През следващите месеци хиляди български пациенти с диабет ще преминат от досегашните „човешки инсулини“ към ново поколение инсулинови аналози и по-съвременни инсулинови терапии. Каква е ролята на фармацевтите при подобна промяна? Какво е най-важно да знаят пациентите за самия процес от тази гледна точка? Защо е важно хората да не чакат последния момент и какво означава за пациентите фактът, че процесът на модернизация на лечението се координира от отговорните институции и общността на медицинските специалисти?
По темата говори проф. Асена Сербезова – бивш министър на здравеопазването и ръководител на Изпълнителната агенция по лекарствата и настоящ заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз.
Проф. Сербезова, като бивш министър на здравеопазването и ръководител на Изпълнителната агенция по лекарствата и настоящ заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз – естествена част от развитието на медицината ли е преходът към по-ново поколение терапии при заболявания като диабета?
Това е едно естествено развитие на медицината, както и на науката при разработването и разпространението на лекарствени продукти. В много области на медицината информацията се обновява изключително бързо. Има области, в които за 5 години над 50% от информацията, с която боравим за лекарствени продукти, се обновява.
Така че това, което се случва с прехода от човешки инсулини към аналози, не е прецедент. Това е едно нормално, естествено развитие на науката при разработването и разпространението на лекарствени продукти.
В България се случва процес на преминаване от „човешки инсулини“ към по-ново поколение терапия. Част от еволюцията на добрата клинична практика ли е това и как се променят очакванията към съвременната терапия – само контрол на заболяването ли търсим, или стремежът е към по-добро качество на живот?
Разбира се, стремежът е и към двете – към по-добър контрол на заболяването и към реализиране на дългосрочни ползи чрез този по-добър контрол, тъй като диабетът е заболяване, което се асоциира с усложнения при недостатъчен контрол.
Когато преминем към по-добра, по-модерна и по-нова терапия, когато приложим по-новите познания, разбира се, ние контролираме и дългосрочните усложнения. Така че всъщност се поддържа един по-добър профил на самото заболяване. Това е един естествен еволюционен процес. Реализират се и дългосрочни ползи за хората, които приемат подобни лекарствени продукти.
Какво на практика означава за пациентите фактът, че процесът на модернизация на лечението се координира от отговорните институции и общността на медицинските специалисти? Можем ли да кажем, че подобен преход преминава под постоянен професионален и институционален контрол и каква е целта на тези координирани усилия?
В лечението на което и да е заболяване – в случая говорим за диабет, за социално значимо заболяване, с което живеем през целия си живот – са изключително важни координираните усилия на институциите.
Още през 2024 г. те бяха уведомени за тази промяна – преминаването от „човешки“ инсулини към инсулинови аналози. Какво означава да се координират действията им? Означава, че Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз, личните лекари и ендокринолозите – всички те работят и ще работят в координация, за да може хората да получават своите лекарства и да няма прекъсване в терапията, каквото и не се очаква именно поради тази координация.
Остава ли новата терапия 100% реимбурсирана от Националната здравноосигурителна каса?
Инсулиновите аналози, както и „човешките инсулини“, са 100% реимбурсирани, т.е. разходите се покриват на 100% от Националната здравноосигурителна каса, така че в това отношение няма промяна и няма допълнителна финансова тежест.
Можем ли да кажем, че лечението на пациентите няма да бъде прекъснато и достъпът им до по-новото поколение терапия е гарантиран?
Разбира се, лечението няма да бъде прекъснато, тъй като рецептите, които те така или иначе вече имат, а съответно и протоколите, важат до изтичане на тяхната валидност.
След това пациентите трябва да се свържат с личните си лекари, да получат талон и да се обърнат към своите ендокринолози, които да намерят най-подходящия за тях продукт, режим и дозиране. Така че не бих казала, че се очаква прекъсване на лечението, нито някаква промяна по отношение на нивото на реимбурсация, както изяснихме вече.
Каква е ролята на фармацевтите при подобна промяна и какво е най-важно да знаят пациентите за самия процес от тази гледна точка?
Ролята на фармацевтите е изключително важна, защото те са информатори – те са тези, които трябва да насочат пациентите да посетят своите лични лекари. Това, между другото, е и добра възможност хората да си направят необходимите изследвания и да се уверят, че заболяването е под контрол.
Така че всъщност моите колеги, фармацевтите, би следвало да информират пациентите за необходимостта да посетят своите лични лекари, както и за това, че има време да го направят – тези продукти се осигуряват до 31 май 2027 г.
Бих посъветвала пациентите, разбира се, да не чакат последния възможен момент, за да се ориентират към промяна на терапията, защото трябва да дадат време и на своите лекари да намерят за тях най-подходящия продукт и режим.
Институциите препоръчват да не се изчаква крайният срок през май следващата година. Защо е важно хората да не чакат последния момент? Какво бихте посъветвали пациентите, които все още отлагат консултацията със своя личен лекар и ендокринолог?
Бих ги посъветвала наистина в най-скорошно и удобно за тях време да направят тази консултация.
Никога не е добре да оставяме за последния момент – за да не товарим системата на здравеопазването, да не товарим излишно нашите лекари, както и самите пациенти.
Винаги, когато правим някаква промяна, е добре да имаме време, с което да разполагаме, за да привикнем към нея.
Какво бихте казали на пациентите, за да им дадете увереност, че този процес е планиран, обезпечен и се случва в техен интерес?
Този процес действително е планиран. Както казах вече, още през 2024 г. институциите са уведомени за тази промяна. Той е планиран и се осъществява в координация с тях.
Самият факт, че водим този разговор и ми задавате въпроса каква е ролята на фармацевтите, означава, че те също са част от това планиране и от този процес. Така че всички заедно – лекари, фармацевти, институции и индустрия – имат своята роля в това да осигурят наистина плавен преход от „човешките инсулини“ към аналозите.
Информационен материал, предназначен за повишаване на здравната осведоменост. Няма за цел да поставя диагноза, да предлага лечение или да замести индивидуална консултация с медицински специалист. Българска асоциация „Диабет“, с медийното партньорство на Dir.BG и подкрепата на Ново Нордиск България.
Източник: Актуално
