На първо четене депутатите приеха промени в Кодекса за застраховане, внесени от Даниел Парушев и група народни представители от „Прогресивна България“. Целта им е да се усъвършенства действащият механизъм за покриване на недостига на средства във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд. Припомняме, че става въпрос за Фонда за незастраховани моторни превозни средства, от който се изплащат обезщетения при катастрофи с незастраховани или неидентифицирани превозни средства, и за Обезпечителния фонд, който гарантира вземанията на застраховани лица при несъстоятелност на застраховател.
С приетите промени на първо четене се регламентира и редът за заплащане и възстановяване от Обезпечителния фонд на Гаранционния фонд на суми във връзка със задължения на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи при отнемане на лиценз на застраховател, когато Гаранционният фонд е краен платец.
Предлага се Гаранционният фонд да може да сключва индивидуални споразумения с национални бюра и компенсационни органи в други държави от Европейския съюз. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи също ще може да участва в тях. Разпоредбата се отнася до случаи, в които български застраховател с отнет лиценз е извършвал дейност в други държави членки.
Освен това с приетите промени Комисията за финансов надзор (КФН) ще може и по собствена инициатива да взема решения за покриване на недостиг на средства във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд, а не само по предложение на Управителния съвет на фонда.
С текстове от законопроекта се разграничават авансовите годишни вноски от допълнителните вноски на застрахователите и се уточнява основата за изчисляване на авансовите плащания. Предвижда се КФН да може да определя различен срок за възстановяване на авансово внесени суми в зависимост от финансовото състояние и ликвидните потребности на съответния фонд.
С приетите промени се създава и възможност Гаранционният фонд чрез Обезпечителния фонд да извършва плащания вместо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по задължения, свързани със застраховател с отнет лиценз. Това включва обезщетения, лихви, разноски по уреждането на застрахователни претенции и такси за обработката им. Целта е Бюрото да не осигурява предварително средствата и впоследствие да иска възстановяването им. Предвиден е седемдневен срок за извършване на плащането.
Писмени становища в подкрепа на законопроекта са постъпили от две министерства – на финансите и на икономиката. Постъпило е и становище от Комисията за финансов надзор, откъдето отчитат, че със законопроекта се предлага прецизиране на мерките за преодоляване на недостига на средства чрез ясно разграничаване между авансовите годишни вноски и допълнителните вноски на застрахователите, както и чрез изрично уреждане на базата за определяне на размера на авансовите вноски.
По време на дебатите по законопроекта Божидар Божанов от „Демократична България“ обърна внимание, че има риск цената на „Гражданска отговорност“ да бъде вдигната, заради което призова за още мерки, гарантиращи, че КФН ще може да събере голяма част от активите на обявеното в несъстоятелност застрахователно дружество, както и че ще бъде ограничен рискът активите да бъдат източени или прикрити.
Борис Аладжов от „Възраждане“ също заговори за риск от увеличаване на „Гражданска отговорност“, поставяйки и въпрос – трябва ли, когато един застраховател не е осигурил достатъчно средства, задълженията му да бъдат прехвърляни върху неговите конкуренти на пазара.
Източник: Banker.bg
