Силвестро Карофильо изкарва прехраната си от морето. От поколения семейството му търгува с риба и морски дарове – основно миди и ракообразни. Един от най-продаваните му продукти са черните миди, които се почистват, изваждат се от черупките и се пакетират за хотели и ресторанти. Тук всеки ден се обработват около 500 килограма миди. Проблемът обаче е отпадъкът, разказва DW.
Всеки ден изхвърляме между 100 и 150 килограма отпадъци от черупки, класифицирани като категория 3“, казва Силвестро Карофильо, търговец на риба.
Изхвърлянето на отпадъци от категория 3 е скъпо. Черупките на мидите се разграждат твърде бавно, за да бъдат третирани като органични отпадъци. Именно затова обаче те скоро могат да се превърнат в ценна суровина. От няколко месеца черупките от мидите на Силвестро Карофильо вече не отиват на сметището, а се използват в европейски изследователски проект, ръководен от Розела Пети и Клаудия Витоне.
Мидените черупки са изградени от калциев карбонат – същият материал, който получаваме при добива на варовик. Но в този случай калциевият карбонат е с биогенен произход“, казва Клаудия Витоне от Политехническия университет в Бари.
Свойството, което не позволява черупките на мидите да бъдат третирани като органичен отпадък, всъщност се оказва тяхното най-голямо предимство. Калциевият карбонат е основен компонент в производството на цимент. Обикновено обаче той се добива от варовик чрез процес, свързан с отделянето на големи количества въглероден диоксид.
Изследователският екип се надява да използва вместо него черупки от миди в комбинация с друг отпадъчен материал – утайки от морските пристанища. Всяка година от европейските пристанища се изгребват 200 милиона кубически метра седименти, за да се гарантира, че те остават годни за експлоатация.
Това се равнява на материал с обем, колкото около 10 000 пететажни сгради, който се изгребва от морското дъно и след това се изхвърля“, казва Витоне.
Използвайки само няколко вида отпадъчни материали, двете изследователки са разработили нов вид екологичен цимент. Те се надяват материалът да се използва за изграждане на вълноломи, които защитават големите пристанища, както и за настилки в пристанищните зони.
Проверяваме също дали материалът може да се използва и като основа при строителството на пътища. През следващите месеци производството ще бъде преместено в различните пристанища, където утайките ще бъдат извличани и обработвани по разработените от нас в университета рецептури за смесване. След това готовите продукти ще могат да се използват директно на място в пристанищата“, обяснява Витоне.
Общо три пристанища участват в изследователския проект и планират да използват новия цимент от мидени черупки – пристанището на Пирея край Атина, Ла Специя в област Лигурия и пристанището на Бари. И трите пристанища вече обслужват контейнеровози и фериботи. Пристанището в Бари се разширява и ще включва нов круизен терминал, където новият цимент ще намери първото си практическо приложение.
За Анунциата Атолико от пристанищната администрация това е решение, от което всички печелят.
И тук пристанищните басейни трябва редовно да се драгират, за да могат големите кораби да преминават безпрепятствено.
Не можем да рециклираме тези утайки, защото не знаем как да ги използваме повторно. Освен това италианското законодателство в момента не ни позволява да ги използваме в големи количества. Често се налага да ги изпращаме на сметища, което е изключително скъпо“, казва Атолико.
Вместо да се плащат големи суми за изхвърлянето на седиментите, те ще бъдат използвани за защитата на самото пристанище.
Връщаме се при Силвестро Карофильо. Преди няколко години търговецът на риба превръща един от магазините си в ресторант. В менюто му централно място заемат мидите, приготвени по най-различни начини. Сега Силвестро спестява хиляди евро от разходите за изхвърляне на мидените черупки. Той се надява проектът да продължи и да разшири обхвата си.
Ние сме едва в началото. Ако този проект успее да обедини всички – от обикновените рибни магазини и пазарните сергии до ресторантите – и започнем да събираме дори малки количества отпадъци от отделните обекти, ефектът може да бъде огромен. Вместо всичко да отива на сметището или да се изхвърля по друг начин, бихме могли да рециклираме всички тези отпадъци“, разказва Карофильо.
По-малко отпадъци, по-ниски разходи и нов строителен материал – в Бари черупките на мидите скоро може да се окажат също толкова ценни, колкото и деликатесът, който се крие в тях.
Източник: Economic.bg
