Системите за съхранение на енергия чрез батерии продължават да бъдат изложени на сериозен риск от пожари, като публично известните случаи са само върхът на айсберга. Това каза Даниел Гранберг от компанията за независима оценка на щети и управление на застрахователни претенции Lloyd Warwick по време на конференцията „From Risk to Resilience“, на която Economic.bg е медиен партньор.
По думите му на всеки широко отразен пожар вероятно се падат още 10–15 по-малки инцидента и щети, които не достигат до публичността
Пожарите се случват навсякъде и никой не разбира за тях. Голяма част от тези проблеми просто не се оповестяват публично“, посочи Гранберг. Той добави, че статистиката често улавя само най-мащабните случаи, при които кръжат новинарски хеликоптери. Голяма част от по-малките пожари, дефекти и повреди обаче остават скрити, макар да са значително по-чести.
Един от най-подценяваните рискове според експерта е и замърсяването. Гранберг уточни, че гасенето на пожар в такава система изисква огромни количества вода, която попива продуктите от горенето и след това прониква в подпочвените води, заплашвайки реки, земеделски земи и населени места наблизо.
Ако се намирате в район с девствена природа, с реки и земеделски земи наблизо, носите ли отговорност за това замърсяване, което вече се е разпространило на широка територия? Колко ще ви струва да го отстраните?“, постави въпроса Гранберг.
Като друго ключово предизвикателство той посочи времето и разходите за възстановяване. Той добави, че доставката на нови модули може да отнеме от шест месеца до година – далеч по-дълго от самия ремонт, а една повреда, например на трансформатор, може да спре приходите на цяло съоръжение за месеци, дори години. Затова Гранберг препоръча рисковете, свързани с достъпа до данни, наличието на резервни части и изчисляването на загубите от прекъсване на дейността, да бъдат обмисляни още на етапа на сключване на застрахователната полица.
Технологията за съхранение на енергия чрез батерии се развива в положителна посока и става все по-безопасна, но операторите продължават да подценяват ключови рискове“, каза и Даниел Стивънс, ръководител на инженеринга за възобновяема енергия в AXIS.
Според него индустрията е извлякла важни уроци от серия високопрофилни пожари, а безопасността се подобрява осезаемо. Той добави, че контейнерите стават значително по-големи, като най-новите системи вече достигат и над 8 MWh капацитет. Стивънс уточни, че успоредно с това секторът е преминал към по-термично стабилна клетъчна технология (LFP), която по-рядко предизвиква пожари.
Големите изпитания за пожар са ключови
Като най-важна промяна през последните години експертът посочи мащабните изпитания за пожар при нови проекти. Той ги сравни с краш тестовете на автомобилите — скъпи, но задължителни за реалната оценка на риска.
Оприличавам това на автомобилен производител, който пуска нов модел и го подлага на краш тест. Трябва да го направиш. Скъпо е, но дава на обществеността реална увереност, че когато батерията гори, огънят няма да се разпространи към останалите“, посочи Стивънс.
Той добави, че тези тестове определят и необходимото разстояние между контейнерите. Стивънс представи данни на AXIS, според които с нарастването на батериите нараства и нужното отстояние — от около 2 метра преди години до 3.5 метра при съвременните системи от 5 мегаватчаса.
Спорните системи за гасене
В своята презентация Стивънс беше категоричен, че някои разпространени решения за пожарогасене не работят и дори могат да навредят. Той уточни, че противопожарните системи и системите за гасене с газ не спират верижното прегряване на батериите, а понякога се включват по погрешка и така обезсилват гаранцията на оборудването.
Не само че не работят, но ако се задействат по погрешка, могат да унищожат батерията, при положение че изобщо няма пожар“, обясни той.
Вместо това подходът, който AXIS препоръчва, е „остави го да изгори“ — пожарникарите да оставят горящата батерия и да охлаждат съседните, при условие, че има достатъчно разстояние между тях.
Източник: Economic.bg
