В началото на пленарното заседание Мария Тодорова от „Прогресивна България“ изнесе декларация по повод 7 октомври – Световният ден за достоен труд, Надежда Йорданова от „Демократична България“ – за предстоящия Консултативен съвет за национална сигурност. От „Възраждане“ също имаха декларация – в нея Цончо Ганев говори за „двуличната“ политика на управляващите по отношение на войната в Украйна.
Мария Тодорова от ПБ започна с това какво е достойният труд, припомняйки какво „не е“. Той не е просто да оцеляваш до следващата заплата, не е да работиш на две места, за да платиш сметките си, не е да избираш между детето и професията си. Не е след 40 години да се тревожиш дали пенсията ти ще стигне за лекарства и отопление„, обясни Тодорова.
След това тя припомни, че България твърде дълго е била представяна като привлекателна икономика заради едно свое предимство – евтиният труд. Тя обаче бе категорична, че това не може да бъде национална стратегия. Уточни, че евтиният труд може да бъде конкурентно предимство за определен период от време, но когато се превърне в модел на развитие, вече има тежка цена, която се плаща с милионите хора, които напускат България.
„За това „Прогресивна България“ постави още в предизборната си програма, а след това и в управленската си програма една принципна промяна. България трябва да излезе от модела на евтиния труд. Нашата цел е икономика на инвестициите, технологиите, високата добавена стойност и висока производителност„, припомни Тодорова.
След това тя премина към болната тема с минималната работна заплата, обявявайки, че тя не трябва да бъде нито икономически подарък, нито механично число.
„Тя е най-ниската цена, която обществото допуска да бъде платен човешкия труд. За това и механизмът за нейното определяне трябва да бъде прозрачен, предвидим и основан на обективни социални и икономически показатели„, обясни депутатът от „Прогресивна България“. Тя добави, че амбицията на България не може да бъде повече хора да получават минимална заплата, а амбицията трябва да бъде все по-малко хора да зависят от нея, а това, по думите й, може да стане само при по-висока производителност, по-добро образование, повече квалификация и повече инвестиции в сектори, които създават висока добавена стойност.
Втората декларация бе от името на парламентарната група на „Демократична България“ и бе изчетена от Надежда Йорданова. Тя бе посветена на предстоящия Консултативен съвет за национална сигурност, за който Йорданова подчерта, че е първият, посветен на войната в Украйна, след нейното започване преди 4 години.
„В България всички искаме мир. Само Румен Радев и Илияна Йотова продължават да говорят за някакви „войнолюбци“ и така да подменят истинския разговор за сигурността на България с разговор за страх.
Има огромна разлика между политика на мир и политика на затваряне на очите пред опасностите.
Мир не се пази, като премълчаваш заплахата. Мир не се пази, като се правиш, че войната няма да стигне до нас, само защото отказваш да назовеш откъде идва опасността„, отбеляза Йорданова.
Тя припомни, че още през юли „Демократична България“ е поискала от президента Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради влошаващата се среда за сигурност и рисковете в Черноморския регион. След това приветства насрочването на КСНС за днес и подчерта, че той не трябва да бъде протоколно упражнение, което да приключи с общи фрази за „деескалация“, „загриженост“ и „мир“. Ето защо Надежда Йорданова настоя в становището и предложенията на днешния КСНС да бъдат записани конкретни действия.
Първо. България незабавно да изпрати нота за грубо нарушаване на международното морско право и да поиска от Русия да прекрати и да не извършва военни или други нападателни действия в изключителната икономическа зона на България в Черно България.
Второ. КСНС трябва ясно да потвърди българската позиция за прекратяване на огъня и за започване на реални мирни преговори. Тук Йорданова припомни, че на 23 септември, в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, България се присъедини към общо изявление на 51 държави и Европейския съюз. Изявлението е ясно, но Йотова обясни, че ние имаме някакви резерви. Не е ясно какви, а парламентарната група на ПБ заяви, че това е позиция на ЕС, не на България, напомни Йорданова и цитира какво пише в позиция: Украйна се е съгласила на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Русия трябва да направи същото като необходима стъпка към съдържателна дипломация и преговори, водещи до мир. Мирът трябва да бъде всеобхватен, справедлив, траен и в съответствие с международното право.
Затова от „Демократична България“ настояват КСНС да потвърди изрично изявлението – без двусмислие. Русия да прекрати огъня. След прекратяването на огъня да започнат незабавни и съдържателни преговори за траен мир.
Трето. България да поиска консултации по чл. 4 от Вашингтонския договор. Чл. 4 е създаден точно за такива ситуации. Той предвижда съюзниците да се консултират, когато според някоя държава членка нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени.
Четвърто. Да се проведе заседание на Съвета за сигурност на ООН, където да се поиска изслушване, съвместно с държавите, под чиито флаг са плавали корабите, защото атака срещу цивилни съдове нарушава Женевските конвенции и Конвенцията на ООН по морско право – т.нар. Конституция на океаните.
Пето. България трябва да се включи много по-активно в противодроновите способности на НАТО.
Настояваме България да участва с конкретни способности, системи, обучение, тестове и съвместни проекти.
Шесто. България трябва да участва пълноценно и в общите европейски проекти за дронови и противодронови способности, както и в проектите за морска и подводна сигурност и защита на източния фланг. Съветът на ЕС вече определи такива способности като общоевропейски отбранителен приоритет.
Седмо. КСНС трябва да предложи конкретен механизъм за постоянна координация с Румъния, Турция и останалите ни съюзници в НАТО за сигурността на Черно море.
Осмо. КСНС трябва да изиска пълна оценка на руските разузнавателни, саботажни и хибридни операции, които могат да засегнат България, както и оценка на взаимодействието на българските служби с партньорските служби.
Източник: Banker.bg
