Дългосрочните спестявания за втора пенсия са много добър капитал, който може да бъде инвестиран в икономиката и българската инфраструктура. Досега това беше много трудно. Поради тази причина и делът на тези инвестиции у нас е пренебрежимо малък. Българските частни пенсионни фондове инвестираха в България предимно чрез финансови инструменти – акции, облигации, дялове и депозити, а не като директен инвеститор в конкретна инфраструктура.
Последните промени в Кодекса за социално осигуряване обаче дават възможност за по-голяма свобода при инвестирането в инфраструктурни проекти. Средствата могат да бъдат вложени във всякаква инфраструктура – транспортна, енергийна, образователна. Което е възможност, а не задължение – всяко дружество ще решава само.
Така би се създала симбиоза, двуяка полза. От една страна инвестирането в дългосрочни инфраструктурни проекти може да подпомогне развитието на икономиката, а от друга да даде сигурен и гарантиран доход на бъдещите пенсионери. Това коментира Светла Несторова, главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие” и член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Разбира се, за българската действителност веднага се повдига въпросът за степента на риска – какви са гаранциите, че тези пари няма да потънат? Що се отнася до фондовете, при тях има законова сигурност, защото всички брутни вноски на хората по втория пенсионен стълб са гарантирани. Нещо повече – с новите промени се гарантира и размерът на втората пенсия – тя ще може само да бъде увеличавана, но не и да намалява.
Гаранциите за инфраструктура са указани в нормативната база – има задължителни критерии, за да се случи подобно инвестиране. Най-малкото, това биха били ценни книжа или инвестиционни инструменти, които са част от регулирания европейски пазар и върху които се прилага комплексния набор от европейското законодателство. Важно за избора на инвестиционно поле е и осигуряването на прозрачност, адекватното управление и дългосрочната стабилност на проектите.
Къде реално има пенсионни пари в България? Сред основните направления досега са българските държавни ценни книжа – пенсионните фондове са инвеститори в емисии на българската държава. По този начин средствата им косвено финансират държавния бюджет и съответно публичните разходи и инвестиции.
Други средства са насочени в облигации на български компании и банки. Чрез тях фондовете предоставят капитал на корпоративния сектор, както и акции на български публични дружества. Това става чрез участия в компании, търгувани на Българската фондова борса. Има инвестирани средства и в колективни инвестиционни схеми и други фондове, включително такива, които инвестират в недвижими имоти, инфраструктура или корпоративни проекти, както и в банкови депозити.
Впрочем парите, натрупани във фондовете за втора пенсия, не са малко. По данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни тази година пенсионноосигурителните дружества управляват 16.948 млрд. евро нетни активи. Сравнението с края на 2025 г. показва, че тези активи са нараснали със 7.69 процента. По приблизителни данни почти 70% от тях са инвестирани в чужбина, а не в България.
Къде инвестират пенсионните фондове в Европа?
От вятърни паркове и електропреносни мрежи до батерии, центрове за данни и чисто авиационно гориво – европейските пенсионни фондове все по-често влагат част от дългосрочните спестявания на своите осигурени не само в акции и облигации, а директно в реални инвестиционни проекти.
Те са едни от най-големите дългосрочни инвеститори в Европа. Причината е проста – разполагат с огромен капитал, който няма нужда да бъде изтеглян наведнъж, а задълженията им към бъдещите пенсионери са разпределени във времето. Това позволява да се инвестира в активи, които носят приходи в продължение на десетилетия.
Според ОИСР пенсионните активи в държавите от организацията достигат рекордните 69,8 трилиона долара в края на 2024-та, като през годината нарастват средно със 7,1 процента. Средната номинална доходност на пенсионните доставчици е 9.1 процента.
Правителствените облигации, корпоративните облигации, акциите и инвестиционните фондове формират около 92% от портфейлите. Тоест основната част от парите все още е във финансови инструменти. Но все по-голям интерес има към т.нар. частни пазари – инфраструктура, недвижими имоти, частен капитал, частен дълг и енергийни проекти.
Тук се появява и съществената разлика между инвестицията в акции на компания и инвестицията в реален проект. Когато пенсионен фонд купи акции на енергийна компания, той инвестира косвено. Когато придобие дял в електропреносна мрежа, вятърен парк или система за съхранение на електроенергия, капиталът му влиза директно в реалната икономика.
Един от възможните пътища е създаването на стандартизирани инвестиционни инструменти за инфраструктура. Например пенсионен фонд да може да инвестира в специално структурирано дружество, което притежава соларен парк; вятърен парк; електропреносна инфраструктура; индустриален парк; жилищен проект, логистична инфраструктура. Така фондът не трябва сам да строи или управлява проекта. Той инвестира в професионално управлявана структура, която генерира приходи.
България разполага с нещо, което европейските пенсионни системи имат в изобилие – дългосрочен капитал. Въпросът е каква част от този капитал ще остане в традиционните финансови инструменти и каква част постепенно ще намери път към реални инвестиционни проекти.
Отговорът зависи не само от пенсионните фондове, а и от това дали страната ще създаде достатъчно качествени, прозрачни и икономически жизнеспособни инвестиционни проекти. Защото европейският опит показва едно много ясно правило: пенсионният капитал не следва проекта; добрият проект привлича пенсионния капитал.
Източник: Banker.bg
