Макар учените непрекъснато да научават нови неща за причините за аутизма, вече съществуват значителни доказателства за връзка между въздействието на факторите на околната среда и това състояние, наред с генетичните фактори.
През последните години бяха установени редица рискови фактори на околната среда. Въпреки че учените все още не са доказали, че конкретни вещества причиняват аутизъм, изключително важно е да продължим да научаваме повече за потенциално токсичните вещества, които изглежда са свързани с това състояние.
В този контекст едно от предизвикателствата е, че при много изследвания излагането на химикали се измерва чрез анализ на кръвни или уринни проби. И двата метода обаче предоставят информация само за кратък период – понякога едва няколко часа преди следите от съответните химикали да изчезнат.
В ново проучване, публикувано в списание Neurotoxicology and Teratology, учените са открили начин да преодолеят този проблем: анализирали са млечните зъби на деца като дългосрочен архив на излагането на химикали. Тези вещества се натрупват по време на формирането на зъбите, които могат да запазят откриваеми химични следи в продължение на десетилетия.
„Зъбите отразяват натрупаното излагане в продължение на дълги периоди, докато кръвните и уринните проби показват само определен времеви интервал“, казва Лин Хайлбрън, специалист по науки за околната среда и водещ автор на изследването от Университета на Тексас в Сан Антонио. „Имаме нужда и от двата метода.“
В своето пилотно проучване изследователите анализирали паднали млечни зъби, дарени от семействата на 38 деца. От тях 22 били с аутизъм, а останалите 16 били включени в контролната група.
Нови доказателства сочат, че микропластмасите може да преминават през плацентарната бариера и да променят производството на хормони.
Резултатите предполагат, че излагането на токсични химикали може да започне още преди раждането. (Henrik5000/Getty Images)
Млечните зъби, които обикновено падат между шест- и дванадесетгодишна възраст, отразяват предимно излагането на химикали от четвъртия месец на вътреутробното развитие, когато млечните зъби започват да се формират в утробата, до около третата година от живота на детето, когато формирането им приключва.
„По време на бременността има няколко критични периода на уязвимост към въздействието на различни вещества, особено през първия триместър, но процесът не приключва дотук“, казва Хайлбрън. „Централната нервна система продължава да се развива и след раждането, до около 25-годишна възраст.“
След като почистили и подготвили дарените зъби, изследователите ги анализирали чрез двуизмерна газова хроматография и масспектрометрия с време на прелитане. Те търсели следи от химични съединения, използвани в пестициди, пластмаси, ароматизатори, забавители на горенето и слънцезащитни продукти, наред с други вещества.
Средно във всяка проба от зъбите били открити над 300 токсични вещества, но не всички от тях присъствали при всяко дете.
Изследователите съсредоточили анализа си върху 60 съединения, които били открити при поне половината от децата. Установили, че приблизително две трети от тях – 39 съединения са вещества, класифицирани от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) като токсични за развитието или репродуктивната система, или като съединения, нарушаващи функцията на ендокринната система.
От тези 60 съединения огромното мнозинство – 95 процента – било открито в по-високи концентрации в зъбите на децата с аутизъм. Само 19 от установените разлики обаче достигнали статистическа значимост.
Аутизмът не е едно-единствено състояние, показва проучване сред над 45 000 души.
Повечето от анализираните 60 съединения са открити в по-високи концентрации в зъбите на деца с аутизъм, но само 19 от разликите са статистически значими.
Някои от наблюдаваните разлики обаче били значителни. Едно от химичните съединения – бензилбензоатът, който се използва в продукти за лична хигиена, като хранителна добавка, както и в препарати за лечение на въшки и краста – било открито в групата на децата с аутизъм в концентрация с 722 процента по-висока спрямо контролната група.
„Сред съединенията, открити в значително по-високи концентрации при децата с аутизъм, са органофосфатните естери (OPE), бензоените киселини и техните естери, фенилпропаните, фталатите, салицилатите, етерите, ароматните кетони и капролактамът“, обясняват изследователите.
„Забележително е, че открихме 11 съединения в млечните зъби, за които вече е съобщавано, че могат да мигрират от компонентите на бебешките шишета… Тези токсични вещества, заедно с други химикали, отделяни от различни бебешки продукти, материали в контакт с храни, тръби от омрежен полиетилен (PEX) и обзавеждане за помещения, бяха сред най-често откриваните съединения както при децата с аутизъм, така и при тези от контролната група.“
Резултатите не доказват, че някое от тези химични вещества причинява аутизъм, а самите изследователи признават, че става въпрос за малко пилотно проучване.
Въпреки това установените данни будят безпокойство. Изследователите отбелязват, че много от идентифицираните токсични вещества могат да въздействат върху мозъка, черния дроб и митохондриите – структурите в клетките, които произвеждат по-голямата част от необходимата им енергия.
„Нашето проучване предполага, че децата са изложени хронично и многократно на по-широк спектър от вещества, токсични за развитието, отколкото се установяваше досега чрез изследвания на краткосрочното излагане“, пишат изследователите.
„Токсичните вещества, отделяни от бебешки шишета, залъгалки, опаковки за храни и водопроводни тръби от омрежен полиетилен (PEX), излагат кърмачетата на въздействието им при приготвянето на храната и ежедневната употреба на пластмасови изделия. Тъй като бременните и кърмещите жени увеличават приема си на храна и вода, излагането на майките на тези вещества вероятно е значително.“
Авторите посочват, че са необходими бъдещи изследвания, които да проучат въпроса по-задълбочено. Това включва и допълнителни анализи на зъбни проби, които да помогнат за по-доброто разбиране на възможната връзка между тези химикали и риска от аутизъм при децата.
„Предпазното ограничаване на контакта с тези химикали, особено при бременни жени и малки деца, трябва да бъде приоритет за общественото здраве“, заключават изследователите.
Резултатите са публикувани в научното списание Neurotoxicology and Teratology.
Четете още: Най-добрата закуска за здрави бъбреци според диетолози
Източник: Banker.bg
