У нас отдавна се е установила традиция вотовете на недоверие да бъдат определяни като безсмислено начинание с предизвестен край. Ако трябва да бъдем точни, всички искания на (не)доверие в българския парламент през последните 35 години са били с предварително ясна развръзка. Но по-важно е друго – с помощта на невежи или пристрастни „анализатори“ ни се втълпява, че смисълът на вота на недоверие е единствено в това, да бъде свалено правителството. Следователно, когато този резултат е аритметически невъзможен, действието е безсмислено и – както твърдят управляващите – ненужно „губене на време“.
Разбира се, това не е вярно. Вотът на недоверие, особено ако бъде предприет в подходящо време и по уместен повод, може да има
важни политически последици,
въпреки че не винаги е възможно те да бъдат точно предвидени. Именно такъв е случаят с инициирания от „Меч“ вот на недоверие на тема „корупция“. Ясно е, че искането няма да мине, но дебатите по него и гласуването ще породят реални ефекти за всички парламентарно представени партии – за някои ще дадат нови възможности, други ще бъдат поставени в затруднено положение.
При трите опозиционни формации – „Възраждане“, „Меч“ и „Величие“ – картината е ясна. Те няма какво да загубят. Ще спечелят точки пред своите избиратели, а очакваната словесна канонада срещу управляващите (но най-вече персонално срещу Борисов и Пеевски) вероятно ще им донесе и допълнително одобрение. Темата е постоянно актуална, проблемите очевидни и разрастващи се, особено при новата управленска конфигурация, истинските причини за чието създаване изцяло попадат в сферата на облагодетелстването от властта. Обществената чувствителност е допълнително изострена от поредица
трагични инциденти с корупционни интерпретации,
така че таймингът е удачен.
Правят се опити да се докаже, че от вотовете на недоверие печели главно Пеевски, но това не е напълно вярно. След фактическия разрив между ДПС-Доган и управляващите партии ролята на „новото начало“ за крепене на правителството е очевидна и вече не се нуждае от нови доказателства. Също така е ясно, че реалното влияние на „феномена“ върху кабинета „Желязков“ е много по-силно и дълбоко, отколкото би предполагала епизодичната и „непоискана“ подкрепа. При това Пеевски има едно голямо предимство – формално той не носи никаква отговорност за управлението, за разлика от участниците в тройната коалиция.
Но пределното експониране на
фактическия ключов статут на „новото начало“
не е изгодно на неговия собственик, поради което през последните седмици той рязко намали изявленията си в духа на „Каквото каже Пеевски, това прави правителството“. Причината е в крайно неудобното положение, в което включването му като реален коалиционен партньор поставя ГЕРБ, БСП и ИТН. Малките партньори се ослушват, но Борисов избра по-малката злина и открито призна за „достлука“ с Пеевски: „Пил е кафе при мен много пъти и пак ще пие….“. По-добре е да се признае очевидното положение и да се търсят благоприлични основания за него, отколкото да се отрича или увърта. Но по-малкото зло си остава зло, и за партията, и лично за Борисов.
Близките отношения между управляващите партии и Пеевски са отдавна публична тайна, както и обстоятелството, че в техните ръководства има хора с пределно тесни (меко казано) връзки с него. Но едно нещо са политическите догадки, а друго – фактите на политическото действие. Въпреки титаничните усилия за
плакнене на имиджа на Пеевски
от всякакви медийни и социологически ибрикчии, той остава дълбоко закотвен на дъното на обществената непопулярност. Дори да приемем, че към него се примъкват най-пропадналите клиентелистки и конформистки групи, реалната му електорална тежест (ако изключим контролирания вот, който не може да продължава до безкрайност) не му дава политически ресурс, съответстващ на огромните му амбиции.
Поради това пределното, открито скъсяване на дистанцията между трите управляващи партии и „новото начало“ не е нищо друго, освен преходен етап към реализиране на стратегията за тяхното окончателно превръщане във функция на желанията на Пеевски. След като реално са били коалиционни партньори и то в името на „стратегически национални цели“,
трудно ще бъде да се възрази на линията
на по-нататъшно сътрудничество, която ще бъде последователно налагана от определени среди в ГЕРБ, БСП и ИТН. Легитимирането на това сътрудничество, включително чрез знаково взаимодействие при отхвърляне на опозиционен вот на недоверие (и то на тема корупция, за каквато Пеевски е санкциониран от САЩ и Великобритания), вкарва днешните ръководства на трите партии в капан. Защото бъдещото „ново ниво“ на партньорство с „новото начало“ най-вероятно ще бъде поверено на „нови“ хора.
Но проблемите пред управляващите са „бял кахър“ в сравнение с тежката ситуация, в която попаднаха ПП-ДБ. Ходът на „Меч“ не само им иззе тактическата инициатива, но и ги постави в цугцванг. ПП-ДБ нямат печеливш, и дори поносимо лош ход, за което, както обикновено, са си виновни сами. И ако позицията им на фактическа подкрепа за правителството при предходния вот на недоверие за външната политика можеше някак да бъде оправдана с алибито за геополитическа ориентация, то
днешните опити за измъкване
са направо трагикомични. Логическата верига „Правителството трябва да остане до излизането на доклада, защото влизането в еврозоната е важно за борбата с корупцията“ е абсурдна. А раздвояването между тази постановка и хиперактивността по корупционния скандал с пловдивските полицаи говори за нагло публично лицемерие, граничещо с политическо лицемерие. Така ПП-ДБ си нанесоха непоправима щета в последната област, където все още имаха някаква обществена чуваемост.
Разбира се, едва ли вносителите на този вот на недоверие са анализирали, още по-малко планирали всички тези и други възможни последици. Най-вероятно инициативата е обоснована с желанието да се нанесе максимална щета на ПП-ДБ и така те да бъдат изтласкани ситуативно от легитимната опозиционна територия. Въпреки всичко, трябва да се признае, искането на недоверие по този повод и в този момент е находчив политически акт.
Иначе казано, реално предизвестеното в този вот е, че ще има сериозни последици.
Източник: Banker.bg
