Според представители на Европейския банков орган (EBA), на 9 октомври европейските банкови регулатори са започнали допълнителна проверка на портфейлите от държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност трилиони евро, притежавани от банките. Този преглед се налага, тъй като доходността по държавните облигации в няколко водещи европейски държави се изкачи до непосещавани от години върхови стойности, което налага засилен надзор върху инвестициите на кредиторите в държавен дълг. От EBA заявиха, че съществуващите рискови вложения остават в рамките на управляемите нива, като приходите от нетни лихви по облигациите до голяма степен компенсират отрицателното въздействие на срива на цените им върху капиталовите оценки на банките.
Председателят на EBA Франсоа-Луи Мишо е заявил в интервю в централата на надзорника в Париж, че портфейлите от държавен дълг на банките се нуждаят от засилено наблюдение и „това е, което надзорните органи правят“. Мишо добавил, че към момента експозициите изглеждат „ограничени“ и че засега няма признаци кредиторите да имат проблеми от случващото се „и сме убедени, че надзорните органи предприемат необходимите мерки в тази насока“.
Според резултатите от последния анализ на риска на Европейския банков орган, публикуван на 9 октомври, в края на миналата година европейските банки са притежавали държавни облигации на стойност над 4 трилиона евро, което е еквивалентно на около 13% от техните активи. Те могат да държат държавен дълг на страни от Европейския съюз, без да е необходимо капиталово обезпечение, въпреки че пакетът на ЕС за банкова конкурентоспособност предвижда да се налагат изисквания при наличието на концентрирани експозиции, за да се намали рискът кредиторите да бъдат повлечени надолу от финансовите затруднения на съответната държава.
Мишо отбелязва, че сегашните капиталови правила не означават, че банките могат да пренебрегват рисковете, свързани с държавните облигации. „Техническото третиране е едно, а начинът, по който управлявате целия си баланс – съвсем друго“, коментира той. И уточнява, че се „водят се разговори между надзорните органи и банките за степента на експозиция към доходността на държавните ценни книжа, както и за начините на управление и хеджиране на този риск“ И че „съществуват и инструменти на регулаторната политика, които могат да бъдат приложени“.
Мишо, който пое поста председател на EBA в средата на април след шестгодишен мандат като изпълнителен директор на органа, е отказал да даде подробности за въпросните инструменти. Той е добавил, че потенциалният удар върху европейските банки от евентуален срив, свързан с изкуствения интелект, също изглежда „ограничен“.
„Това е само част от пазарната позиция към сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), а общият дял на инвестициите на банките от ЕС към този сектор е 4% – факт, който вдъхва известно спокойствие“, посочва Мишо. Въпреки това той подчертава, че темата е обект на „сериозно внимание“ от страна на управителния съвет на EBA, включващ представители на националните надзорни органи. „След въпроса за конкурентоспособността – вероятно втората най-обсъждана тема в нашите работни групи в момента“, добавя той.
На практика в центъра на вниманието е един от най-старите проблеми в европейските финанси: банките държат толкова голям обем от дълга на собствените си държави, че една фискална криза може да прерасне в банкова, а банковата – във фискална, създавайки самоподхранващ се цикъл. Числата, стоящи зад тези опасения, са значителни.
Според проучване на рейтинговата агенция DBRS, към юни 2026 г. държавните облигации, които притежават банките в еврозоната, са в размер на 4.54 трилиона евро срещу 3.14 трилиона евро през декември 2022 година. Данни на агенция „Ройтерс“ пък показват, че за едногодишния период до март 2026 г. обемът на държавния дълг в банковите портфейли е набъбнал с около 14%, достигайки най-високото си ниво от началото на пандемията от КОВИД-19. При това, френските, германските и испанските кредитори са отговорни за близо 60% от увеличението в размер на почти 700 милиарда евро, отчетено между средата на 2022 г. и средата на 2025 година.
Основният въпрос за инвеститорите не е дали регулаторът е обезпокоен, а какво реално би променил засиленият надзор за банките, притежаващи тези облигации – и дали това ще има значение за притежателите на акции на въпросните банки или на техния държавен дълг.
