Три влиятелни международни организации: базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Международният валутен фонд (МВФ) и Международният институт по финанси (IIF) – гласът на глобалното банкиране, отправиха на 23 септември строги предупреждения за рисковете от нарастващите нива на дълга и скокообразните разходи по заемите в размер на 365 трилиона долара. В своя тримесечен мониторинг на дълга IIF прогнозира „структурно задлъжняло бъдеще“, тъй като правителствата и компаниите се надпреварват да инвестират в нови технологии и да поемат разноските за застаряващото население.
„Натрупването на глобален дълг ще се ускори, тъй като управляващите и корпорациите се конкурират за стимулиране на растежа и осигуряване на позициите си в икономика, преобразена от структурни промени“, се казва в доклада. И сравнява текущото състояние на някои от най-големите стопанства в света, включително Обединеното кралство, със засегнатите от кризата развиващи се страни. „Съединените щати, Франция, Обединеното кралство и Япония трябва да се справят с постоянно големи дефицити и нарастващи лихвени разходи – предизвикателства, отдавна свързани с дългово затруднените суверенни държави от развиващите се пазари.“
Предупреждението на IIF идва успоредно с заключенията на ОИСР, че нарастващите разходи за обслужване на държавните задължения са ключов риск за световната икономика през следващите месеци. В публикуваната си на 23 септември междинна тримесечна икономическа прогноза парижката организация отбеляза, че глобалният икономически растеж се е оказал по-устойчив от очакваното в условията на породеното напрежение от конфликта между Съединените щати и Израел с Иран.
Въпреки това, представяйки доклада, генералният секретар на организацията Матиас Корман подчертава: „Фискалните и финансовите рискове нараснаха. Доходността по 30-годишните държавни облигации е на най-високото си ниво от 15 или повече години в шест от икономиките на Г-7. Това означава по-високи разходи за обслужване на дълга за правителствата, чиито бюджети вече са под натиск, както и по-високи разходи за финансиране за бизнеса и домакинствата.“
Думите му съвпадат с предупреждението на управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която заяви пред „Би Би Си“, че развитите икономики в света трябва да предприемат действия за ограничаване на заемите и намаляване на нивата на задлъжнялост. Тя отбелязва, че поредица от глобални икономически сътресения са „тласкали нивата на дълга нагоре като стълбище, което не води към рая“, а правителствата не са предприели „никакви действия за овладяване на разходите за обслужване на тези задължения“. „Време е да се предприемат такива действия“, добавя Георгиева и признава, че политиците се нуждаят от смелост, за да направят необходимите стъпки.
В актуализираната си тримесечна прогноза ОИСР отбелязва по-добрите от очакваното резултати за растежа на световната икономика през тази година, но предупреждава, че повишението на цените на суровия петрол и природния газ крие рискове за следващите месеци. „Перспективите пред световната икономика остават силно зависими от това дали ще бъде постигнато трайно решение на конфликта в Близкия изток“, се посочва в доклада.
Организацията прогнозира 2.9% увеличение на тазгодишния световен БВП – оскъдно повишение с 0.1 процентни пункта спрямо прогнозираните през юни 2.8% – и същевременно е понижила леко предвижданията си за следващата година – от 3.1% на 3 процента. Въпреки по-добрите оценки, те все още са доста под ръста от 3.4%, регистриран миналата година.
Направените възходящи преоценки са с широк обхват
Новите очаквания са БВП на Съединените щати да се увеличи с 2.2% тази година, на еврозоната – с 1%, и на Япония – с 0.8% повишение с по 0.2 процентни пункта и за трите стопанства.
Прогнозата за Китай остава непроменена – 4.5%, а за Г-20 като цяло се предвижда 3.1% ръст.
В рамките на еврозоната ОИСР очаква Испания да повиши тазгодишния си БВП с 2.6%, последвани с нови 1.8% през 2027-а, изпреварвайки другите страни от блока, включени в септемврийската актуализация. Прогнозата за Германия е за 1.1% ръст през всяка от двете години, Италия – съответно за 0.9% и 0.6%, а Франция – съответно за 0.4% и 0.7 процента. Очаква се еврозоната като цяло да повишава БВП с по 1% всяка година.
Предстоящите рискове за растежа
Възходящите промени са направени с идват с уговорки. Централните банки започнаха да повишават лихвените проценти, за да овладеят инфлацията, породена от високите цени на петрола и газа, които доведоха до рекордни разходи за дизел и други горива. Прогнозите на ОИСР са, че общата инфлация в страните от Г-20 ще бъде 4.1% тази година, а в еврозоната – 3 процента.
