Повече от половината българи не спестяват пари, сочи третото национално представително проучване за финансовите нагласи на българите, реализирано от социологическата агенция „Тренд“. Инвестирането на финансови средства не е особено популярно в България, а повечето анкетирани (общо 1000 пълнолетни граждани) определят стандарта си на живот като „среден“.
Според изследването, през 2026 г. 67% от хората не заделят никакви средства. Над половината нямат спестявания за „извънредни ситуации“, като загуба на работа, инцидент или заболяване. Сред висшистите 60% имат такъв резерв, а сред най-ниско образованите делът е около 3 пъти по-нисък.
Близо 6 от 10 българи нямат никакъв финансов резерв. Това означава, че една загуба на работа или едно заболяване са достатъчни, за да обърнат живота на цяло семейство“, коментира Георги Захариев, управляващ партньор във Finance Academy – една от компаниите, поръчали изследването.
Тези, които спестяват (30%), отделят най-вече между 6 и 10% от месечния си доход. Склонността към спестяване расте с дохода, сочи проучването. Най-голям процент (27%) от спестяващите отбелязват, че „не могат да преценят“ за колко време биха им стигнали заделените средства. 23% казват, че със спестените пари ще могат да изкарат между 1 и 3 месеца. Над 1 година с резерви могат да живеят 12% от спестяващите.
Настоящите резултати, погледнати спрямо 2024 г., са по-оптимистични. Преди около две години, когато в проучването участват 1005 пълнолетни граждани, хората, които не заделят пари, са 73%.
Според Захариев, тези, които спестяват, „често губят, без да го усещат“. След няколко години висока инфлация парите, оставени в брой или на депозит с почти нулева лихва, купуват „осезаемо по-малко от преди“.
Инвестициите остават непознати
Инвестициите не са много популярни сред българите. 91% от анкетираните са посочили, че не инвестират средства. Делът на хората, които влагат парите си, остава сравнително по-нисък (8%) от този на спестяващите. Това означава, че дори и хората, които имат възможност да влагат средства, не го правят. Тази дейност е характерна повече за висшистите и за хората с по-високи доходи – особено при личен доход над 1000 евро, показва проучването. Също така се наблюдава и възрастова специфика – инвестирането е по-разпространено сред българите в активна възраст – между 30 и 60 години.
Хората влагат парите си предимно в цении метали (44%), недвижими имоти (43%) и финансови активи (35%). Тези, които не го правят, биха инвестирали най-вече в недвижими имоти (38%), ценни метали (25%) и в земя (21%).
Тенденцията спрямо 2024 г. остава без особена промяна – тогава 90% от изследваните не инвестират, а пък 84% нямат друг източник на приходи извън основаната заплата.
По думите на Захариев, хората, които инвестират дългосрочно в популярни класове активи, в повечето случаи са успели да запазят и дори да увеличат покупателната си способност.
Спестяването е първата стъпка, но без инвестиране то само забавя загубата. Затова финансовата грамотност трябва да стане масова, а не привилегия на малцина“, заяви той.
Все по-нисък стандарт на живот
Проучването от 2026 г. показва, че масата от хора определя стандарта си на живот като „среден“ (49%), следван от „по-скоро нисък“ (29%) и „много нисък“ (17%). „По-скоро висок“ са отбелязали 4%. Според изследваните, най-голям положителен ефект към подобряването на начина на живот би имало „увеличението на доходите чрез допълнителна дейност“ (44%). 22% посочват „спестяване“ като вариант, а едва 9% смятат инвестирането за начин да живеят по-добре.
За сравнение, през 2024 г. повече хора са определили стандарта си на живот като „среден“ – 53%. Също така повече българи имат и „по-скоро висок“ начин на пребиваване (6%). Обратно, „по-скоро нисък“ и „много нисък“ са отбелязали по-малко хора, съответно 28 и 10%.
Основният извод, който може да се направи, е, че за две години стандартът на живот на българите се е понижил.
Източник: Economic.bg
