Най-бързият подем на еврото за последните 15 години набира скорост, като търговците вече правят залози за движение до 1.20 щ. долара, а стратезите осъвременяват прогнозите си. В края на миналата седмица единната европейска валута се изкачи до най-високото си равнище за последните три години заради икономическата несигурност, породена от митническата политика на Белия дом, която повдига въпроси за традиционната роля на зелените пари на спасително убежище при кризи.
Три от всеки четири контракта опции, купени на 11 април, са били за по-нататъшно поскъпване на еврото, по данни на Depository Trust & Clearing Corporation. Търговци твърдят, че хеджинговите фондове вече залагат на ръст до 1.20 щ. долара, а стратези на „Мидзухо интърнешънъл“ посочват, че привържениците на този валутен курс са най-много от средата на 2021-а.
„Валутният пазар е на дълги позиции в евро, но потоците за диверсификация на паричнатах структура ще превърнат това в тема, която мнозина ще захапят“, коментират банковите анализатори на „Мидзухо“. И споделят, че предишните им оценки за възходящ риск до диапазона 1.15-1.20 долара за евро вече е базов сценарий.
Единната европейска валута се оказва основният печеливш от слабостта на зелените пари след като инвеститорите започнаха да преоценяват ролята на долара в глобалната финансова система заради митническите ставки на американския президент Доналд Тръмп. Германският министър на финансите заяви на 11 април, че европейските правителства трябва да сграбчат възможността да засилят тежестта на еврото в световния търговски обмен.
В момента все повече стратези правят оценки докъде ще стигне единната европейска парична единица след двудневния й ръст от почти 4% – от 1.10 до 1.1474 долара за евро през миналата седмица преди да направи низходяща корекция до 1.1360 долара. Което прави диапазона 1.15-1.20 долара за евро постижим още през идните няколко месеца.
Няколко ключови структурни сили подкрепят подема на еврото.
Едната е допълнителните сериозни разходи, които предвижда да направи Германия след като взе историческото решение да разхлаби фискалната дисциплина в областта на отбраната и инфраструктурата, давайки сериозно рамо на еврозоната в случай на глобален стопански спад.
Другата са митническите ставки на американския президент Доналд Тръмп, независимо на какво равнище ще бъдат фиксирани в окончателния си вариант, което ще намали търговския излишък на Европа със Съединените щати. А това значава по-малко приходи, инвестирани обратно в доларови активи.
Новата реалност промени предвижданията на валутните анализатори.
„Голдмън Сакс груп“ вече прогнозира 1.20 долара за едно евро в рамките на следващите 12 месеца вместо предишните 1.02 долара. По оценка на „Мицубиши Ю Еф Джи файненшъл груп“, обменният курс 1.20 е изглеждал далечна перспектива само преди седмица, но вече със сигурност е постижим. Коренен обрат по отношение на бъдещето на зелените пари има и в оценката на „Данске банк“, която вече прогнозира те да поевтинеят, а не да поскъпнат.
Не е сигурно обаче, че еврото ще успее да задържи темпото на подем от последните дни. Френската „Креди агрикол“ определя двойката евро/долар като „изключително свръхкупувана“ и се преориентира към къси позиции в евро. А макростратегът от „Уелс Фарго“ Ерик Нелсън предупреждава, че по-нататъшната сила на единната европейска валута няма да настъпи без промени на скоростта и обратизащото всяка ротация на резервна валута „се случва в рамките на месеци и тримесечия, а не на дни“.
Известна подкрепа за щатската валута се очакваше от предпоследното решение на Тръмп да отмени реципрочните мита за смартфоните и компютрите, включително и 10-процентната обща ставка. Но ден по-късно коментира, че през тази седмица ще обяви налози за вносните полупроводници, но при гъвкав подход към някои компании от сектора. Тази висока доза на несигурност определено не работи в полза на зелените пари, което е една от основните причини за промененото отношение на инвеститорите към тях.
Доларовият индекс падаше пет пореднини дни, олеквайки с нови 0.77% – до 99.33 пункта, в обедните часове на 14 април след 2.4% срив през миналата седмица и около 10% от началото на годината.
Валутни анализатори отбелязват, че американската валута би могла да възобнови възхода си, ако се договори бързо споразумение за прекратяване на търговската война преди тя да нанесе дългосрочни поражения на американската икономика. Повечето експерти от бранша прогнозират по-нататъшно отслабване на долара през идните месеци след като се усети негативното въздействие на митата на Белия дом върху потреблението, инфлацията и пазара на труда.
Според ръководителя на звеното за валутна търговия на „Дойче банк“ Джордж Саравелос, „щетите вече са нанесени“ и „пазарът преоценява структурната привлекателност на долара като световна резервна валута и преминава през процес на дедоларизация“.
За разлика от типичните пазарни продажби, успоредно със зелените пари срив имаше и на пазара на акциите на щатските компании и на правителствените облигации – доста необичайна комбинация, защото инвеститорите по правило насочват авоарите си към долара и американския държавн дълг в периоди на несигурност и финансови трусове.
