България разписа „дребния шрифт“ на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който определя какви документи трябва да представят вносителите, как ще доказват финансовия и оперативния си капацитет, какво се случва при промяна на данните им, как се следят обезпеченията и по каква процедура може да бъде загубен статутът на „одобрен декларатор“.
Не става дума за нови правила за самия въглероден механизъм или за въвеждане на нови срокове за одобрение, а за практическата национална процедура, по която вече съществуващите европейски и законови изисквания ще се прилагат в България.
Министерският съвет прие наредбата на заседанието си на 9 септември, но тогава съобщи само общо, че с нея се осигуряват правилата за практическото прилагане на CBAM. Конкретните детайли вече са ясни след публикуването на документа в Правно-информационната система на Министерския съвет.
Самата наредба урежда достъпа до CBAM регистъра, заявленията за получаване на статут, оценката им, обезпеченията, действията на вече одобрените декларатори и процедурите по преоценка и отнемане на статута. Компетентният орган и администратор на регистъра в България е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
CBAM е в окончателната си фаза от началото на 2026 г. и обхваща вноса от трети страни на желязо и стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия и водород. Междувременно европейските правила бяха опростени, включително чрез годишния праг от 50 тона за част от стоките, който освободи голяма част от малките вносители от основните задължения по механизма.
Що е то CBAM?
Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) е европейски инструмент, който поставя въглеродна цена върху емисиите в определени стоки, внесени в ЕС от трети държави. Целта е вносът да бъде поставен при по-съпоставими условия с европейските производители, които плащат за емисиите си чрез Схемата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS).
Механизмът засяга вносители от секторите желязо и стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия и водород. За повечето стоки действа праг от 50 тона общ нетен внос за календарна година на вносител; той не се прилага за електроенергията и водорода.
CBAM имаше преходен период от 2023 до края на 2025 г., а окончателният режим действа от 1 януари 2026 г. От тази дата митниците вече проверяват CBAM статута при вноса. Финансовото уреждане за вноса през 2026 г. обаче идва през 2027 г.: продажбата на CBAM сертификати започва на 1 февруари 2027 г., а първата годишна декларация и съответните сертификати за емисиите от 2026 г. трябва да бъдат подадени до 30 септември 2027 г.
Какво точно ще трябва да доказва бизнесът?
Общата схема за достъп до системата вече беше известна – регистрация в EU Login, EORI номер от Агенция „Митници“ и предоставяне на необходимата информация на ИАОС, която осигурява достъп до CBAM регистъра.
Новата наредба обаче показва в детайл какво трябва да съдържа заявлението за одобрен декларатор.
Освен идентификационни и контактни данни и EORI номер, кандидатът трябва да посочи основната си икономическа дейност и да представи удостоверение от НАП за липса на неизпълнено нареждане за събиране на публични задължения или информацията да бъде получена служебно от ИАОС.
Изисква се още доказване на финансов и оперативен капацитет, подкрепено със счетоводни документи за период до последните три финансови години.
Бизнесът трябва да погледне и напред – в заявлението се посочват прогнозните количества на вноса по видове стоки за годината на кандидатстване и за следващата календарна година, както и държавите членки, в които се очаква да бъде извършен вносът.
Към документите има и клетвена декларация, чрез която се удостоверяват обстоятелства, свързани с нарушения на митническото и данъчното законодателство, правилата за пазарни злоупотреби и CBAM, както и с тежки престъпления, свързани с икономическата дейност.
Промяната на данните може да върне процедурата назад
Практически важни са и правилата за компаниите, чиито обстоятелства се променят, докато чакат решение. Кандидатът трябва незабавно да информира ИАОС за промени в подадената информация. За част от тях е необходима и обосновка, а ако промяната налага преоценка на заявлението, срокът за произнасяне може да бъде удължен.
При съществени корекции последицата може да е по-сериозна – ИАОС има възможност да отхвърли заявлението и да изиска подаването на ново.
Основните срокове за разглеждане – 120 дни, възможност за удължаване до 150 дни и максимумът от 180 дни в предвидените от европейското законодателство случаи – не са новост на тази наредба. Тя по-скоро разписва какво се случва в рамките на процедурата, включително консултациите с други държави членки и Европейската комисия.
При тези консултации може да се проверява например дали кандидатът вече е кандидатствал или е бил одобрен в друга държава и дали такъв статут му е бил отнеман. Ако съответната държава не отговори в определения срок, се приема, че няма информация, забележки или възражения.
