Робърт К. Уитман, 70-годишен мъж, пенсиониран агент на ФБР, специализирал се в разследването на кражби от музеи, коментира пред WSJ „Уолстрийт джърнъл“ зачестилите напоследък кражби от музеи в Европа. През 2025 г. от Лувъра бяха откраднати колие и обеци от комплекта бижута на императрица Мария-Луиза.
Преди зазоряване на 8 септември в Южна Франция крадци проникват в последния дом на импресиониста Пиер-Огюст Реноар, който днес е превърнат в музей, и бягат оттам с две от неговите картини.
През август дръзки крадци, които не крият лицата си, отмъкват 200-каратово колие от платина и диаманти на Van Cleef & Arpels от Музея за приложни изкуства във Виена. Техни „колеги“ задигат няколко предмета от бронзовата епоха, изработени от 23.5-каратово злато, от археологическия музей в испанския град Вилена. При друг случай група мъже отнасят четири картини на майстора от XV век Антонело да Месина от музей в Сицилия. Общата им стойност надхвърля над 100 милиона долара.
Преди тези дръзки престъпления бившият агент на ФБР дава пример как през юли от музей в Бургундия е откраднато златно колие на 2500 години; през март са отмъкнати три известни картини от музей на арт фондация близо до Парма. В началото на 2025 г. е обран музей в Нидерландия – от него е открадната една от най-големите гордости на Румъния – шлемът Коцофенещи – и три древни златни гривни. Общата им стойност е около 105 милиона долара.
Робърт К. Уитман смята, че увеличеният брой кражби на ценни артефакти не е някаква случайност. Той има достатъчно опит, за да му се вярва. В рамките на 20-годишната си служба във ФБР е възстановил откраднати произведения на изкуството и културни ценности на стойност над 300 милиона долара.
По думите му престъпниците следват пазара. Той смята, че те четат новинарски сайтове и научават за рекордните продажби в аукционни къщи, както и за скока на цената на златото до нива за над 5000 долара за унция. Така у тях се поражда естественото желание – да отидат там, където са парите. Уитман дава за пример как след кражбата на четирите ренесансови произведения от Регионалния интердисциплинарен музей в сицилианския град Месина през август, служител в институцията отбелязал, че през февруари много се обсъждала покупка на малка картина на Антонело за около 15 милиона долара.
Уитман обръща внимание и на самите обекти на посегателството – според него няма нищо изненадващо, че престъпниците се насочват към лесни цели, а музеите са много по-уязвими от банките и дори от някои бижутерийни магазини, в които често работят въоръжени охранители.
Уитман отхвърля разпространеното схващане, че престъпниците биват наемани от богаташи от подземния свят, които искат да се любуват на някоя прочута картина от хола си. Това е идея, станала изключително популярна след филма за Джеймс Бонд „Доктор Но“ от 1962 година.
Във филма има кадър с портрет от Гоя, откраднат от Националната галерия в Лондон през 1961 г. – той виси в подземното скривалище на Доктор Но – луд учен, работещ за организираната престъпност.
Според Уитман такова нещо като „поръчкова кражба на картина от музей“ няма. Мотивите на крадците са далеч по-прозаични – те търсят бърза печалба, а много от този тип кражби приключват за броени минути. Освен всичко друго не е случайност, че повечето от тези набези се случват в Европа, а не в Съединените щати.
Дори малките европейски музеи са пълни със съкровища, а охранителите им обикновено са невъоръжени и изпълняват по-скоро ролята на екскурзоводи, отколкото на пазители на изкуството.
Освен това, отбелязва Уитман, много от музеите в Европа са на стотици години и се помещават в стари сгради, в които е изключително трудно е да се инсталират съвременни охранителни системи. Причината – стените им понякога са по-дебели от метър. Не на последно място в ЕС престъпниците се придвижват изключително лесно между отделните държави и това им осигурява бързо измъкване с ценната плячка.
От друга страна обаче Уитман смята, че извършителите на подобен тип кражби – дори и да са добри професионалисти, а не аматьори, са „ужасни бизнесмени“, които надценяват потенциалните си печалби. За да обясни какво има предвид, Уитман дава за пример огърлицата тип „нагръдник“ на Van Cleef – зашеметяващо бижу в стил Art Deco с 673 диаманта, инкрустирани в платина, изработено по поръчка за египетската кралица Назли през 1938 година.
Той е 100% сигурен, че крадците не биха намерили купувач за тази огърлица – могат единствено да разчитат да претопят благородните метали или да продадат бижутата по отделно – например на пазара на диаманти в Антверпен. В същото време много от диамантите на огърлицата са съвсем дребни, а камъкът от 6 до 8 карата в центъра е сертифициран и лесно може да бъде идентифициран заради своя произход.
По същия начин е много трудно да се спечели нещо от продажбата на откраднатите известни картини – крадците имат шанс, ако ги предложат на съмнителни търговци на изкуство, които на свой ред да се опитат да ги продадат на неопитни купувачи – хора, които не се интересуват от произхода на творбата или просто не знаят нищо за нея. И именно при подобни случаи Уитман предлага своите услуги.
Той разказва за случай от 2008 г. във френския град Марсилия. Тогава се представил за американски търговец на произведения на изкуството и така си спечелил доверието на няколко мъже, които били извършили въоръжен грабеж на четири картини от Музея за изящни изкуства в Ница. Крадците се съгласили по предложение на Уитман да се срещнат с французин, изпратен от него, на когото трябвало да предадат творбите срещу 4.6 милиона долара в брой. Вместо да се срещнат с богатия французин, престъпниците били посрещнати от френски полицаи, които ги арестували.
Има вариант и крадците на ценни артефакти да поискат откуп. Уитман обаче пояснява, че този опит често е обречен на неуспех. По-успешни били случаите, когато престъпни групи използвали вече открадни картини като средство за преговори, за да избегнат затвора за други престъпления. По-конкретно това се правело, след като престъпниците били залавяни за кражба на автомобили, трафик на оръжие или наркотици. Те се опитвали да използват картините, за да си издействат по-ниска присъда. По думите на Уитман в някои държави – включително във Франция, Норвегия и в определени случаи в Италия – имало такава практика.
В САЩ също федералните прокурори могат да препоръчат по-леки присъди, ако подсъдимият съдейства за възстановяването на откраднатото имущество.
Но независимо от тези обстоятелства, в Европол са обезпокоени от зачестилите кражби на произведения на изкуството, придружени с дръзки и агресивни методи на изпълнение, включително с използване на огнестрелно оръжие, чукове, брадви и експлозиви.
Според Уитман решението е в превантивните мерки. По-конкретно музеите трябва да подобрят системите си за електронна сигурност и да извършват щателни проверки и ежегодно обучение на служителите и доброволците си.
Източник: Banker.bg
