Милиардерът Рей Далио предупреждава, че пазарът на американски държавни ценни книжа е уязвим на евентуален спад на търсенето от Китай и Япония – два от най-големите чуждестранни кредитори на Съединените щати. Това е потенциален проблем за сектора, който през тази година е подложен на сериозни колебания. Вашингтон разчита на чуждестранен капитал за около една трета от дълга си, като значителна част от него идва именно от Япония и Китай, посочи на 6 октомври основателят на хеджнговия фонд „Бриджуотър асошиейтс“ в ефира на телевизия „Блумбърг“ в Сингапур.
„Китайците не желаят да продължават да трупат (тези активи), както по геополитически, така и по икономически съображения“, подчертава Далио. „Когато съществуват едновременно връзки „длъжник-кредитор“ и враждебни отношения, се създава изключително сложна динамика.“ И добавя, че Япония е отпуснала „много пари“, които сега иска да си върне.
Коментарите му последваха опитите на министъра на финансите Скот Бесънт да успокои инвеститорите, че съчетанието от икономически растеж и ограничаване на разходите „много бързо“ ще започне да променя траекторията на държавното кредитиране в Съединените щати. Говорейки на неформална дискусия в Пенсилвания вечерта на 5 октомври, Бесент посочи, че правителството ще започне да „променя кривата“ (т.е. да овладява тенденцията на нарастване на дълга).
Думите на Далио обаче подсказват, че на финансовия министър предстои дълъг път, преди да убеди част от инвеститорите. Основателят на „Бриджуотър“ повтори предупреждението си, че САЩ са застрашени от потенциална дългова криза в рамките на три години, изтъквайки, че някои кредитополучатели вече започват да изпитват затруднения.
През тази седмица облигациите продължиха да следват наблюдаваната от месеци низходяща тенденция. Доходността на 10-годишните американски държавни ценни книжа се движи около 5.3% – нива, наблюдавани последно през 2002 година. По данни на „Блумбърг“ глобалните облигации са загубили 3% от стойността си през тази година, а американският държавен дълг е поевтинял с 2.8% за същия период.
През тази година пазарът на американски ДЦК е уязвим на фона на нарастващото безпокойство сред инвеститорите за държавното кредитиране и рисковете, свързани с инфлацията. Подобни опасения разтърсиха пазарите на държавен дълг и в други страни, като Франция се превърна в особено проблемна зона, след като нейните 10-годишни облигации отчетоха най-слабото си тримесечие от въвеждането на еврото насам. Според Далио, Париж е „достигнал лимита си на задлъжнялост“, засилвайки опасенията на инвеститорите, че намиращият се под натиск пазар на държавен дълг на страната е пред критичен момент на равносметка.
Япония – най-големият чуждестранен притежател на американски държавни ценни книжа – и Китай вече намаляват своите активи в тях. През юли Токио отчете спад от 12.8 милиарда щатски долара в портфейла си от облигации на Съединените щати, като общата им стойност достигна 1.1 трилиона долара. През същия месец японските власти предприеха действия в защита на йената. Последните данни на Министерството на финансите на страната показват, че японското правителство вероятно е продало част от притежаваните от него чуждестранни ценни книжа, за да финансира интервенциите си на валутния пазар в подкрепа на националната валута.
Обемът на официалните наличности на американски държавни дългови книжа на континентален Китай е спаднал от пиковите 1.3 трилиона долара през 2013 г. до около 618 милиарда долара през юли, което отрежда на страната трето място сред чуждестранните притежатели на финансовите инструменти. Пазарните анализатори обаче предполагат, че тази цифра може да е занижена, тъй като активите, отчитани за други държави (като например Белгия), вероятно включват и китайски попечителски сметки. Последните данни за притежаваните от Белгия американски облигации са в размер на 470.7 милиарда долара.
Далио е взел отношение и за нарастващите затруднения при финансирането на големите технологични компании, инвестиращи в изкуствен интелект. Това означава, че така наречените „хиперскейлъри“ (компании, управляващи мащабни облачни инфраструктури) започват да се сблъскват с проблеми.
„Преди те набираха капитал чрез емитиране на акции, а сега трябва да прибягват до дългово финансиране“, подчертава милиардерът. И предупреждава, че няколко фактора биха могли да станат причина за спукване на балона при изкуствения интелект, сред които са „данък богатство или необходимостта от погасяване на заемите.“
Френският десетгодишен държавен дълг приключи търговската си сесия на 5 октомври с възвръщаемост от 4.85% – със 136 базови пункта над идентичните по срочност германски облигации.
Източник: Banker.bg
