Вече не е възможно глобалното затопляне да бъде задържано под 1.5°C, но според нов доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) има път наобратно, пише Euronews.
Превишаване, достигане на пик и последващ спад“ вече е най-добрият ни шанс отново да слезем под прага на затопляне, определен в Парижкото споразумение за климата, за да бъдат избегнати най-тежките последици от изменението на климата, се посочва в документа.
Докладът прогнозира при най-благоприятния сценарий затопляне с 1.8°C, а при други сценарии – с над 2°C.
Всяка частица от градуса ще струва човешки животи, ще унищожава поминъка, ще задълбочава неравенството и ще тласка екосистемите все по-близо до необратими щети“, заявява генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
За да бъде гарантирано бъдещето на човечеството, това превишаване трябва да бъде „възможно най-малко и възможно най-кратко“, казва Гутериш.
Възобновяемите енергийни източници са ключова част от решението. Но отделен доклад, публикуван току-що от международния мозъчен тръст Комисия за енергийни преходи (ETC), разкрива „парадокс на напредъка“ в енергетиката. Бързо нарастващото търсене от центровете за данни, обслужващи изкуствения интелект, и от системите за охлаждане, в комбинация с претоварените електропреносни мрежи, изпреварва ползите от рекордния ръст на възобновяемата енергия.
Защо възобновяемата енергия не намалява емисиите
В момента всяка година в чиста енергия се инвестират рекордните 1.9 трлн. евро, което води до бърз растеж, но въпреки това тя покрива едва 40 на сто от увеличението на търсенето. Горещите вълни увеличават търсенето на енергоемки климатични системи, а бумът на изкуствения интелект поставя електроенергийните системи под сериозен нов натиск.
Потреблението на енергия от центровете за данни е нараснало със 17 на сто през 2025 г., като е съставлявало около 1.5 до 2 на сто от общото световно потребление, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Очаква се то да се удвои до 2030 г.
Те също така се конкурират за място в претоварените електропреносни мрежи от САЩ до Великобритания, където сроковете за присъединяване достигат до 10 години, а за гарантиране на място на опашката се обсъждат значителни предварителни такси. В резултат на това някои инвеститори изграждат собствени енергийни решения на място, като соларни и газови микромрежи.
В същото време остарелите електропреносни мрежи водят до огромно количество неизползван потенциал на зелената енергия – само в Европа 375 GW мощности от възобновяеми източници чакат да бъдат присъединени, докато в САЩ в опашките са блокирани 2300 GW.
В резултат на това глобалните емисии се стабилизират, вместо да намаляват, което според оценката на ETC насочва света към затопляне с 2.5°C.
И тъй като електроенергията представлява едва около една пета от общото потребление на енергия, декарбонизацията на отоплението, промишлеността и транспорта също е от съществено значение.
Как светът може да се върне в правилната посока?
И двата доклада са единодушни за решенията, които трябва да бъдат приложени в краткосрочен план – като се започне с ограничаването на метана.
Този мощен парников газ има значително по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид и е отговорен за около 0.5°C от глобалното затопляне, макар че остава в атмосферата за сравнително по-кратък период.
Ранното намаляване на емисиите – насочено към нефтения и газовия сектор, хранителните отпадъци и депата за отпадъци – може съответно да доведе до значително понижение на температурите.
Държавите трябва също така да пренасочат инвестициите от стара инфраструктура с високи емисии, като електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, транспортни системи и промишлени съоръжения, към алтернативи с ниски емисии, като възобновяемите енергийни източници.
Какво би помогнало
През 2025 г. възобновяемите източници са генерирали почти 34 на сто от електроенергията в света. Увеличаването на този дял до 60–70 на сто до 2030 г. би помогнало светът да постигне сценарий с ограничено превишаване, според доклада на UNEP.
Това е в съответствие с ангажимента, поет на COP28, за утрояване на световния капацитет за възобновяема енергия до края на десетилетието. Фокусът трябва да бъде върху съхранението на енергия, гъвкавостта на търсенето и модернизацията на електропреносните мрежи – както подчертава Комисията за енергийни преходи, в момента има повече финансирани мощности за производство на чиста енергия, които чакат присъединяване към мрежите, отколкото целият годишен недостиг от 900 GW, необходим за изпълнение на целта за 2030 г.
Колкото по-бързо бъдат намалени емисиите, толкова по-малко ще се налага да разчитаме на несигурни бъдещи технологии като отстраняването на въглероден диоксид (CDR), се посочва в доклада на UNEP – макар че в него отговорното внедряване, наблюдение и разширяване на прилагането на CDR се определят като важен дългосрочен приоритет.
Намаляването на търсенето е друга ключова част от решението, като се посочват нискобюджетни мерки, включително подобряване на енергийната ефективност, електрификация на отоплението и охлаждането и промени в поведението по отношение на транспорта и хранителните навици – промени, които според UNEP ще зависят от промени в политиките, а не само от индивидуалния избор.
Източник: Economic.bg