Регистърът става ключов и за официалната комуникация
Важен практически детайл е начинът, по който решенията ще достигат до бизнеса. Решението за предоставяне или отказ на статут се вписва в CBAM регистъра, като от датата на вписването кандидатът се счита за уведомен и решението – за връчено. В регистъра се вписват и евентуална жалба, както и окончателният съдебен акт.
Това превръща системата не само в място за подаване на информация, но и в основна официална точка за комуникация по процедурата.
След одобрението има 14 дни за промени
Задълженията не приключват с получаването на статута. Одобреният декларатор трябва да съобщава чрез регистъра за промени в информацията, въз основа на която е одобрен, в срок от 14 календарни дни.
Той може да възложи подаването на CBAM декларацията на друго лице от свое име и за своя сметка – включително чрез делегиране на права в регистъра – но това не прехвърля отговорността. Тя остава на одобрения декларатор.
Наредбата отразява и вече приетите европейски правила за проверката на емисиите. Когато компанията използва действителните емисии на внесените стоки, те трябва да бъдат проверени от акредитиран проверяващ орган. При използване на определените по европейските правила стойности по подразбиране независима верификация не се изисква.
Как ще работят обезпеченията?
Самото изискване за финансово обезпечение също не се появява за първи път с наредбата. Новият текст обаче дава по-подробен национален ред как то ще се следи и какво се случва, ако вече не е достатъчно.
Обезпечение се изисква в случаите, когато заявителят не е бил установен в България през двете финансови години, предхождащи годината на подаване на заявлението. ИАОС ще следи дали размерът му е достатъчен, така че да покрива броя на CBAM сертификатите, които трябва да бъдат върнати.
Ако се установи недостиг, агенцията може да определи допълнително обезпечение или да разпореди замяна на първоначалното. Срокът за изпълнение е до два месеца, като при мотивирано искане може да бъде удължен, но не повече от три месеца.
Ако определената сума не бъде предоставена навреме, ИАОС пристъпва към процедура по отнемане на статута.
А косвените митнически представители?
Наредбата разписва и ролята на косвените митнически представители – въпрос, който беше сред практическите затруднения още при подготовката за окончателната фаза на CBAM.
Вносител, установен в друга държава от митническата територия на ЕС, може да определи косвен митнически представител. Ако той се съгласи да действа като одобрен декларатор, именно представителят кандидатства и получава статута.
При вносител, който не е установен на митническата територия на ЕС, косвеният митнически представител е задължителен и трябва да бъде установен в България. В тези случаи CBAM задълженията за съответните стоки възникват за представителя.
Темата не е маловажна. Още през 2025 г. Economic.bg писа за технически и административни затруднения около достъпа и регистрацията на косвените представители в системата.
Как се губи статутът?
Другата голяма част от „дребния шрифт“ е какво става, ако компанията престане да отговаря на условията. Процедура за отнемане е предвидена при загуба на необходимите критерии, тежко или повторно нарушение на задължението за връщане на CBAM сертификати, прекратяване на икономическата дейност или обезсилване на EORI номера.
До това може да се стигне и ако се установи, че одобрението е получено въз основа на невярна или непълна информация, по отношение на която деклараторът е действал недобросъвестно.
Наредбата подробно урежда и правото на компанията да даде становище преди решението, като сроковете са различни според основанието за отнемане. При определени случаи се провеждат и консултации с други държави членки или с Европейската комисия.
Загубата на статута не заличава вече възникналите задължения. Европейската комисия закрива партидата едва след тяхното изпълнение, а впоследствие лицето може отново да кандидатства за одобрение.
Липсващото парче от българската рамка
Приетата наредба на практика запълва празнина, за която бизнесът и консултативните органи предупреждаваха още преди окончателния старт на CBAM.
През септември 2025 г. Economic.bg писа за позицията на Икономическия и социален съвет, според която България се нуждае спешно от вторично национално законодателство и по-ясна регулаторна инфраструктура, за да може механизмът да работи безпроблемно.
Оттогава самият CBAM заработи, европейските правила бяха променени и опростени, а бизнесът вече премина през първите практически стъпки по новия режим. Новата наредба не променя същността му. Тя прави друго – разписва как българската администрация и засегнатите компании трябва да действат на практика, от заявлението до евентуалното отнемане на статута.
Предвижда се наредбата да влезе в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.
Източник: Economic.bg