Причината за това масово натрупване на активи не е алчността, а действащите регулации. Европейските правила третират държавния дълг на съответната страна – деноминиран и финансиран в местна валута – като актив, практически лишен от риск. За тези облигации се прилага нулев рисков коефициент, което означава, че притежаването им не изисква допълнителен капитал, а самите те са освободени от ограниченията за големи пазарни позиции, важащи за други видове концентрация на риск. Освен това те се класифицират като висококачествени ликвидни активи от „Ниво 1“ съгласно изискванията за ликвидност и служат като обезпечение при репо сделки и операции с централната банка. От гледна точка на капиталовата адекватност, притежаването на дългови книжа на собственото правителство е практически безплатно.
Впоследствие две събития ги направиха изключително привлекателни. Когато Европейската централна банка ограничи програмата си за изкупуване на облигации, кредиторите бяха принудени да заменят излишните парични средства в счетоводните си баланси с ликвидни ценни книжа, като например държавни облигации. Същевременно, европейските правителства, които вземаха повече заеми при по-високи лихвени проценти за финансиране на отбраната и други разходи, осигуриха на банките готов източник на доходност. Резултатът – баланс, в който един „сигурен“ актив вече не е пасивен елемент, а основен източник както на доход, така и на риск.
Тази двойна роля е в основата на напрежението и обяснява поведението на пазара в началото на октомври. Поредната вълна на разпродажби на облигации в световен мащаб повиши доходността на 30-годишните американски държавни ценни книжа до нов 24-годишен връх и увеличи разходите за финансиране в силно задлъжнелите страни от еврозоната по-бързо, отколкото в Германия. На 7 октомври индексът STOXX Europe Banks се понижи с 3.5%, като акциите на „Сосиете женерал“, „Дойче банк“, „Уникредит“ и „Интеза Санпаоло“ поевтиняха с по над 4% всяка, а търговците се позоваха на опасения от „заразяване“, тръгващо от Франция.
Повишаващата се доходност може да изглежда като добра новина за кредиторите, тъй като разширява нетния лихвен марж при новото кредитиране. Именно това беше тезата на S&P Global Market Intelligence през септември, че банките в еврозоната биха спечелили от скока на доходността чрез по-широки маржове и по-високи приходи. Но за институция, притежаваща голям портфейл от облигации, същата промяна води до обезценяване на вече притежаваните дългови книжа. Тези счетоводни загуби стопяват капиталовите буфери, отслабват обезпечението, използвано за финансиране, и – при икономически спад – превръщат ликвидността в източник на напрежение.
Сегашната позиция на регулаторните органи обаче впечатляващо сдържана. Председателят на банковия надзор към ЕЦБ Клаудия Бух заяви през май, че връзката между банките и държавния дълг е отслабнала и „към момента не е източник на опасения от пруденциален характер“.
В интерес на истината, въпросната връзка действително е отслабнала – кредиторите са по-добре капитализирани, а надзорните мерки са част от управлението на риска, а не извънредна мярка. Основание за безпокойство обаче дава фактът, че благоприятният режим с 0% рисково тегло никога досега не е бил подлаган на подобен стрес-тест, тъй като банките не са разполагали с толкова големи наличности при едновременно висока доходност и ограничено фискално пространство.
Ключовите индикатори, които трябва да се следят, са конкретни. Първият знак, че надзорът придобива реална тежест, би било налагането на допълнително капиталово изискване по „Стълб 2“ или принудително намаляване на експозицията поради концентрация на държавен дълг, а не просто издаването на насоки.
Вторият индикатор е спредът между доходността на десетгодишните френски или италиански държавни облигации и тази на идентичния по срочност германски дълг – разлика, която в периода 2010–2013 г. нарасна рязко, след като доверието на пазарите потъна.
Третият въпрос е дали ще настъпи икономически спад: ако икономиката се задържи стабилна, а доходността остане висока, третирането като „безрисков“ актив ще продължи да работи, засиленият надзор ще остане с консултативен характер, а опасенията за порочен кръг ще си останат само заглавия в новините, без да се превърнат в реални загуби.
Източник: Banker.bg
