„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
„Надявам се, че сте се забавлявали поне малко с това, което гледахме“. Това бяха думите на коментатора Петър Виденов след края на мача между България и Естония от Лигата на нациите. Срещата завърши 0:0 и то само защото „лъвовете“ извадиха голям късмет. Греда, гол в засада и една невероятна намеса от Кристиан Димитров опазиха равенството и спасиха „лъвовете“ от още по-голям срам дни, след като допуснаха първата си в историята загуба от Люксембург. Всеки коментар за националния отбор по футбол и работа на Българския футболен съюз вече е излишен. С всеки следващ мач играчите намират начин да разочарова повече, а коментарите на щаба и хората по високите етажи в родната централа да бъдат по-банални.
Ако не беше трагично, щеше да е много смешно
След мача с Люксембург селекционерът Александър Димитров, който и без това не можеше да се похвали със сериозна подкрепа, още повече настрои футболната общност срещу себе си. Той заяви, че футболистите сякаш са се уплашили, че могат за спечелят мача. Нещо повече. Димитров отбеляза, че това не се случва само под негово ръководство, а е често наблюдавано събитие. И истината е, че това е точно така. При предшественика му Илиан Илиев явлението се повтаря невероятните 8 пъти – „лъвовете“ повеждат, а после допускат обрат. Вярно, че по негово време България бе на теория непобедима, а всъщност шампион по равенства.
След това селекционерът каза, че в България се правят трагедии от една загуба. Да, господин Димитров. Само дето загубата не е една… а са пет. След равенството с Естония логичното се случи и той си подаде оставката. От БФС дори не се опитаха да го задържат и веднага назначиха Атанас Рибарски за временен селекционер. Дори няма да коментирам първото му решение на поста – да повика футболист, попаднал в националния отбор за последно през 2022 година. В мача с Исландия бързо си пролича и защо. Така Димитров остави незаличимо наследство в националния отбор. Той се превърна в най-нехаресвания треньор още преди да бъде назначен на позицията. Скара се с един от малкото наистина класни играчи в състава. А статистиката му – три победи (в приятелски срещи над Индонезия и Соломоновите острови и в мача без значение над Грузия), две равенства (срещу уж по-слаби отбори) и пет загуби (в най-важните двубои). Но това няма значение, историята никога няма да забрави трофея, който Александър Димитров донесе на България. Трябва да му се признае и че изказванията му бяха на топ ниво – в графата с тези на президента на БФС.
Проблемът изглежда, че само толкова си могат
Но всички знаем, че треньорът не е най-големият проблем. Миналата година след напускането на Илиан Илиев написах следното: „Дайте ми 10 дървета и Зидан и ще спечеля Шампионска лига“, гласи едно от изказванията на великия сър Алекс Фъргюсън. Е, очевидно Илиан Илиев не е Фъргюсън, а пък си няма и Зидан в отбора. Тук обаче няма да определим родните национали като дървета. Те даже заслужават адмирации. Въпреки всичките критики и подигравки, които отнасят всеки път, те все още излизат на терена и дават всичко от себе си. Това, че не е достатъчно, за да оправдаят нереалистичните очаквания на мнозина, не значи, че те не се раздават на максимум. Просто толкова си могат, което е напълно разбираемо, имайки предвид условията, състоянието на българския футбол и хората, които го управляват. Казано на чист български, „такъв си ни е материалът“ и няма значение кой ще дойде начело.“
Това не се е променило дори и малко. Да, ама Александър Димитров не блестеше със сериозен опит. Да, но големите имена преди него също не се справиха. Затова едва ли треньорът е големият проблем и идването Силвиньо ще се окаже успешно. Несъмнено имаме футболисти, които могат да се представят силно на клубно ниво – в друга среда. Но съберат ли се в националния отбор, половината от които се виждат за първи път, просто няма как да стане. Промяната се търси отчаяно, но няма откъде да дойде. Тъжната истина е, че вече не е сигурно дали смяна в БФС ще доведе до нещо позитивно. Или ще дойде поредният, който да дозакопае българския футбол, който вече е под дъното.
Дори в сутрешния блок на БНТ водещият Симеон Иванов каза за българския футбол на национално ниво: Накажи ги с мълчание.
И за да се върнем към думите на Виденов… то не ни остана друго, освен да се позабавляваме поне малко с представянето на националния отбор. И да се „радваме“, че все още от време на време има някоя друга победа, макар че последните 10 победи в официални мачове са дошли в рамките на 8 години…
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от ВАР-ът на Actualno: В сянката на успеха: Българските волейболисти тепърва се сблъскват с най-тежкото изпитание
Източник: Актуално
