На българската икономика не ѝ липсват пари, по-скоро не успява достатъчно добре да ги превърне в капитал за растеж. В същото време моделът, който години наред работеше чрез евтин труд, растящо потребление и европейски средства, започва да достига границите си. Следващият етап ще изисква повече производителност, повече частни инвестиции и повече стойност от същия или дори по-малък брой хора.
Това бе една от основните линии в дискусията „България 2036: от какво ще печелим през следващите 10 години?“ по време на Кошер 2026, на което Economic.bg е медиен партньор.
Парите ги има. Инвестициите – не съвсем
Един от големите неизползвани ресурси, според Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro, е частният капитал. България е сред страните с високо съотношение на банковите депозити, но голяма част от тези средства остават извън капиталовия пазар и извън инвестициите в бизнес.
Това са едни спящи пари, не се инвестират никъде“, каза той.
Кръстев даде и показателен, макар несъпоставим пример – огромната разлика между оборота на онлайн залаганията и този на Българската фондова борса. По думите му, в България има капитал, но той трудно намира път към инвестиции, които могат да създават нов бизнес, технологии и по-висока добавена стойност.
Да финансираме икономиката само с държавни средства и с еврофондове и да стоят парите от частния капитал […] спящи – това не може да продължи да работи“, каза Кръстев.
Проблемът става по-видим в момент, когато глобалната конкуренция за инвестиции се засилва, а капиталът все по-бързо избира пазари, на които може да бъде вложен с по-малко административни и инфраструктурни пречки. За Светла Костадинова от Института за пазарна икономика това не отменя факта, че България измина значителен път през последните две десетилетия и днес „живеем най-добрия живот, който сме живели – имаме много възможности, можем много повече“. Въпросът вече е как ще изглежда следващият етап.
Евтиният труд вече не е предимство
Един от елементите на досегашния модел, който губи сила, е ценовата конкурентоспособност на труда. По данните, цитирани от Илия Кръстев, през последните пет години номиналните доходи в България са нараснали средно с около 90%, докато увеличението на производителността е приблизително 15%. Според него, това ясно показва, че аргументът, че страната е конкурентна, защото е евтина, вече не работи.
Тази история с това как сме конкурентни, защото сме евтини […] отдавна не е фактор“, каза той.
Проблемът не е самият ръст на заплатите. Той е естествена част от догонването на по-богатите европейски икономики. Напрежението идва от разликата между скоростта, с която поскъпва трудът, и тази, с която икономиката става по-производителна. Така страна, която дълго време привличаше производства и услуги чрез комбинация от сравнително ниски разходи и квалифицирана работна сила, постепенно губи едната част от това уравнение.
Кръстев посочи компании, които изнасят определени производства към Азия или към други пазари, където автоматизацията се случва по-бързо. С други думи, следващият източник на конкурентоспособност все по-трудно може да бъде цената на човека. Той трябва да бъде стойността, която този човек – с помощта на технологии, капитал и автоматизация – може да произведе.
IT секторът може да спре да расте чрез хора
Технологичният сектор е един от най-ясните примери за тази промяна. След години на бързо увеличаване на заетостта Кръстев вече не очаква същата траектория. По думите му, работните места в сектора не намаляват въпреки апокалиптичните сценарии, които периодично се появяват, но през последните години заетостта по-скоро се задържа.
На въпроса дали оттук нататък тя ще продължи да расте, отговорът му бе отрицателен. Това не означава непременно свиване на индустрията. В добрия сценарий се случва точно обратното.
В идеалния случай ще означава, че с по-малко или със същия брой хора ще имаме много по-голям краен резултат“, каза Кръстев. „В лошия случай ще означава, че ще станем неконкурентоспособни по отношение на софтуерния сектор.“
Това променя логиката на индустрия, чийто растеж години наред почти автоматично означаваше и повече работни места. С навлизането на изкуствения интелект и автоматизацията по-важният показател все повече ще бъде колко стойност може да създаде един специалист.
За България това е особено важно, защото технологичният сектор бе сред двигателите на ръста на доходите и формирането на по-заможна градска средна класа. Успехът му през следващото десетилетие обаче не е гарантиран само защото е бил успешен през предишното.
Това, че сме били успешни последните 10 години, абсолютно нищо не означава.“
След догонването идва по-трудната част
Трите проблема – пасивният капитал, изчезващото предимство на евтиния труд и промяната в технологичния сектор – сочат в една и съща посока. Следващият етап на икономически растеж трудно може да бъде повторение на предишния.
През последните две десетилетия България бе сред бързо догонващите икономики в ЕС и достигна близо 70% от европейското равнище по паритет на покупателната способност, посочи Светла Костадинова. Но именно около подобни нива някои държави от Централна и Източна Европа са останали за дълги периоди. Следващите проценти догонване могат да се окажат значително по-трудни от предишните.
Костадинова е скептична към идеята държавата просто да избере няколко „сектора на бъдещето“ и да заложи на тях за следващото десетилетие. „Никой не знае какво ще стане след две години“, каза тя. Затова според нея по-важно е България да има условията да реагира бързо – инфраструктура, хора, инвестиции и връзка със световните пазари.
Едно време големите риби изяждаха малките риби. Сега бързите риби изяждат бавните.“
Точно способността за бърза адаптация може да се окаже по-ценна от опита днес да бъде познато какво точно ще носи най-много пари през 2036 г.
Всичко опира до хората
Зад всички тези разговори за капитал, технологии и производителност стои един по-бавен и много по-труден за променяне фактор – качеството на човешкия капитал. Икономиката може сравнително бързо да привлече нов инвеститор, да внесе технология или да автоматизира част от процесите си, но не може за няколко години да компенсира липсата на базови умения и добре подготвени кадри.
Точно затова трябва да се разбере, че темата за образованието не е отделен социален проблем, а част от самата икономическа инфраструктура на страната. Ако България иска да премине от модел, основан на по-ниски разходи за труд, към такъв с по-висока производителност и добавена стойност, качеството на хората се превръща в едно от основните ограничения пред този преход.
Трябва да разберем, че образованието е основният двигател на икономиката“, каза Кръстев.
Източник: Economic.bg
