се придвижва в тази посока. Българската структура включва индустриални изделия, метали, енергийни продукти и земеделски стоки. Нарастването на машините, електрическото оборудване и прецизните инструменти е показва натрупване на по-широки производствени способности. Голямата тежест на медта, горивата, рудите и земеделските стоки запазва чувствителността към международните цени на суровините.
Разнообразие и икономическа сложност
Индексът, който отчита диверсификацията на продуктите (отново HHI), изнесени през 2024 г. остава близо до равнището от 2002 г. Старите водещи продукти до голяма степен са заменени от нови и общата концентрация се променя слабо. България все пак има най-ниския продуктов HHI сред петте държави: еквивалентен на приблизително 20 еднакво големи продуктови групи, спрямо 12 в Румъния, по 8 в Чехия и Унгария и 6 в Словакия. Това ограничава зависимостта от отделни отрасли. Продължителен спад в търсенето на европейски автомобили например би засегнал по-силно Унгария, Чехия и Словакия, тъй като те са силно зависими от този отрасъл и нямат толкова диверсифицирана експортна кошница.
Продуктовото разнообразие е само едно измерение на износа. Индексът на икономическа сложност (ECI) отчита специализацията в продукти, които изискват по-широк набор от знания и способности. ECI на България се повишава, но страната остава на последно място сред петте икономики, а най-голямо подобрение постига Румъния. По-сложните български производства все още нямат мащаба, достигнат в останалите четири държави.
Къде са сравнителните предимства на България?
Индексът на разкритото сравнително предимство (RCA) показва при кои стоки България е относително по-силно специализирана от ЕС. Страната запазва предимствата си при медта, зърнените култури, растителните масла, рудите и електроенергията. Появяват се или укрепват позиции при електрическите табла, интегралните схеми и друга електрическа апаратура. При Чехия, Унгария и Словакия предимствата по-често са в автомобилостроенето, електрониката и машините. Лекарствата и автомобилните части вече имат значителна стойност в българския износ, но делът им остава по-малък, отколкото в износа на ЕС.
Каква част от стойността остава в страната?
Данните на ОИСР за търговията с добавена стойност (TiVA) показват каква част от износа е създадена в страната и обхващат стоките и услугите до 2022 г.
В България делът на вътрешната добавена стойност в брутния износ намалява от средно 75% през 2002–2004 г. до малко над 64% през 2017–2019 г. Подобна е посоката и в останалите държави, което е съвместимо с по-широкото използване на вносни компоненти и по-дълбокото включване в международни производствени вериги. България запазва втория най-висок вътрешен дял след Румъния.
TiVA показва и каква част от създадената в страната добавена стойност зависи от крайното търсене в чужбина. В България този дял нараства от около 27% до над 41% преди пандемията – най-голямото увеличение сред петте държави. През 2022 г. стойността вече е близка до тази за Унгария и е по-висока от показателите за Чехия, Словакия и Румъния. Това разширява възможностите пред предприятията и увеличава чувствителността към състоянието на европейските и световните пазари.
Бързо разширяване и непълно структурно сближаване
За две десетилетия българският износ се разширява и преструктурира съществено. Европейският пазар придобива по-голяма тежест, кръгът от партньори се разширява, а облеклата, желязото и стоманата отстъпват място на електрическите машини, механичното оборудване, медта и превозните средства. България има най-равномерно разпределената продуктова кошница сред петте държави и постепенно натрупва способности за по-сложни производства. Но напредъкът в икономическата сложност остава бавен и разликата с останалите четири държави се запазва.
Следващото предизвикателство е по-сложните производства да придобият по-голям мащаб и повече от стойността на износа да се създава в България. Реалистичен път е надграждането върху съществуващите производства и навлизането в близки, по-сложни дейности. Потенциал има при електрическото оборудване, машиностроенето, автомобилните компоненти, прецизните инструменти и фармацевтичните продукти. Разрастването им ще зависи от техническите умения на работната сила, предвидимата бизнес среда и поемането на дейности с висока добавена стойност като инженерство, дизайн и софтуер.
По темата работи Мартин Макелов, стажант в ИПИ и студент в London School of Economics
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