Междувременно, доходността по държавните облигации в страните от ЕС, включително Германия и Франция, скочиха до невиждани от години висоти, увеличавайки разходите по заеми за страните, които вече имат големи дългове и дефицити. В Европа тези по-високи разноски за обслужване на кредитите, наред с целенасочената временна енергийна подкрепа, оказват допълнителен натиск върху публичните финанси.
Поглеждайки отвъд Европа, ОИСР предупреждава, че „нарастващата доходност по облигациите подчертава повече от всякога необходимостта от активизиране на усилията за ограничаване и преразпределяне на държавните разходи, подобряване на ефективността на публичния сектор и укрепване на приходите, за да се гарантира дългосрочна устойчивост на дълга и да се запази способността на правителствата да реагират на значителни сътресения“.
ОИСР също така посочва рекордната активност на метеорологично явление „Ел Ниньо“ – което се очаква да бъде най-силното от 1000 години насам – като „значителен риск с негативен ефект“ за световната икономика, предупреждавайки, че то може да засегне селскостопанското производство и да доведе до повишаване на цените на храните. Както и сътресенията в доставките, произтичащи от продължителната война в Персийския залив, и възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект, която може да разочарова.
Дългът се превърна по-скоро в политически, отколкото в макрофинансов въпрос
В публикувания си на 23 септември тримесечен доклад за дълга, IIF посочва, че глобалният му размер се е увеличил с над 10 трилиона долара през първата половина на 2026 г., достигайки рекордните 365.5 трилиона долара. Основен принос за това увеличение имат развиващите се пазари, чиито задължения са скочили с 6.5 трилиона долара – до 110.6 трилиона долара, водени от Китай.
Общият ръст е под 50% от повишението от 21 трилиона долара, регистрирано през първата половина на 2025 г., което се дължи на повишаващите се лихвени проценти, по-високите разходи за обслужване на дълга, скокът в цените на енергията и конфликтът с Иран, оказващи натиск върху кредитополучателите.
Нарастващите разходи за финансиране засилват натиска върху държавните финанси. Правителствата на развитите пазари сега харчат повече за лихви, отколкото светът инвестира в която и да е от сферите на изкуствения интелект, отбраната и чистата енергия, отбелязват от IIF. „Дългът се превърна по-скоро в политически, отколкото в макрофинансов въпрос, създавайки порочен кръг между избори и краткосрочни, прибързани решения, както и дългосрочна уязвимост, тъй като пределната полза от по-високия дълг намалява“, посочват от института.
Глобалното съотношение дълг към БВП е около 310% – с около 25 процентни пункта под пика от началото на 2021 г. – но от IIF предупреждават, че това видимо подобрение е „илюзия за стабилност“, породена от по-високата инфлация, която повишава номиналния растеж, а не от реалното намаляване на задлъжнялостта или фискалната консолидация.
Развиваща се Европа, Русия и Турция
Държавният дълг на развиващите се пазари е нараснал до 76.8% от БВП през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 72.2% година по-рано, а дългът на нефинансовите предприятия се е повишил до 89.1% от 87.3%. Същевременно, задлъжнялостта на домакинствата леко е спаднала до 40.4%, а задълженията на финансовия сектор са намалели до 24.3 процента.
В развиващите се европейски страни държавният дълг е нараснал до 33.8% от БВП спрямо 31.9%, а корпоративният дълг – до 57.8% спрямо 55.7 процента. Един от най-резките дългови скокове е регистрирала Полша, според данните на IIF – от 56.8% от БВП през първото полугодие на 2025-а до 64.5% през същия период на 2026-а. В Румъния увеличението е от 59.7% на 61.3% от БВП, а в Унгария нивото на дълга е почти непроменено – 72.7%, докато корпоративните задължения са спаднали до 70.8% от 74.7 процента.
Корпоративният дълг на нефинансовите предприятия в Русия рязко е нараснал до 86.2% от БВП спрямо 80.4% година по-рано, а държавните задължения са се повишили до 19.7% от БВП от 17.5% година по-рано. Около 88% от корпоративния дълг на Русия е деноминиран в рубли (което съответства на 76.1% от БВП), докато 10.1% са в чуждестранна валута.
Турция се е движила в обратната посока: държавният дълг е спаднал до 25.1% от БВП спрямо 26.6%, а корпоративният – до 38.4% спрямо 39.3%, докато задлъжнялостта на домакинствата се е повишила леко до 10.6% от 10.2 процента. Турските компании обаче остават силно изложени на валутен риск: задълженията им чуждестранна валута възлиза са 30.1% от БВП срещу едва 8.3% в турски лири. Подобен проблем има и корпоративният сектор на Унгария, чийто дълг в чуждестранна валута е 36.3% от БВП.
Източник: Banker.bg
