Войната с Иран продължава много по-дълго, отколкото мнозина очакваха – и същото важи за функциониращия петролен пазар. Въпреки неприятно високите цени на горивата, които са стрували на средното американско домакинство близо 800 долара от началото на войната, повече от шест месеца след нейното начало суровият петрол до голяма степен все още достига там, където е необходим. Причината е, че пазарът се оказа забележително устойчив – заобикаля Ормузкия проток чрез алтернативни транспортни маршрути, разчита на значителни петролни запаси и рязко намаляване на световното потребление, пише в свой анализ CNN.
Съществуват обаче сериозни въпроси дали – и колко дълго – тези условия могат да се запазят.
Някои петролни анализатори смятат, че пазарът може да поддържа това ново статукво в обозримо бъдеще, дори ако Ормузкият проток остане нито напълно отворен, нито напълно затворен. При такъв сценарий администрацията на Тръмп би могла, поне на теория, да продължи противопоставянето си с Иран за продължителен период.
Други обаче се опасяват, че импровизираните решения, които в момента крепят петролния пазар, в крайна сметка ще се провалят и световните запаси ще се изчерпят до ниво на „критична точка“. Тогава цените на енергията няма да имат друга посока освен нагоре, което потенциално би принудило Съединените щати да прекратят войната, за да предотвратят икономическа катастрофа.
Какво пречи на цените на петрола да скочат?
Петролният пазар понесе най-големия досега шок в предлагането по-добре, отколкото мнозина смятаха за възможно. Цените на петрола са високи, но все още не са достигнали историческите си върхове.
Причините са три, според изследователски доклад, публикуван миналата седмица от Наташа Канева, главен анализатор на суровините в JPMorgan.
Първо, пазарът успя да намери значителни алтернативни решения, за да заобикаля или да преминава през Ормузкия проток. Саудитска Арабия използва тръбопроводи, за да пренасочва по няколко милиона барела петрол дневно към пристанища извън обсега на Иран, въпреки че ударите на хутите през уикенда поставят под съмнение жизнеспособността на този план Б. Американските военни координират съвместно с държави от Персийския залив операция по ескортиране чрез прикрит совалков транспорт, който превозва петрол през протока. Съединените щати, Венецуела, Бразилия, Гаяна и Канада заедно са увеличили производството си с приблизително 2 милиона барела дневно.
Барелите винаги намират начин да потекат“, каза Канева.
Второ, повечето държави извън Съединените щати и Китай са намалили петролните си запаси далеч по-малко от очакваното, като по този начин са запазили резерв, който правителствата могат да използват, ако ситуацията се влоши значително.
И трето, световното търсене на петрол спадна рязко по време на войната – с около 5 милиона барела дневно. По света – макар и в по-малка степен в САЩ – много потребители отмениха плановете си за пътуване, преминаха към електромобили или започнаха да използват автобуси. Някои компании насърчиха служителите си да работят от вкъщи. Китай изнася толкова много електромобили, че това поставя под напрежение капацитета на световния морски транспорт. А недостигът на капацитет за рафиниране в Близкия изток, Русия и Китай допълнително отслаби търсенето, задържайки цените на суровия петрол.
Взети заедно, тези фактори помогнаха да бъде компенсирана загубата на приблизително 13 милиона барела дневно по време на войната. Според Канева, това ново равновесие може да се запази още дълго време. Пазарът функционира макар и при малко по-високи цени.
JPMorgan не прогнозира вечна война. Но ако това се случи, според Канева петролът вероятно ще се установи около 87 долара за барел – доста под сегашната цена над 108 долара. Ако войната приключи, банката предполага, че цената ще се понижи много повече – до 64 долара за барел.
Боб Макнали, президент и съосновател на Rapidan Energy Group, е по-песимистично настроен. Неговата прогноза приема, че това наистина е вечна война – или сценарий, който той нарича „нервно кретане с периодични ценови скокове“ – при който цената на сорта „Брент“ ще остане 89 долара за барел през следващата година.