Директорът на клона на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари обори на 13 април очакванията, че щатската централна банка ще подкрепи финансовите пазари след като колежката му от Бостън Сюзън Колинс загатна за подобна възможност. „Инвеститорите в Съединените щати и по света се опитват да определят каква е новата нормалност в Америка“ и Федералният резерв има „нулева възможност да повлияе на това“, каза Кашкари.
Стратезите от най-големите банки от Уолстрийт съзират потенциал за бъдеща слабост на американската парична единица.
„Джей Пи Морган Чейз“ очаква поевтиняване на долара, най-вече спрямо еврото и японската йена. А „Мидзухо банк“ предвижда ново 5-процентно обезценяване на доларовия индекс на търговско претеглена база преди той да тръгне нагоре, подобно на случилото се през 2017-2018-а и в месеците на пандемията от КОВИД-19.
В анализ за клиентите си експертите на „Голдман Сакс груп“ пък обясняват, че „ако митата засегнат маржа на печалбите на щатските фирми и реалните доходи на американците, каквито са очакванията, те могат да подронят изключителната позиция на зелените пари“. Което се потвърждава и от факта, че търсенето на застраховки срещу потенциално поевтиняване на щатския долар е скочило до най-високото си равнище от пет години насам.
През последните осем десетилетия щатският долар удържа статуса си на първостепенна световна резервна валута, използвана за съхраняване на стойността на световните активи, за смазване на колелата на финансовата система и като средство за размяна в търговския обмен. Основанието – валутата е гарантирана от правителство, управляващо най-мощната световна икономика, с най-ликвидните капиталови пазари, най-силното военно присъствие и политическа система, зачитаща върховенството на закона.
Тръмп обаче промени всичко това с наказателните си митнически ставки за традиционните партньори на Съединените щати и на неприятелите, създавайки усещане за несигурност и непрдесказуемост на политиките. Внезапната загуба на доверие е особено показателна на пазара на американски държавни дългови книжа, смятани за най-важният световен актив, защото инвеститорите ги използват по правило като „безрисков“ базов индекс за определяне на цената на всички останали финансови инструменти.
По данни на Международния валутен фонд, зелените пари имат около 60% дял в глобалните валутни резерви. Еврото е на второ място с грубо 20%, следвано от японската йена с почти 6 процента. Участието на британския паунд, който беше световна резервна валута преди долара, е около 5 процента.
Напоследък се наблюдава подем в използването на канадския и австралийския долар, както и на швейцарския франк и йената. Еврото обаче бележи слаб успех, а китайският юан все още не успява да спечели благосклонността на планетата.
В отговор на несигурното бъдеще на американските пари, Европейският съюз чертае планове за действие при извънредни ситуации. Председателят на Централната банка на Испания Хосе Луис Ескрива смята, че блокът може да се окаже по-атрактивна алтернатива. А Паскал Лами – бивш еврокомисар по търговските въпроси и бивш ръководител на Световната търговска организация, посочва, че търговската война на Тръмп мже да насърчи другите държави да си сътрудничат по-тясно. „Това е американска, а не глобална криза. Съединените щати имат 13% дял от световния внос и няма причини останалите 87% да бъдат заразени от тази вудоикономика“, коментира Лами.
Големият въпрос е дали еврото ще успее да задържи позицията си на световно спасително убежище при кризи.
Въпреки че има и отрицателни страни, този статус има потенциал да засили ролята на единната европейска валута в световната икономика. Засега щатският долар доминира убедително чуждестранните валутни резерви с почти три пъти по-голям дял от еврото в тях.
За целта Европа трябва да засили и разшири вътрешното си стопанство, което все още разчита изключително на глобалния търговски обмен. И ако американците затворят пазарите си за внос, ЕС ще се сблъска със сериозно активизиращата се конкуренция на Китай, който има конкурентно предимство по отношение на олема на производство, разходите за енергия, регулирането на бизнеса и технологиите. И ако китайската продукция не може да бъде реализирана в САЩ, тя може да наводни пазарите на Стария континент.
С други думи, Брюксел трябва да действа бързо за промяна на баланса без да нарушава етиката на свободната търговия. Процесът вече е започнал, като един от най-сериозните двигатели е Германия с нейните пакети от стимули, които се очаква да окажат значително въздействие и на другите европейски стопанства. По оценка на експерти, комбинираният ефект от германските стимули и по-високите разходи за отбрана могат да добавят 0.25% към БВП на общността през 2026-а и дори по 0.5% през всяка от 2027-а и 2028-а.
Поддържането на устойчив ръст на еврото обаче изисква повече от фискални стимули. В един от последните си доклади МВФ посочва, че намаляването на вътрешните търговски бариери до равнища, подобни на тези в Съединените щати, може да увеличи европейския БВП на глава от населението със 7 базови пункта. Този ръст надхвърля двойно стойността на европейския износ за американците и би помогнал за увеличаване на мащаба в рамките на единния пазар.
Важен фактор е и създаването на Спестовен и инвестиционен съюз, който да повиши пазарната капитализация и да финансира повече иновации.
В 9.25 ч. българско време на 15 април еврото се разменяше срещу 1.1349 щ. долара – нормална корекция предвид скоростта на поскъпване на единната европейска валута.
Източник: Banker.bg
