На хиляди километри от Брюксел, в Атлантическия океан, Карибите, Индийския океан и североизточната част на Южна Америка, Европейският съюз има територии, които променят представата за географските граници на Европа. Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Майот, Реюнион и Сен Мартен са френски региони, Азорските острови и Мадейра принадлежат на Португалия, а Канарските острови са част от Испания. Общо в тези девет най-отдалечени региона живеят повече от 5 милиона граждани на Европейския съюз.
Миналата седмица Европейската комисия представи нова стратегия за най-отдалечените си райони, придружена от първия по рода си регулаторен пакет с конкретни адаптации на европейското законодателство. Това е съществена промяна в подхода. Вместо политиките към тези територии да се разглеждат единствено заради необходимостта от финансова подкрепа, Комисията поставя акцент и върху тяхното географско, икономическо и стратегическо значение.
Правната основа за специалния подход е член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Той позволява приемането на специфични мерки за най-отдалечените региони, като се вземат предвид постоянните ограничения, произтичащи от отдалечеността, островния характер, малкия размер на пазарите, трудната достъпност, климатичните рискове и икономическата зависимост от ограничен брой сектори. Тези територии са част от ЕС, но европейското първично право признава, че еднаквото прилагане на всички правила там невинаги води до еднакви възможности.
Разликата между отделните региони е огромна. Канарските острови и Мадейра са важни туристически и транспортни центрове, Азорските острови имат значение за морското наблюдение, научните изследвания и връзките между Европа и Атлантика, а във Френска Гвиана се намира космодрума в Куру, който е ключовата европейска инфраструктура за достъп до космоса. Френските територии в Карибите и Индийския океан разширяват присъствието на ЕС в места, които са извън непосредствения европейски континентален хоризонт.
Тяхното значение е особено видимо по море. Морските икономически зони на деветте региона представляват повече от половината от изключителните икономически зони на ЕС. Това поставя на едно място въпроси като морската сигурност, риболова, наблюдението на океана, подводната инфраструктура, възобновяемата енергия и опазването на морските екосистеми. Отдалечеността, която създава високи разходи и затруднява достъпа до единния пазар, едновременно с това дава на ЕС достъп до огромни морски пространства и стратегически точки между Европа, Африка, Карибите, Латинска Америка и голяма част от Индийско-тихоокеанския регион.
Геостратегическото значение и социални ограничения
Тази географска стойност не отменя икономическите проблеми. Напротив, именно най-отдалечените региони показват колко трудно се съчетава принадлежността към единния европейски пазар с живот на остров или територия, отделена от континента на хиляди километри.
Данните на Евростат показват мащаба на разликите. През 2022 г. регионалният БВП на човек, измерен в стандарти на покупателната способност, е бил едва 30% от средното за ЕС в Майот, което е най-ниската стойност сред регионите на Съюза. Френска Гвиана е била на 40% от средното равнище.
Ситуацията на пазара на труда в Майот остава особено сложна. Последното проучване на INSEE, публикувано през септември, показва, че през 2025 г. само 30% от хората на възраст между 15 и 64 години са имали работа. Делът на населението в тази възрастова група, което участва на пазара на труда, е спаднал до 40 процента. Основната причина за тежката безработица са последиците от циклона Чидо, който удари Майот през декември 2024 година.
Тези данни показват защо стратегията на Комисията не се ограничава до инфраструктура или конкурентоспособност. Сред поставените цели са достъпът до образование, заетостта, социалното включване, жилищата, здравеопазването, чистата вода и възможностите младите хора да останат в своите региони. Проблемът с обезлюдяването е особено важен за някои от островните територии, където ограничените възможности за квалифицирана работа насърчават младите да се преместват в континентална Европа.
Същевременно климатичните рискове увеличават цената на изолацията. Урагани, циклони, наводнения, суши, покачване на морското равнище и натиск върху водните и енергийните системи засягат различните региони по различен начин. В Карибите допълнителен проблем са масовите нашествия на саргасови водорасли, които засягат риболова, туризма и крайбрежните екосистеми. ЕС вече финансира трансгранични проекти за адаптация и регионално сътрудничество, включително инициативи срещу въздействието на тези водорасли.
Новата стратегия се опитва да свърже двете страни на реалността. Да, най-отдалечените региони имат по-високи разходи и ограничения. Но същевременно те притежават активи, които не могат да бъдат възпроизведени на континента – тропическо биоразнообразие, обширни морски пространства, специфични природни условия за научни изследвания и възобновяема енергия, както и достъп до различни географски и икономически пространства.
Какви са първите конкретни промени
Комисията предлага конкретни промени в европейските правила в области като земеделие, горско стопанство, рибарство, миграция и данъчно облагане. Целта е местните власти и икономики да не бъдат поставяни в ситуация, в която общите правила на ЕС създават допълнителни пречки именно заради географската им изолираност.
Сред предложенията е адаптиране на правилата за селското стопанство така, че специфични тропически култури да могат да бъдат включени в схемите за подпомагане. За Майот се предвижда повече време за определяне на таван на капацитета на риболовния флот. За Френска Гвиана се предлага специфична корекция на прилагането на правилата за обезлесяването при определени местни производства и потребление.
Във френските най-отдалечени региони вече съществува специален режим на т.нар. octroi de mer – данък върху стоките, който има специфична роля за местните публични финанси и икономическата защита на производството. Европейската рамка допуска подобни отклонения именно заради особеното положение на тези територии.
Стратегията има и по-дългосрочно измерение. В предложения дългосрочен бюджет на ЕС за 2028–2034 г. Франция, Португалия и Испания ще трябва да включат специфични мерки за своите най-отдалечени региони в националните и регионалните планове за партньорство. Така въпросът за тези територии трябва да бъде вграден не само в отделни програми, а в начина, по който бъдещото финансиране на ЕС се планира на национално и регионално равнище.
Комисията предвижда и постоянен механизъм за диалог с регионите, включително специален портал. Целта е да се подобри достъпът до европейско финансиране и административна експертиза, тъй като усвояването на средства само по себе си може да се окаже трудно за малки администрации, които управляват непосилно сложни местни проблеми.
Новият подход поставя в центъра четири задачи – използване на геостратегическото положение на регионите, повишаване на конкурентоспособността и достъпа до единния пазар, укрепване на устойчивостта срещу климатични и природни рискове и подобряване на социалните условия. Това означава, че бъдещата политика към тези територии няма да се измерва единствено с размера на европейското финансиране. Важният въпрос е дали правилата на ЕС ще могат да се съобразяват с реалните условия на място, без да се размива принадлежността им към единния европейски правен и икономически ред.
Безспорно решението на Комисията е идея с бъдеще, защото има потенциал да даде на Европа достъп до океани, континенти, космос и морски пространства, които континенталната ѝ територия не би могла да осигури.
Източник: Banker.bg