Не очакваме пълно възстановяване на движението през Ормузкия проток“, каза Макнали, който е бил енергиен съветник на президента Джордж У. Буш. „Една вечна война – която поставя под риск най-важния регион за световните доставки – ще ускори поскъпването на петрола и природния газ.“
Защо може да се наложи петролът да поскъпне
Макар петролният пазар да се е установил в нова нормалност, системата от временни решения, която го поддържа, има няколко слаби места, които могат да се пропукат, ако бъдат подложени на достатъчно дълъг натиск.
Съединените щати и Китай разчитаха в значителна степен на петролните си запаси, за да смекчат удара от войната. Те издържаха много по-дълго от очакваното. Ключово хранилище в Къшинг, Оклахома, достигна оперативния си минимум през юли – ниво, при което физическите ограничения вече не позволяват на петролните компании лесно да изпомпват суров петрол по тръбопроводи до рафинериите. Въпреки това запасите в Къшинг се възстановиха и през последните седмици се покачиха малко над опасната зона.
През последните седмици Китай съвсем постепенно увеличи вноса си на петрол, но той остава с милиони барели дневно по-малък спрямо нивата преди войната. Малцина извън китайското правителство знаят с колко петрол разполага страната на склад, но се смята, че става дума за около един милиард барела.
В някакъв неизвестен момент в бъдещето тези запаси ще бъдат изчерпани, ако войната продължи достатъчно дълго“, каза Хамад Хюсеин, икономист по суровините в Capital Economics.
Това би довело до изключително силен дисбаланс между търсенето и предлагането и потенциално би тласнало цените на петрола много по-нагоре – точно както повечето анализатори очакваха в началото на войната.
Спадащите запаси вероятно няма да предизвикат незабавен скок на цените, но ще направят петрола значително по-волатилен – не през тази година, а вероятно към края на следващата, ако сегашното статукво се запази“, каза Дан Пикъринг, основател и главен инвестиционен директор на Pickering Energy Partners.
Причината е, че алтернативните тръбопроводни маршрути не могат да бъдат изграждани достатъчно бързо, а нови източници на доставки като Венецуела няма да могат да компенсират недостига безкрайно, отбеляза той.
Друг ключов фактор е устойчивостта на американското военно присъствие.
Това не е невидимата ръка на пазара. Военните са тези, които намират начин“, каза Хелима Крофт, която ръководи глобалното направление за суровини в RBC Capital Markets.
Крофт, бивш анализатор на ЦРУ, подчерта, че мощта на американските въоръжени сили не е неизчерпаема.
Ще останем ли завинаги в ролята на ескорт? Това е огромно натоварване. Тези обходни решения струват скъпо.“
Крофт смята, че войната е заседнала в „конфликт в сивата зона“, при който периоди на ескалация се редуват с моменти на „трудно постигнато спокойствие“. Тя отбеляза и че все още съществува реален риск от нова ескалация – например повторение на атаките с дронове от 2019 г. срещу саудитско петролно находище, които предизвикаха рязък скок на цените.
Колко дълго може да продължи войната?
Главният изпълнителен директор на голяма банка каза пред CNN, че конфликтът между САЩ и Иран „вероятно е вечна война“.
Не губя съня си заради това, но трябва да сме подготвени за подобен сценарий“, каза банковият ръководител. „Една вечна война ще държи всички в напрежение, но след определен момент осъзнаваш, че това просто е новото нормално.“
Американските власти и изследователите изглежда се подготвят за такъв сценарий – или най-малкото за по-продължителен шок в доставките.
Миналата седмица Управлението за енергийна информация на САЩ заключи, че износът на петрол през Ормузкия проток ще остане „ограничен“ до края на годината.
S&P Global Energy отиде още по-далеч, заявявайки в доклад, че вече не очаква производството на петрол в Близкия изток да се върне към нивата отпреди войната дори до края на следващата година.
Пазарът не се връща към спокойствието“, каза Джим Бъркхард, глобален ръководител на изследванията за суровия петрол в S&P. „Той се приспособява към новата нормалност, определяна от нерешения конфликт и постоянния риск за морския транспорт.“
Източник: Economic.bg
