Въпросът за балансиране на интересите на производителя, който иска да спечели повече и на потребителя, който иска да плати по-малко, е основен за пазарната икономика. Сегашната световна криза с горивата удря и България и се налага трескаво да се мисли за рационален изход. Защото ако се разглежда хипотеза, при която рафинерията „Лукойл Нефтохим” субсидира потребителите у нас за сметка на печалбата, (с което безусловно нарушава антимонополното законодателство чрез дъмпинг на вътрешния пазар), то трябва да се оцени риска от влошаване на ликвидността и поставяне под риск функционирането на самата рафинерия в краткосрочен аспект. А тя няма и не може да й се вменяват социални функции
При нормална пазарна среда на сравнително малкия български пазар има ефективно производство и снабдяване с горива. Сътресенията са изключителна рядкост. Това е една от причините производственият капацитет на Нефтохима да има значение не само за физическата наличност на гориво, но и за устойчивостта на пазара при външен шок. А той, капацитетът, е напълно достатъчен.
Цената без данъци също дава важен ориентир. В седмицата към 24 септември цената на дизела в България без данъци е 1,27 евро за литър – стойност, която поставя страната в групата на пазарите с най-ниски цени в ЕС. Затова трябва да се прави ясна разлика между крайната цена за потребителя, в която участват данъци и акцизи, и цената на самия нефтопродукт преди данъчно облагане.
Някои обаче правят механичното сравнение между август 2026-та и август 2025-та. То е подвеждащо, защото условията на пазара са различни. През миналата година на българския пазар са постъпвали значителни количества дизел, произведен от руски суров петрол в трети държави. От 21 януари тази година ЕС забрани вноса на нефтопродукти, произведени в трети държави от руски суров петрол. Това промени структурата на предлагането, особено при дизела.
На този фон сравнението на цените трябва да отчита не само стойността на суровината, а и структурата на пазара, достъпността на готовите продукти, рафиниращия капацитет, логистиката и разходите по веригата на доставка.
При сложните международни процеси България успява да се справи отлично с количествените, но не толкова с ценовите предизвикателства. Тук на помощ идва сравнителната статистика.
Данните на Европейската комисия от 17 септември показват, че България продължава да е сред държавите с най-ниски цени на горивата в общността. Към средата на септември цената на бензина А95 с данъци е 1,62 евро за литър, а на дизела – 1,86 евро. Средните стойности за ЕС са съответно 1,92 и 2,08 евро. Според тези данни българският бензин е с около 30 евроцента по-евтин от средното за Евросъюза, а дизелът – с около 22 евроцента. При 50-литров резервоар разликата е приблизително 15 евро при бензина и 11 евро при дизела.
Европейската комисия и Oil Coordination Group на 8 септември посочиха, че към този момент няма непосредствен проблем със снабдяването с нефтопродукти в ЕС. Търсенето на дизел и авиационно гориво се покрива чрез по-високо производство в европейските рафинерии и алтернативни доставки от световния пазар, а търговските и аварийните запаси са достатъчни.
Държавата реагира на ценовия натиск с пакет от мерки. На 18 септември правителството обяви пакет за над 300 млн. евро, насочен към уязвими домакинства, обществения, училищния и медицинския транспорт, земеделските производители и други стратегически сектори.
На 23 септември парламентът отмени временната забрана за износ и вътреобщностни доставки на нефтопродукти, като изрично бе запазено изискването вътрешното снабдяване да има приоритет.
Към 3 септември в „Лукойл Нефтохим Бургас“ са били налични около 50 хил. тона дизел – количество, което Министерството на икономиката определи като надхвърлящо потребностите на българския пазар. Стойността на тези количества е около 73,2 млн. долара. Това означава, че към момента няма прекъсване на производството или снабдяването на вътрешния пазар, нито непосредствен недостиг на горива.
Очакваме да видим дали отблокирането на износа ще подобри положението, както на производителя, така и на потребителя пред колонката на бензиностанцията.
„Масовата” мярка е да се дадат по 50 евро на хората с ниски доходи, за да може да си карат колата с по-милостива осезаемост за поскъпването на горивата. Тук правителството среща опозиционен отпор. Като алтернатива се предлага субектът на подпомагането да е работещият на минимална заплата българин, който всеки ден пътува десетки километри от и до работа. Така щяло да се помогне на около 450 000 работещи с ниски доходи и високи разходи за транспорт.
Правителството не прие тази логика, защото работодателят би опосредствал връзката между негодуванието на гражданина и грижата на изпълнителната власт
Картината е двуяка. От една страна цените се повишават и натискът върху потребителите е реален. От друга – България продължава да има функциониращо производство, налични количества и цени, които остават в долната част на европейската скала.
Как да опазим шофьора краткосрочно, а рафинерията – дългосрочно, това е въпросът, отговорът на който никак не е лесен.
Източник: Banker.bg
