„Ако не сме на масата, сме в менюто“ – това беше предупреждението на Марк Карни към други „средни сили“ по-рано тази година. Като гледа към срещата на върха между САЩ и Китай тази седмица, Европейският съюз вероятно разбира напълно какво е имал предвид канадският лидер.
Докато Доналд Тръмп и Си Дзинпин се подготвят да обсъждат изкуствения интелект, търговията и глобалната нестабилност, Европа отново се оказва в ролята на страничен наблюдател – след години, през които не успя да използва пълния си потенциал в областта на отбраната и технологиите.
Зависимостта на ЕС от американско военно оборудване, като изтребителя F-35, липсата на собствени водещи технологични компании и вътрешните разногласия го оставиха с ограничено влияние в Близкия изток, извън мирните преговори между Украйна и Русия и до голяма степен без възможност за реакция, когато достъпът до мощни американски AI модели бъде внезапно прекъснат.
Макар Европа да е удвоила разходите си за отбрана от 2020 г. насам и да е насърчила компании като нидерландския производител на чипове ASML Holding NV да си сътрудничат с френската AI компания Mistral, разликата между нея, САЩ и Азия продължава да се увеличава.
Да се окаже в ролята на „предястие“ на геополитическия пир между Си и Тръмп представлява реален риск за ЕС и неговата ръководителка Урсула фон дер Лайен.
Не е изненадващо, че тя предупреждава за „опасните зависимости“ – например зависимостта от американския газ или търговския дефицит с Китай, който възлиза на около 1 млрд. евро (1,1 млрд. долара) дневно.
Нови мита между Вашингтон и Пекин могат да доведат до още повече евтини китайски стоки на европейския пазар, където „китайският шок“ вече оказва натиск върху индустрията и засилва популисткото недоволство.
Компании като BYD достигат рекорден пазарен дял на европейския автомобилен пазар. Guangzhou Automobile Group обяви планове до 2030 г. да продава във Франция дузина нови електрически и хибридни марки.
Европа също така остава силно зависима от технологични гиганти от Силициевата долина и Сиатъл, сред които Amazon.com, която контролира около 70% от пазара на облачни изчисления в региона.
Ако Брюксел се тревожи от най-опасните възможности на изкуствения интелект, той разполага с ограничени инструменти за влияние.
Европейският съюз няма да придобие реална тежест без повече собствен капацитет в областта на новите технологии.
Към всичко това се добавя рискът от още по-силно превръщане на търговията в инструмент за натиск.
Политиката на сила на Тръмп – от Гренландия до НАТО – не са единственият риск. Евросъюзът получава около 70% от вноса си на редкоземни елементи от Китай, а Пекин не се колебае да използва тези ресурси като инструмент за натиск върху Европа.
Европейската икономика, силно зависима от международната търговия, изглежда особено уязвима в този момент.
Все по-близките отношения с Канада могат частично да компенсират този натиск, като се има предвид достъпът на Отава до значителни запаси от изкопаеми горива и критични минерали.
Но идеята на Карни за клуб на „средните сили“ не е универсално решение. Подобни партньорства по своята същност са нестабилни, дори когато не включват държави от различни полукълба – нещо, което самият ЕС може да потвърди.
Нито пък споразумение с Карни би премахнало необходимостта Брюксел да ускори бавния процес на изграждане на консенсус или да подобри способността си да взема трудни решения в областта на търговията. Всъщност вече има сключено споразумение с Канада, което все още трябва да бъде ратифицирано.
В защита на ЕС трябва да се каже, че блокът поне най-накрая обсъжда устойчивостта на веригите за доставки, разходите за отбрана, инвестициите в електропреносната мрежа и планове за „използване на всички инструменти“, за да противодейства на търговските дисбаланси с Китай.
Истинското предизвикателство е тези разговори да се превърнат в конкретни действия и ЕС да използва по-ефективно икономическата си тежест като единен пазар.
Нобеловият лауреат по икономика Жан Тирол препоръчва в новата си книга Европа да удвои усилията си в технологиите и да изгради екосистема около ASML, ключов доставчик за американските и азиатските производители на чипове.
Целта, пише той, трябва да бъде контрол върху част, а не върху цялата верига за производство на полупроводници. Наличието на „коз“ в международните преговори е геополитически императив.
Европа има и възможности в областта на сигурността – отвъд превъоръжаването на Германия – ако има достатъчно политическа воля да ги преследва активно.
Джузепе Спатафора от аналитичния център EUISS посочва перспективни партньорства с Украйна, като например проекта за противоракетна отбрана Freyja, както и по-тесни отношения с Канада в Арктика.
Представители на ЕС се очаква да посетят Китай следващия месец. Яснотата на целите ще бъде от решаващо значение, особено в момент, когато популистките партии отбелязват тревожен ръст в социологическите проучвания във Франция и Германия.
Възможностите за Европа да премине от „менюто“ към място на масата може би вече не са много.
Четете още: Тръмп лично посрещна Си Дзинпин на военновъздушната база „Андрюс“ с постлан 30-метров червен килим
Източник: Banker.bg
