Бюджетният дефицит на България продължава да се увеличава и към края на септември се очаква да достигне 3.6 млрд. евро, или 2.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това показват предварителните данни и оценки на Министерството на финансите.
Само за месец отрицателното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) се е увеличило с около 525 млн. евро. Окончателните данни за август показват дефицит от 3.075 млрд. евро, или 2.4% от прогнозния БВП.
Така след временното подобрение през юли, когато получено плащане от Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) сви дефицита до 2.2 млрд. евро, през следващите два месеца отрицателното салдо се е увеличило с общо около 1.4 млрд. евро.
През август Министерството на финансите обясни влошаването основно с концентрирането на значителни инвестиционни плащания по ПВУ, направени преди крайния срок за допустимост на дейностите по плана.
Към края на деветмесечието дефицитът вече е достигнал приблизително половината от заложения за цялата година. Бюджет 2026 е разчетен с отрицателно салдо от около 7.2 млрд. евро, или 5.7% от БВП. Приходите са планирани на 49.6 млрд. евро, а разходите – на 56.8 млрд. евро.
Разходите растат с близо 4 млрд. евро
Към края на септември приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да достигнат 33.9 млрд. евро, или 68.4% от планираното за цялата година. Това е с 3.4 млрд. евро, или 11%, повече спрямо същия период на 2025 г.
Основната част от увеличението идва от данъчните приходи, които нарастват с 2.4 млрд. евро, или 9.8% на годишна база. Постъпленията от помощи и дарения също са по-високи – с 1.5 млрд. евро.
В същото време неданъчните приходи са с около 600 млн. евро по-ниски спрямо година по-рано, което Министерството на финансите обяснява основно с по-малките приходи от дивиденти на държавните предприятия.
Разходите също продължават да растат и към септември достигат 37.5 млрд. евро, при 33.7 млрд. евро година по-рано. Това е увеличение с около 3.8 млрд. евро, или над 11%.
По-високите разходи идват основно от социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, разходите за персонал и капиталовите инвестиции.
Сред причините Министерството на финансите посочва индексациите на пенсиите от юли 2025 и юли 2026 г., повишаването на минималната работна заплата от началото на тази година и увеличението на възнагражденията с натрупаната през 2025 г. инфлация. Към това се добавя и значителният ръст на капиталовите разходи заради изпълнението на инвестициите по ПВУ и Общинската инвестиционна програма.
Към края на септември от централния бюджет са изплатени и 0.9 млрд. евро от вноската на България в бюджета на Европейския съюз.
Окончателните данни за изпълнението на бюджета към септември ще бъдат публикувани от Министерството на финансите в края на октомври.
Източник: Economic.bg
